Най-добрата защита е нападението - когато се отбраняваш, за публиката си уязвим и слаб.
Най-доброто измъкване от скандал е като го свалиш от дневния ред - започнеш ли да се оправдаваш, значи си вече поне малко виновен.
Най-доброто водене на война е сам да поемеш стратегическата инициатива - когато играеш по свирката на противника, винаги си изненадан и винаги губиш повече сили.
Значим или ефектен
Премиерът реши да поиска вот на доверие за кабинета си от парламента. Ходът изглежда изненадващ, смел и нестандартен. Но дали наистина този ход е толкова значим, или е само ефектен? Дали чертае нова победна стратегия или е само добро тактическо отиграване в една война с неясни цели и край?
Ходът е изненадващ и нестандартен, защото още преди проверките за достоверността на скандалните СРС-та, и преди опозицията да се възползва от случая с искане на вот на недоверие, премиерът сам посегна към парламентарна процедура, с която да прелегитимира властта си.
(Като по поръчка, в края на деня, в който вотът беше обявен и внесен в парламента, и прокуратурата огласи, че изтеклите записи са обработени, и парламентарната комисия - че шефът на митниците е подслушван законно...)
Ходът е смел, защото тази процедура никой досега след Филип Димитров, който с отхвърлен вот на доверие падна от власт през 1992 г., не е посмял да поиска. Всъщност поиска го и премиерът Любен Беров през 1994 г., получи го, но остана на власт само 3 месеца след това...
Ходът на Борисов е и процедурно хитър, защото хем запушва устата на опозицията за 6 месеца напред, хем притиска Синята коалиция най-сетне да се определи - с нас ли сте или против нас, хем не рискува особено много "случайно отсъстващи" депутати да съборят правителството (за оставане на власт чрез вот на доверие се искат не 121 депутати, както е при вота на недоверие, а половината плюс един от присъстващите депутати в пленарната зала - виж бележка 1 под линия).
Резултатът е предварително ясен
Тъй като парламентарният резултат от вота е предварително ясен - ГЕРБ и „Атака" ще гласуват "за" в пълен строй, БСП и ДПС - единодушно "против", а Синята коалиция най-вероятно няма да участва в гласуването, самото искане на вота е по-скоро театрално.
Кабинетът няма да получи нито повече, нито по-малко парламентарна подкрепа от досегашната. При хипотезата, че не получи доверие, кабинетът пада, но не идват веднага служебно правителство и предсрочни избори, както твърди премиерът (виж бележка 2 под линия) .
Проблемът с доверието обаче изобщо не е в парламента. Управляващите са заплашени от срив на обществено доверие, което тепърва може да добие и политически измерения. И голямата задача на вота на доверие е да "отвърже" управляващите от скандалите с подслушванията, които сеят подозрения в покровителство от високи държавни нива над контрабандни канали и над отделни бизнесинтереси.
Срещу тях премиерът поставя на отсрещната везна цялата власт и казва на хората - избирайте. Поставеният пред обществото избор от типа "или - или" е само привидно морална дилема, а всъщност е съвсем политически. Затова и очакваните мотивации в подкрепа на везната "Борисов и ГЕРБ" могат да са най-различни.
Опит за пречистване или...
Едни могат да се съгласят с мотивите на кабинета за искане на вот на доверие - че целта на разпространяваните СРС-та е "да се възстанови статуквото от последните години, да се разчисти пътят на нови формации, които с ново лице и под различно име да се върнат на власт".
Други могат да кажат - и тези не са света вода ненапита, но ги предпочитам пред предишните. Трети може да вярват на изнесеното от СРС-ата, но хич да не вярват на онези, които ги изнасят, и да предпочитат ГЕРБ да ги управлява. И т.н.
С две думи - управляващите се опитват да се пречистят с вота на доверие, като не държат непременно цялата публика да вярва в чистотата им, въпреки перилната си патетика. Публиката трябва да избере между наличното пране, старите кирливи ризи и пълната неяснота около някаква нова бъдеща конфекция.
Да преглътнем и това?
Затова ако извън минималния си парламентарен смисъл вотът на доверие има и някакъв по-голям обществен смисъл, то той ще е в преформулирането на обществения договор с управляващите на една по-тясна и прагматична основа - на основата на някакви резултати от управлението, заради които могат да бъдат преглъщани някои негови негативи.
Например: СРС-ата продължават да излизат, но вече не са в центъра на обществения дневен ред; хлябът и олиото поевтиняват; заплатите и пенсиите отлепят от точката на замръзване; в болниците се усеща леко подобрение; и магистралите, разбира се, напредват ли, напредват.
Тогава дори комични твърдения като това от мотивите за вота - "нито едно правителство през последните двадесет години не е предприело едновременно такъв широк кръг реформи в различни сфери", ще будят повече доброжелателни усмивки, отколкото язвителен присмех. А хоризонтът пред местните и президентските избори за ГЕРБ ще изглежда по-светъл.
Дали публиката е дала своя вот на доверие и е приела новия обществен договор, и дали правителството е започнало да го изпълнява, ще стане ясно, ако социологическите агенции отчетат в идните месеци край на спада на доверието в управляващите.
Ако не, следващият вот на недоверие, очертаващ се най-рано в края на юли, опасно ще съвпадне с разгара на кампанията за местния и президентския вот и ще събере вересиите на януарското доверие.
БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ
[1] Впрочем 6-месечното спокойствие, на което се уповават юристите от ГЕРБ, изглежда укоримо. То почива на чл. 98 от правилника на Народното събрание, който прави знак за равенство между вота на доверие и вота на недоверие и определя, че не може при гласувано доверие за цялостната политика на кабинета да се иска в следващите 6 месеца недоверие по отделен въпрос или за цялостна политика.
Конституционният съд в две свои тълкувателни решения - №13 от 22.10.1992 г. и №4 от 21.6.1994 г., определя, че при отхвърлено недоверие за цялостна политика нов вот не може да се иска 6 месеца, и че при гласувано недоверие или неполучено доверие възниква конституционното задължение премиерът да подаде оставката на кабинета.
КС обаче не се е произнасял за срокове, еднакви за вотовете на доверие и недоверие, при които не може да се иска недоверие. И навярно би могъл да бъде сезиран за тълкуване на чл. 112 от конституцията за гласуването на доверие или за противоконституционност на чл. 98 от Правилника за дейността на 41-ото Народно събрание.
[2] Завърта се т.нар. парламентарна рулетка и втората по големина парламентарна група - БСП, получава мандат за съставяне на правителство. Ако и тя не успее, президентът връчва мандата на някоя следваща група, по свое усмотрение - "Атака", ДПС или Синята коалиция. Ако и тогава не се събере парламентарно мнозинство, парламентът се разпуска и се назначават нови избори. Никак не е сигурно, че БСП и други парламентарни партии ще бързат при такава ситуация да отидат на избори.
Много по-изгодно би им било да протакат, да атакуват падналия от власт ГЕРБ и неговия кабинет в оставка и да стигнат до избори в по-изгодно за себе си време. А може и да се състави някакво "експертно" правителство. Точно това се случи с предишния вот на доверие, когато падна кабинетът на СДС начело с Филип Димитров през 1992 г. - БСП разигра фарс със своя кандидат-премиер Петър Бояджиев, който "се оказа" с чуждо гражданство, и накрая с мандата на ДПС две години на власт изкара кабинетът на Любен Беров. Точно тогава изгряха звездите на мутрите и "Мулти" и започна голямото разграбване...
