Лятото определено не беше леко за новия френски президент Еманюел Макрон. Резкият спад в доверието му и надигащите се брожения в обществото срещу готвените от него промени в трудовото законодателство са само върхът на айсберга от потенциални проблеми пред младия лидер.
Той обаче е твърдо решен да се докаже като външнополитически фактор и част от усилията му в тази посока минават през Централна и Източна Европа, включително и през България. Тридневната европейска обиколка през Австрия, Румъния и България има за цел да покаже на френските му гласоподаватели, че той не се е отказал от идеята да донесе промяна и в целия Европейски съюз, като по този начин пребори и евроскептицизма.
Освен всичко друго обаче посещението има и символичен характер. Макрон иска да демонстрира намерението на Франция да възобнови връзките с държавите от бившия Източен блок след години на пренебрегване под управлението на Никола Саркози и Франсоа Оланд.
Визитата идва в момент, когато позициите на новия френски президент по редица въпроси подразниха много от правителствата в Източна Европа. И главна причина за това са идеите му за промяна в Директивата за командироването на работници, които биха засегнали работници от целия ЕС.
Решимостта на Макрон да подчини политиката на съюза на оста Германия-Франция среща сериозна съпротива сред държавите от Вишеградската четворка и най-вече Полша и Унгария. Именно затова той търси нови съюзници сред останалите източноевропейски правителства и темата за командированите работници в ЕС е ключов момент.
Според настоящите текстове на директивата - ако българска или румънска фирма спечели проект във Франция и наеме по договор работници, които да командирова в Германия или Франция, те получават заплащане по българска или румънска тарифа, а не по германска или френска.
Неговата идея е, че подобно положение само отслабва Европа, дава храна на националистите и дори е една от причината за Brexit и следователно в директивата трябва да се направят промени, които да защитават интересите на най-ниско платените работници от Западна Европа, като се сложи край на износа на по-евтина работна ръка от източните държави към по-богатите.
Промените засега се блокират от 11 държави от Централна и Източна Европа, включително България и Румъния.
Този въпрос е от изключително значение за Румъния. Около 30 хил. от командированите работници във Франция идват именно оттам, като повече от тях са само работниците от Полша и Португалия. Повечето от румънците работят в строителството и получават доста над 300-те евро, които могат да очакват в родината си, като по този начин допринасят значително за сумата от 1,58 млрд. евро, които румънската диаспора изпраща всяка година в страната си.
След Германия, Франция е страната с най-висок брой командировани от чужбина работници - 286 000 души според данни от 2015 г. В същото време - близо 140 000 французи работят като командировани служители в страни от ЕС - най-вече в Белгия, Германия, Испания, Великобритания и Италия.
Целта на това посещение на Макрон е да си създаде съюзници в лицето на Румъния, България, Чехия и Словакия, като ги приближи до позициите на Париж по този въпрос.
По този начин Полша и Унгария ще се окажат до голяма степен изолирани по темата. Дали тази стратегия е печеливша, ще разбере през октомври, когато трябва да бъде подписана новата директива.
Посещението на френския президент е преди всичко шанс за България, който можем да използваме за прокарване на нашите интереси - най-вече влизане в Шенген. Въпросът е на каква цена ще изтъргуваме френската подкрепа и по-важно - каква би била нейната тежест на практика.
