На живот и/ли смърт

"Две са началата на нацията, аз ги виждам в тези две деца: едното е лудото препускащо конче за езда, действено и рисковано, другото е кончето-люлка, кончето на удобството и сигурността". Из "Спомени за коне" на Йордан Радичков

С кауза или без кауза все едно всички ще умрем.

Абсолютно вярно.

Тогава защо да не е с кауза? Краят няма да е с песен на уста, абсолютно невъзможно да си го представя, но поне с усмивка - дори и да си заникъде след това.

И защо тази кауза да не е добре образовани българи...

Не за образование като символ на някакъв смешен социален статут, с диплома, резултат от покупко-продажба. А образование, което отваря очите и ума.

В името на...

Може ли някой днес да каже в името на какво съществува съвременна България? Това попита в миналия век Георги Марков в есето "За действителните промени в 30 години". И аз се питам същото трийсетина години след това.

Странно и адски тъжно е, че за България като царство на посредствеността, за "огромното преобладаващо чувство за безсмисленост, изпепелило всякакви народни, обществени и лични идеали", "липсата на личности, на народни водачи", което Скитника пише през 80-те от Лондон в разгара на социализма, е днес дежа вю. В 21 век, в членката на ЕС България - феноменът на тоталитарната демокрация - частна собственост, демократична Конституция и тотално несвободни хора.

Странно, нали - при толкова партии и политици, няма водачи? Няма. Въпреки цялата кинематография на МВР и щафетното бягане в сутрешните блокове, достигнало оглушителни висини при трето правителство.

Няма дори интелектуалци, които да са лидери на мнения. Интелектуалците предпочитат да се записват в инициативни комитети, подкрепящи президент или кметове... Не съм чула нито един български интелектуалец/интелектуалка да се обяви публично в подкрепа на...иранката, набедена за екзекуция с камъни например - от цяла Европа го направиха.

Или да пита публично властта за зелена кауза - като софийския завод за боклук или обгазяването на Кърджали от ОЦК. Или за ада в Могилино с децата, показан от BBC. БНТ можеше да пусне тогава един стар и успешно забравен документален филм от соца на Николай Волев "Дом номер 8".

Но разбирам, че разни интелектуалци охотно журират в риалити формати по телевизиите.

Музикантите от "трансформираните" филхармонии дори не излязоха да изсвирят Деветата симфония на Бетовен - или даже гневната му Осма соната за пиано, "Голямата патетична", на площад Народно събрание. А президентът, който толкова обича академичните среди и тези на известни нам писатели и поети, не каза и дума. Военното разузнаване къде-къде повече го вълнува - все пак е главнокомандващ, не диригент.

Признаците на не-свобода: страх, лъжа и усещане за безсилие

Аха, и това е по Георги Марков. И още принципът на правене на нещата "пет за четири"...

Колко жалко, че нямаме дори един бизнесмен с вид на Дядо Коледа и произход на богатството като при Уорън Бъфет, който да ми каже: "Всичко ще бъде наред. Ние имаме най-великият икономически механизъм, някога създаден от човека - според мен. В началото, през 1790 г., бяхме 4 милиона, а виж къде сме сега, и не защото сме по-умни от останалите хора, не защото нашата земя е по-плодородна или пък имахме повече минерали и по-добър климат. Това, което имахме, е добре работеща система. Тя отключи човешкия потенциал".

На него бих повярвала. Дори и на 45 години, отвратена, отрезвена и омерзена от начина, по който развиват държавата, в която съм родена, в която са родени децата ми и в която продължавам да живея.

Та кое може да отключи потенциала на не повече от 2 млн. българи - вадя хората от собственото си поколение, защото сме увредени от соца и прехода, както и пенсионерите. Остават младите, децата и големият ромски етнос. Само доброто образование.

Не брадясалите магистрали, абсолютно ненужната АЕЦ Белене, безсмислените и скъпи, вмирисани на корупция поръчки на военна техника и оборудване, практикувани при поне две правителства, стотиците милиони заеми за разкапаните железници, които изтичат или се изпаряват като кредитите на Световната банка за африкански държави.

Нямам предвид образование като брой университети, и опазил ме, Бог, и през ум да ми е минало за Пернишкия такъв. Имам предвид разтърсваща, цитирам Сергей Игнатов, реформа не само академична, а на началното, средното и висшето образование.

Кой се плаши от доброто образование

Спомняте ли си партийна програма, в която с думи прости да пише: Първият ни приоритет/цел са хората. За нас хората са капитал. Не? Няма. Спомням си Тодор Живков, в речта, в която обяви социализмът за "недоносче", да казва как вече "главният фактор няма да е държавата, а хората". Мдаа, но хората на Партията, другарю Живков, нали...

Само добре образованият човек е в състояние да не гледа на всеки свой доход като на върховно щастие. Както се случва в бедните и зле управлявани държави, където хората са обезверени дори не толкова заради мизерията, а само защото им липсва увереността на Бъфет, че децата и внуците им ще живеят по-добре.

В общество като нашето, преобладаващата част от хората живеят само за да работят - да преживяват, друга - за да трупат пари, което си е същото, а все още несъществена част припознават и друг живот извън работата и съня - спорт, кино, театър, четене на книга, любима музика, приятели... Все неща, които носят друг тип удоволствие и познания за света.

По време на прехода не изкристализираха, за съжаление, никакви смислени цели и идеали, които да осмислят донякъде тежестта, която понесохме. Всички, или поне по-голямата част, искахме демокрация. Но това не беше идеал, а неотвратим процес.

Както си вряхме няколко години в този посттоталитарен бульон, ни целеположиха ЕС и НАТО. Така най-сетне през 1997-а, в средата на прехода, политическите партии бяха заплодени с някакви реални цели. Което, поне формално, ги подпълни със съдържание -  и кадри.

Встъпването в ЕС осмисли следващите 10 години. И когато и това се случи, България осъмна без нова цел. Изключвам Лисабонската стратегия, Европа 2020 и Целите на хилядолетието за развитие на ООН.

Не виждам по-добра и смислена кауза от доброто и качествено образование. И съм вбесена, че за пореден път реформите в образованието стопират, а догодина е и ощетено откъм бюджетни пари. Но пък МВР не. Никой ли не е бесен от това?

Само добре образованите хора се интересуват, търсят и защитават своите права. Колкото са повече образованите хора, толкова ще е по-трудно партии и политици да ги сплотят електорално с измислени войни и подставени противници. Защото голяма част от тях са в състояние да разпознаят досадните истини. И предпочитат информирания избор.

Само добре образованите хора може да създадат сносна икономика, защото тя изисква  предприемчив дух и новаторство, а тоя дух иска свобода. Значи са и по-свободни от останалите.

Само добре образованият човек може да направи разлика между политическа коректност и политическо лицемерие.

Само добре образованият човек няма нужда от патетична вяра в твърда ръка и възторгващи пророчества, изричани всеки ден през услужливи медии или медиатори. Защото вярва първо на собствената си преценка.

Само добре образованият човек може да мисли преимуществено в категориите на истината,  колкото и неудобна да е, и е по-малко склонен да запрепуска по посока на Ваингеровата философия за „на уж".

Всичко останало си е пълно анимализиране на Българията. Или анимация - ако се гледа през чалгата. Но пък как лесно се мачка...

Докога ще търпим?

#3 Mano 23.09.2010 в 11:33:31

а за какво точно ние кауза ? за мен това е нещо изпразнено от съдържание. Всеки човек си има своя кауза. Всеки се стреми към нещо. Не виждам никакъв смисъл да се прави някакво безумно оеднаквяване. Това мирише на социализъм. И какво ако аз не приемам "общата" кауза за моя ? Дали трябва да я прегърна само защото е обща ? Или ще бъда замерян с камъни заради това ? Каква е каузата на Германия ? на Франция ? на САЩ ?

#10 magarica 25.09.2010 в 07:21:42

Дали една АЕЦ е потребна и ефективна е въпрос на изчисления. Оставете това на специалистите! Доброто образование те кара и да уважаваш знанията и квалификацията и на другите. Невежите "знаят" всичко и са компетентни по всички въпроси!

Новините

Най-четените