Една обувка по Доган, като онази по Буш, хвърлена от иракски журналист, би го обидила и направила смешен (в арабския свят това е невероятна обида), но насочен пистолет, макар и безопасен, вече го героизира. Поне за половин милион български граждани - избирателите на ДПС.
В следващите седмици те ще трябва да осмислят два шока: че някой посегна на лидера им, и голямата смяна в ДПС - защото Доган отстъпи мястото си на Лютви Местан, на Кърджали, както каза в речта си.
Покушението с газовия пистолет, което се оказа някакво сплашване, обезсмисли голямата новина: човекът, с когото отъждествяваха ДПС, човекът, който управлява ДПС 23 години, под чието лидерство ДПС управлява в две правителства, се оттегли доброволно. И стана почетен пожизнен председател. Старейшина, шаман, както ви се хареса.
Дали това ще помогне на ДПС да бъде предпочетен коалиционен партньор след 6 месеца? Тъй като натрупаните по време на тези 23 години негативи като "доганизация " и "сатанизация" на политическите реалности в страната обективно пречат за разширяване на либералната електорална ниша в България" (по речта на Доган).
Ако на миналите избори през 2009-а Доган(изацията) програмира резултата 2 седмици преди вота, сега опитът датира от половин година по-рано.
В края на юни 2009-а се случи с "изпуснатото" в Интернет видео от срещата му с актива в родопското село Кочан: "Властта е в моите ръце, това искам да разберете, аз разпределям парите в държавата!". Сега - с оттеглянето му. В добавка - и публичното нападение на сцената в зала 3 на НДК: етническият турчин, бивш боксьор, настоящ студент и "приведен в известност" на МВР, както би казал един министър-корифей, Октай Енимехмедов насочи газов пистолет към Доган, който произнасяше речта си.
Какви са му подбудите... Едва ли ще научим истината такава каквато е. Както и защо се самоуби Ахмед Емин в Боянските сараи.
И какво стана сега? Бойко Борисов остана без достоен съперник. Толкова обичаше да казва, че Доган е най-достойният съперник, как за тези 20 години в центъра има двама играчи, които са класа и който ги е подценил, е бил тежко бит: Първанов и Доган, и как на всички останали много им се иска да приличат на тях... За Първанов оня ден каза, че Станишев го бие по всички фронтове, а Доган... Доган вече е надпартиен.
Покушението позволи да се случи нещо невиждано - речта на Доган (изчетена от евродепутата Филиз Хюсменова) се предаваше директно от телевизиите. Без прекъсвания за реклами, съвършено безплатно. Какво пък, тя бездруго не е предназначена за електората на ДПС.
За спасението на демокрацията, изхода от кризата и проблемите на малцинствата
Три, да ги наречем опорни точки, прозвучаха в речта: спасението на демокрацията, изходът от кризата и положението на малцинствата. Като "човек, преживял катарзиса на подмяната на демокрацията с диктатура", Доган говори за същата опасност днес. Много дълго. Така разбрахме и какво мисли за т.нар. имамско дело лидерът на партия, съставена от мюсюлмани.
"Когато преди половин година се запознах с обвинителния акт срещу 12-те имами по делото в Пазарджик, се стреснах. Те бяха обвинени по същите членове от "глава първа" на НК, по които аз бях осъден за противодържавна политическа дейност преди 27 години, по време на тоталитарния режим.
И най-странното беше, че в съдържанието на обвинението основните аргументи бяха изфабрикувани на базата на допускането, че по-различната интерпретация на кораничните текстове води до застрашаване на националната сигурност!?"
Както и да я четем речта, ясно е, че ДПС повежда битка да се завърне във властта. За трети път. Доган не пропусна да намекне за това как управляващият ни "Герой-спасител не се чувства сигурен, той иска да бъде презастрахован и затова решава в приятелски порядък да се обърне към турския си колега от Анкара да му се притече на помощ с каквото може. И естествено колегата му от Анкара откликва положително... Не искам да коментирам поведението на чужди премиери от коректност, въпреки че имам морални основания за това". Вместо гласовете на изселниците, Борисов да се беше опитал да измъкне едно категорично "да" от Ердоган за интерконекторната газова връзка.
Много приказки. И пак за алтернативното и био земеделие. ДПС го обещаваше и през 2001 г., когато влезе за първи път във властта. Ако тогава бяха боднали лешниците, малините, орехите и каквото там разказваха за алтернативните проекти, досега вече хората да беряха плодовете. Но и тогава, и сега българските мюсюлмани гледат тютюн. И тогава, и сега българският бюджет продължава да финансира изкупуването на тази ненужна продукция.
Ироничното е, че двама души, толкова далече един от друг - психиатърът и бивш политик от ДСБ д-р Николай Михайлов и пожизненият партиен ръководител, някога блестящ млад философ Ахмед Доган, съвпаднаха мненията си за Бойко Борисов.
"Чрез Бойко Борисов българите пожелаха голяма болка за Станишев и Доган, но нито един от двамата не пострада. Борисов не е направен от това тесто, защото той е страхлив политик. Той има много ярки популистки жестове, сценично е много енергичен, словесно умее да се заканва, но на практика не може да предприема действия...", заяви в интервю по БНР д-р Михайлов.
"Диктаторите, като нашия Герой-спасител, са странни хора. Колкото и да са суетни и арогантни пред камерата, в същата степен са неуверени и страхливи в бъдещата посока на времето. Затова тях изключително много ги интересува Оцеляването. Дори го трансформират в политическа стратегия на държавата и обществото...", заяви Доган.
Сред делегатите на форума в НДК седеше и го слушаше депутатът от ДПС Делян Пеевски. В речта си Доган спомена нещо за "Властовата система и нейните инструменти. Особено микрофона, камерата и силовите инструменти...". Странно, как си (с)поделят Пеевски - и подопечния му инструментариум - с Героя-спасител?
Какво да се прави, обсаждат ни ирониите на живота ни, както казваше Том Круз в "Последният самурай".
23 години съсипваха и разграбваха тази държава,а сега,за да спасят мазната си партийка,лепнаха и дамгата на срама.В очите на ЕС,паднахме на нивото на третия свят.Не само заради варварската проява,а и заради факта,че ДПС заклейми "атентата" като опит за покушение на етническа основа.Тоест българския манталитет не толерира етническите различия.Факт,присъщ на изоставащите страни.Нападението над Доган е чиста форма на терористичен акт,целящ да внесе страх и размирици в държавата.
==================================================== 1. Нападателят е с пропуск за конференцията; 2. ДПС отказват охрана от НСО /да не попречат/; 3. Отказват и скенери за оръжие /защо?/; 4. Оръжието е газово /да не вземе да го гръмне наистина/; 5. Нападателят бил с психични проблеми /кога свариха да го разберат/; 6. Доган реагира като служител на баретите /вместо нормалната реакция на шок и парализа/; 7. Нападателят е от отцепническа на ДПС партия /колко удобно/; Театър с Цел: Манипулация ====================================================
Аз по едно време разправях как е разумно да се гласува сега за Доган и ако не бяха толкова хора пълни с предразсъдъци и пияни по едноходовото мислене именно ние българите можеше да използваме т.нар. турска партия за наша изгода. Без Доган официално начело това е невъзможно - вариантът отпада, но идеята (вече абстрактна) си остава забавна. Повечето хора у нас страдат от самонсажданата заблуда, че политиците предлагат някакви стоки и ние избираме - т.е. че има някаква взаимна полза. Като във всяка екосистема сме взаимно зависими, разбира се, но у нас политическите сили са деградирали напълно до грижа за собственото оцеляване и това на скритите си притежатели. Постоянното разместване на пластове води до пълна деидеологизация и посвещение на съществуването им на търговски обмен между заинтересовани и предлагащи, само че клиентите не сме ние а шепа едри потребители и неизбежните нови фигури зараждащи се покрай политическите размествания. Всичко останало е театър в политическия живот, включително и национализма, включително и малцинствената партия. Такива процеси има навсякъде, но при нас бяха подкрепени от намерението (не ми се извърта езика да го нарека план) на върхушките от социализма да мутират държавата така че да останат водещи и въобще in control. Това доведе до крайности, доведе дори до там, че изпълнителите на редица замисли някак си се оказаха с повече власт, отколкото който и да е от сивите кардинали е имал намерение да им даде... Би трябвало да сте забелязали всичко това, ако не сте, значи сте останали пушечно месо - статисти бутани за жълти стотинки да проявяват ту емоции, ту убеденост в неща, които за тези що ги организират са просто пореден ход в използването ни в ролята на средство за пазарене между тях. За толкова време всички планове на миналото, които за мнозина са прекалено реални, са просто минало. Такъв е живота - средствата се превръщат в причини, изпълнителите - в поръчители и нищо не остава просто и лесно за планиране. В крайна сметка изборите в повечето страни в света са просто традиция, наложила се във времето на по-бавните комуникации, когато фокус е бил нужен, днес това изобретение за поддържане на вътрешния мир е вече заменено от постоянната индоктринация на медиите и социалното общуване. Ние имаме шанс, у нас изборите все още значат нещо. У нас все още изборит емогат да решат кой от играчите ще има един лост или друг и това не е без значение. Това би могло да се ползва, шанс който американеца например няма, но все пак повечето от нас предпочитат да вярват в химерите на пропагандата и да се пристискват как няма да гласуват за "рязан", как тоя ограби държавата, оня е комуниС и т.н. Никой от тях не е това, за което се представя, единственото сигурно нещо за политиците е стремежа им да използват държавата като средство за подобряване на позициите и дори директна печалба за съответните си бенефициенти и себе си. Никой опит да се проникне в това с честност не може да успее, системата е еволюирала достатъчно, за да не го допусне по нормалния ред, а ако недоволството е прекалено силно нищо нормално няма да може да се случи. В тая ситуация разумно за нашите интереси - на граждани без ламтежи да бъдем владетели, олигарси и милярдери - разумно е да клатим баланса на разнообразните интереси завързани към политическата сцена. Изкарването на светло на играчи, които предпочитат да седят в кьошето, например може да има невероятен ефект - Доган нямаше интерес да бъде съществена партия, подкрепяна предимно от българи, ако получеше много повече гласове от желаното дори вътрешният контрол в ДПС щеше да започне да се пука по шевовете от нахъсаните да използват възможността гладници. Имиджът на самото ДПС пред стандартния му електорат щеше да се срине заради обезсмислянето на малцинствената му насоченост... Да не продължавам - това е само малко повдигане на завеста, която сами държим пусната - просто един пример повлиян от повода. Давате ли си сметка в тоя случай, например, че ДПС можеше да бъде унищожено за един мандат не с рев срещу него, а с внезапна и нетърсена подкрепа? На нас ежедневно ни прилагат такива и много по-засукани номера, ако ние не започнем да отговаряме със същото ще бъдем жертви на единствения ексклузивно ориентиран към нас продукт - фалшивите идеологии и измислени каузи. Какво ни спира? Може би страха, подобен на тоя, който нашия сънародник Бойко има в излишък, нежеланието да повярваме, че дори не е нужен дълбок заговор, за да ни разиграват като маймуни? Всяка власт се превръща рано или късно в самоцел, върховенството на закона е само наивен опит това да се смекчи, но и то не е измислено от гражданите, а от по-разумните политици и предприемачи, които знаят че времената се менят... Не знам за вас, но за мен опитите да се говори в калъпи, които явно не са реалност си е участие в заблудата и далеч няма нужда да е платено. Историята е показала, че най-добрата инициатива не идва от ламтежа за директни изгоди, а от чувстовото за шанс да се позиционираш в по-далечно бъдеще по-близо до кранчето.
Жалък водевил.
В момента имаме огромен исторически шанс - от една страна най-умният и способен политик на България, след господин другаря Живков, излиза в пенсия, а от друга - имаме вакантен един от най важните постове в държавата. Затова предлагам да изберем господин Доган за ръководител на Българската Патриаршеска Църква. Така и така новият патриарх със сигурност ще е кадър на ДС - защо това да не Доган? Той - също като останалите възможни кандидати, е убеден марксист и човек умен и достоен за този свят пост.
Аман от турски сапунки!
здравейте някой направи ли си труда да прочете речта на Доган.... свалих му шапка
Би било много добре за България, ако българите в съседните страни имаха такива водачи какъвто е Доган за Турция и турците в България. Но това е в областта на фантастиката.