Октопод сюрприз

Някои хора съвсем си повярваха. Някакъв си инициативен комитет, наречен "Единение и Екипност", начело с историка проф. Милен Семков - вещ изследовател на Георги Димитров и Лайпцигския процес, обяви списък с номинации на президентските избори. В него засега са двама доценти - всеизвестният Алексей Петров и всенеизвестният Николай Георгиев.

Имало и трети - "уважавана дама, чието име ще бъде оповестено по-късно, поради риска да стане обект на репресия". Щяло да има още номинации, но не повече от седем души. А коя ще е финалната кандидат-президентска двойка, комитетът щял да обяви на 1 май. Да се чуди човек Обама и Путин ли свеждат до знанието на народонаселението тия загадъчно-важни новини, или е някаква ролева игра от детска градина за надарени деца.

Два дни преди това Яне Янев, този смел борец за ред, законност и справедливост, и радетел за нова конституция, тропоса от ефира на "Нова телевизия" пътя на оттеглянето си от партийното лидерство - тъкмо в разгара на СРС-офанзивата си срещу управляващите.

Доц. Алексей Петров, който няма нищо, ама абсолютно нищо общо нито с РЗС, нито с Янев, заявява в интервю за БиНюз, че "Яне трябва да бъде подкрепен на тази позиция, на която се намира". При това положение, на форума на РЗС в неделя най-вероятно ще се разиграе следващия киндергарден сюрприз - героичният Яне войвода доброволно смело сам сдава четата на друг достоен войвода, понеже е дълбоко омерзен от нечестната игра на противника ГЕРБ.

И всичко това в името на още по-светлото бъдеще на четата и на нещастното население, което 20 години води гражданска война с мафиотите на прехода, и което РЗС е призвано да освободи с референдум, велик парламент и нов основен закон.

Ако обаче трябва да вземем насериозно тези хора, нещата лъсват съвсем прости. Толкова прости, че чак е обидно дори за нашата, обръгнала на какво ли не публичност.

Яне и РЗС самоотвержено се борят със задкулисните престъпления на властта. Получават и огласяват някакви флашки, незнайно откъде, но все пак нали най-важно е съдържанието. В един момент обаче спират - пак толкова незнайно защо и изведнъж, както са и започнали. А лидерът, вместо да нанесе съкрушителния удар на бял кон, изневиделица слиза от коня.

Във всичко това липсва елементарна прозрачност и елементарна политическа логика. Което още по-безкомпромисно затвърждава и без това ширещото се убеждение, че тази партия и нейният лидер изобщо не са автономни политически субекти.

Нещата обаче не спират дотук. Все пак лидерът - какъвто и да е той, е легитимен, доколкото някакви хора са гласували за него и са го пратили заедно с партията му в парламента. Надзорника му обаче, неотдавна излязъл от ареста, го кандидатират за президент. Но не партията му - нали официално тя и без това не е негова, - а незнаен и незнайно защо предан инициативен комитет.

Алексей Петров се самоналага като легитимна политическа фигура, без да премине през нито едно легитимно политическо стъпало - на гърба на партийни и граждански формации, без да има легитимна връзка с тях. Без да има и като личност легитимна политическа кауза, освен личната си кауза на обвиняем. Защото не можеш да се афишираш като борец за законност и справедливост, ако си решил да водиш тази борба от задкулисието - с напълно неясни цели и средства.

Така се стига до елементарно простата развръзка - обидно проста и за нашата, обръгнала на какво ли не посткомунистическа държава: МВР и прокуратурата не могат да докажат в съда, че Алексей Петров е Октопод, но той сам се опитва да го докаже на политическата сцена.