Дори да превърнеш телевизора си просто в неизползваема вещ, Биг Брадър може да те хване в крачка навсякъде - обикновено докато чакаш спасителен дюнер на „Графа".
Не бях гледал този безспорно най-безсилен опит за риалити от първата седмица след събирането на героите в къщата. Само за няколо дни съквартирантите успяха да причинят на моралните цензори такава болка, че единственото, което можеше да ги трогне оттам нататък беше някое откровено убийство с вкаран на майтап фашистки Валтер.
Непокорените тогава дъна от Биг Брадър обаче се оказват много.
Да оставим настрана героите - като цяло нормални хорица, които са имали нещастието да се родят в малки градове, с малко мозък, малко пари и още по-малко късмет. О, да - мъжете са свине и няма нищо нормално в това да плюят майките на децата си, както няма нищо нормално и в това клетите майки да им предоставят тази възможност, седейки до тях...
Освен с драматургичното опело на моралните ценности, с което шоуто продължава да блести обаче, предаването е далеч по-обидно за зрителя заради поведението на водещия.
Ники Кънчев е чудесен пример за жертва на антикултурен конформизъм, който просмуква всяка дума и жест в изразяването му.
„Биг Брадър Фемили" е омацано огледало на най-низките емоции, които дори един долу-горе изтънчен човек може да изпита. Но заради прекалената толерантност, с която водещият влиза в тона на героите по време на шоуто, зрителят вече не може да си направи дори нагледен извод как не е красиво да се държиш...
Най-належащата цел на жените е да придобият осанката на чалга певица и да се фръцкат с чалга букета си от сто рози пред някой поданик на тренда „Ицо стоте манекенки", който точно днес се колебае между нея, някоя порно възпитателка или по-софистицираната си половинка - всичките фалшиви като екстеншъните и ноктопластиката си. Това е рилейшъншип моделът, който предлага „Биг Брадър Фемили", a поведението на водещия го превръща в статукво за неопределен кръг от хора.
Начинът, по който Ники Кънчев влиза в долнопробната игра на взаимоотношения между играчите, като сценарийното флиртуване с една от главните героини на този емоционален хорър, го слага под общ знаменател с всичко, което може да те накара да си изхвърлиш вечерята.
Това важи още по-силно за водещите на следващото предаване в схемата на Нова Тв.
Иван и Андрей бяха симпатични умерени пънкари с махмурлук в пет следобяд. В „Сблъсък" фолкпевиците им се сърдеха заради иронията, с която фино се дистанцираха от изкуството им, а цитатите от пайнер хитчетата, които употребяваха и тогава, просто илюстрираха хлапашкото им учудване, че някой сериозно смята подобни парчета за забавни.
Днес Иван и Андрей удобно се настаняват в компанията на чалгата, а спонтанният им хумор, удвоен от перфектния начин, по който общуват помежду си, цикли под маската на посредствеността, с която продуцентите явно смятат, че могат да улучат десетката на зрителското удоволствие - на двата пола, различните етноси, всички класи.
Разговорът с тримата фолк певци, с които Иван и Андрей обмениха вече не толкова свежи шеги в последното предаване, което реших да изгледам, беше като изваден от „Биг Брадър Фемили". А придружените с червена точка въпроси на тема пиянски изпъления и групов секс бяха толкова изсмукани от правилника за евтиния скандал, че двамата водещи причиниха горчива носталгия по времето, в което можеха да направят забавно предаване и от втръснала тема като „Македонския въпрос".
Всяка продукция, предназначена за масова консумация, следва логиката, че публиката изисква провокациите безапелационно. Но когато на водещите започва да им личи, че са в състояние да разглеждат Шекспир като майстор на развлечението наравно с „Отнесени от вихъра" - в името на елементарната универсалност на забавлението, и най-толерантният зрител започва да преживява културен апокалипсис.
Докато на запад звездите гарнират екранната си популярнсот с пиарски скандали в личния си живот, като култовия герой на „Двама мъже и половина" Чарли Шийн, който има нужда от треньор по трезвеност, тук „звездите" се давят в ролята си пред камерите. Тяхната популярност се крепи на простотията, която ще извършат в ефир - независимо дали пипат силиконовите цици на някоя фолкпевица, пият или танцуват на най-големия хит след „Кен Ли", посветен на дървесата.
От цялата тази първична врява, заявена като ентъртеймънт, може да ти стане толкова неудобно, че лицето на зрителя, който наистина е обичал тези водещи, просто придобива цвета на червената точка.
