Някой беше казал, че ако парите не те правят непременно щастлив, то със сигурност не те правят нещастен. Тези дни най-накрая американски изследователи разбиха къде хипарския, къде икономическия (по Истърлин) мит, че парите не водели непременно дo повече удовлетворение от живота.
Според Бетси Стивънсън и Джъстин Уълфърс от университета на Пенсилвания, България е най-тъжното място на света - предвид връзката между доходите на глава от населението и удовлетворението от живота.
Сещам се едно малко смехотворно изследване на Института по психология на БАН от май т.г., което с типични тоталитарни похвати се опита да ме убеди, че българите били недоволни от бедността си, но пък щастливи.
Тогава изследването на Европейската фондация за подобряване на качеството на живот и труд показа за пореден път, че сме на последно място по удовлетвореност от живота и щастие, и на предпоследно по оптимизъм и перспективи за лична реализация в сравнение с другите европейски държави. А според това на БАН парите не били най-важното условие за щастието.
Айде бе. Неиздръжливостта на тази теза най-вече личи от престараването на БАН да извади романтизма на преден план, цитирайки данни, според които финансите са посочени от изследваните лица чак на 4-о място при определяне на психичното благополучие.
На първо място под щастие българите имат предвид цялата неизброима гама положителни емоции като любов, споделеност и т.н. На второ е автономността, т.е. да знаят, че имат свое място в живота, а на трето поставят акцент върху семейството, партньора и хармонията между тях. Все неща, които малко или много зависят от парите, но: "Щастието зависи от самите нас!" обобщиха проповеднически психолозите от БАН (това и Марта Вачкова може да ни го каже).
Поддръжниците на Истърлин, според когото "относителният доход (колко пари получавате в сравнение с хората около вас) има по-голямо значение от абсолютния доход" - се аргументиrрат с това, че притежанието на iPod не те прави по-щастлив, защото после ще искаш iPod Touch. Т.е. хората в бедните страни, очаквано, стават по-щастливи веднага щом успеят да задоволят основните си потребности.
Всъщност още преди две години Стивънсън и Уълфърс опровергават Истърлин, представяйки доклад, в който твърдят, че дори да не ти гарантират щастие, парите наистина могат да ти го донесат. Абсолютният доход има по-голямо значение от относителния, казват те, цитирайки данни според които в САЩ около 90% от хората в домакинствата, които получават поне 250 000 долара годишно, се смятат за много щастливи. В домакинствата с доход под 30 000 долара такъв отговор дават 42%. Но данните от международното проучване показват, че хората с доход под 30 000 щяха да са още по-малко щастливи, ако живееха с тези пари в по-бедна от САЩ страна...
Важно условие да се чувства човек щастлив, е да живее в просперираща страна. А българинът преживява много болезнено и когато колегата му взима по-висока заплата от него (че и жена му е по-хубава), и когато види, че съседът му си сменя вратата с блиндирана...
Лесно преглъщаме да сме равни и тъжни в нищетата, но не и неравни в богатството.
Оттам и почва за изследвания като тези на БАН, които ни бият упойката с изводи като "Щастието не се определя от паричното състояние, а най-вече от вътрешни емоционални фактори..."
Истината е, че освен ако не водиш безапелационно хипарски стил на живот и не си аскетирал напълно от материалния свят или не влезеш в някоя от все повече разпространяващите се общности, които отричат парите, те няма как да не играят роля за щастието ти тук и сега. А прекаленото отрицание на този факт ме кара по-скора да мисля, че ни мързи да се погрижим за финаносовата си стабилност, аргументирайки се с удобното оправдание, че печелят само мошениците...
Да не говорим за това, че ако искаш да се занимаваш с нещо крайно цивилизовано като доброволчески труд, който със сигурност носи свръхудовлетворение, трябва да си що годе финансово независим (особено ако имаш собствени деца).
Наистина ли можем да вярваме, че дори елементарен хедонизъм, свързан с приятни емоции, като време прекарано с приятели, нямат нищо общо с парите? Еднакво добре ли ще си прекараш с някой от тях на пейка в градинката и в топъл бар на чаша греяно вино с канела и портокалови резени или пък вкъщи, приготвяйки му суши. Колко пъти седмично можеш да си позволиш да сготвиш за приятели? Това са само най-дребните примери, че парите правят времето с близките ти по-съкровено и пинизчийско. Ако намесим в темата и това, че приятел може да има нужда от финансовата ти помощ, за да реши здравословен проблем, нещата стават доста мрачни.
Но дори и да имаш пари, трябва да знаеш как да ги харчиш - така че да станеш по-щастлив отпреди. За какво са ти шест апартамента, като продължаваш да живееш в ЕПК. Май още се ощастливяваме по модела на соца, когато колкото повече жилища имаш, толкова си по-по...
Парите не са средство за щастие само в неговия повърхностен консуматорски аспект. А за това, че ти позволяват да си ъпгрейднеш потребностите - освен да смениш най-скъпата лаваца със средно скъпо гурме кафе, да спреш най-накрая да робуваш на all inclusive философията за почивка и да си позволиш един опасен трип с ван в Австралия да речем - за който определено не ти трябват слънчеви очила с позлатени рамки...
Или да зарадваш дечурлигата от квартала с билети за цирк. Приятен уикенд!
Парите са необходимо, но не достатъчно условие. А че не те правят нещастен, е ясно Впрочем преди време и аз се чудех къде е истината. Сега вече, когато някой ми каже "Парите те правят щастлив" ми е ясно, че тоя човек всъщност вероятно никога не е имал пари
Този път статията ти Тома не струва ... Това , да ми цитираш изследвания психосоциални правени от икономисти е като група психолози или социолози да изследват БВП и да определят бюджета, примерно казано. А и без да политизирам идеята ти,грозно е повече от 1 път да обясняваш к'ви неграмотници са тия от БАН (смърди приятелю , и то много)...
#3 - никой не казва, че не са важни, а че не са достатъчни сами по себе си да ти донесат щастие.
А колко ли са нещастни/щастливи африканците или южноамериканците ?!
Всеки си има различно мерило за щастие...Зависи на кой до колко му опират мечтите...Това лято гледах циганетата на село,които живеят в една стаичка до спиртоварната(стая 15кв.м 12 човека) да се къпят в мръсната река,радват се ,пеят,играят,надули си музиката,никакви грижи. Те по свой си начин бяха щастливи-имаше бира и една щафета салам и видимо повече и не искаха...За мен това тяхното си е абсолютната мизерия,но за тях си е екстра...
Pavur Pezev | 17.12.2010 21:25 Абсолютно съгласен съм. А като цяло темата за парите и щастието е прекалено сериозна, за да се принизява до такива махленски подхвърляния на елементарни мисли. Да парите са (или по-точно се вярва, че са) средство за ощастливяване на масата от от 7-те милиарда объркани души на земята, защото в продължение на прекалено дълго време са били облъчвани в такава насока. В изкривената реалност, в която живеем може би наистина трябва да се признае, че парите са важни, но все пак това, в което си мислим, че живеем е само една игра, една измислена реалност, ограничена до елементарното ниво на материалността. Аз силно вярвам, че в момента се заражда нова революция, която ще сложи край на тази "тъмна епоха" и след години нашите внуци ще се смеят на реплики от сорта "парите те правят щастлив..." Мога да ви давам безброй примери и за хора с пари, които не са щастливи, и за такива с пари, които са щастливи, и за хора без една стотинка в джоба, които са дали толкова много на света, повече и от най-богатите филантропи и т.н. и т.н. Темата е безкрайна, а от коментарите ви прозира елементарен начин на мислене характерен за мнозинството от жителите на планетата Земя и участниците в риалити шоуто наречено "модерен живот, в условия на демокрация и пазарна икономика".
Ако парите не ви правят щастливи, дайте ги на мен. А българите са нещастни, защото са тъпи. Толкова тъпи, че не могат да проумеят колко са тъпи. Ако бяха маааааалко по- умни, щяха да знаят нещо толкова простичко: 92 % от западноевропейците и американците нямат НИЩО! Нито имоти, нито пари! 94 % от българите притежават имоти за стотици хиляди евро! Същите тези българи държат на влогове над 37 милиарда евро! Да ви еба майката тъпа, българска!
Хубава статия. Този автор може би е най-младият, но определено разсъждава най-зряло. Браво.
@18 (лудипари) - винаги съм изпитвала безгранично уважение към хората, които плюят и псуват собствения си род и корени, при това с (мазохистично?) удоволствие - това е сигурен признак на висока култура, себеуважение и интелект. Още повече, че подобни изказвания са сигурен признак за дълбокото познаване на житейските истини от субекта и обезоръжават инакомислещите, осуетявайки всякакви жалки опити за разумна аргументация от тяхна страна
"...или пък вкъщи, приготвяйки му суши. Колко пъти седмично можеш да си позволиш да сготвиш за приятели? ..." Ееее, ами те приятелите, ако са с мене само, ако има ядене, тооооо какви приятели са?! "...в САЩ около 90% от хората в домакинствата, които получават поне 250 000 долара годишно, се смятат за много щастливи..." Ами ето тази група има осносително по-висок доход от останалите американци и излиза по-щастлива Точно, което говори и Истърлин. Има и нещо друго. В САЩ хората са свикнали да казват, че са щастливи, ако имат много пари. При тях щастието не се измерва с вътрешни усещания, а с оценката на имотното състояние от страна на обществото. "Щом имам пари съм щастлив, защото всички, които имат пари, са щастливи".
Парите купуват комфорт, но не и щастие
Антоне, време ти е да намалиш пиенето