Те все си отиват. Толкова дълго, че чакащите ги вече поостаряхме. При промените бяхме двайсетинагодишни.
Изчакахме ги да свършат нашия преход.
Изчакахме ги да свършат техния преход.
Изчакахме ги да бъдат партийни лидери, премиери и президенти.
Изчакахме ги да изсмучат България.
Изчакахме ги да всмучат държавата.
Изчакахме ги да си напишат речите - и платформите.
Изчакахме ги никога да не ги изпълнят.
Изчакахме ги да се омърсят.
Изчакахме ги да си измият ръцете.
Изчакахме ги да клонират в кланове.
Изчакахме клановете да станат партийни клъстъри.
Изчакахме им престъпленията.
Изчакахме и наказанията ни.
Няма да ги дочакаме да умрат.
Защото преди това ги изчакахме да приключат с нас...