Поздравявам македонското външно министерство, задето е издигнало паметник на автора на "Строители на съвременна България" Симеон Радев в Скопие. Защото държавата България още не го е направила.
За тази държава Симеон Радев се би като доброволец в Балканската война, работи близо тридесет години като дипломат и й завещава цялото си имущество. Дори бюст няма. Има уличка на свое име, дори не булевард - и на училище в Перник. ("Македонците присвоиха патрона на езиковата гимназия Симеон Радев" - така сайтът За Перник коментира темата!)
Оная Байтошова държава я разбираме. Едва ли човек като Т. Живков, първо поколение с обувки, е в състояние да оцени личност като Симеон Радев, който умира през 1967 г. в дома си в София. В последните 23 години от живота си - след 1944 г., е бил отрязан достъпът му до медиите и каквато и да е обществена дейност. За разлика от номенклатурчиците, живеещи на спец снабдяване, този ерудит и интелектуалец е живял твърде оскъдно със семейството си и преживявал благодарение на "милостта" на Тодор Павлов.
Добре, че поне са му оставили жилището. Сега този апартамент се опитват да го направят дом-музей поне от две години - и още не е открит.
Ако тази държава я беше еня за такива уникални хора като Симеон Радев, щеше да намери средства, за да издаде мемоарите му, които той е диктувала на сина си Траян Радев. От тях са издадени само "Ранни спомени" и още малко спомени, а 12 тома се съхраняват в БАН. Нека си отлежават...
Не са публикувани и до ден днешен 4 и 5 том от "Строителите на съвременна България". Третият излезе век след написването му. А дойде време да се пише за разрушителите й.
Хора като Божидар Димитров преживяват от езика на омразата
Смешна е иронията, с която историкът и шеф на НИМ проф. Божидар Димитров коментира новината за скулптурата на Симеон Радев на покрива на македонското Външно.
Димитров, работил и за ДС с познанията си за "македонизма", гледа на това като "присвояване" на българско светило. Обяснимо. Хора като него преживяват именно от сътворения от тях език на омразата - от времето на ДС и УДБА, между две държави, които в миналото са били един народ.
С такива хора е пълно и от двете страни на Гюешево.
Всъщност има ли значение къде ще има статуя на този знаменит човек, родил се в Ресен, когато селището е било в турската, пардон, османска провинция Македония, а сега е в Република Македония, на 16 години е станал член на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация по предложение на Гоце Делчев, учредител на Македонския научен институт.
Работил в няколко европейски столици, личен приятел на Борис Сарафов, пишел си е с цар Фердинанд и Борис Трети, участвал активно във външната политика на България, действал за Солунското примирие, подписал Ангорската спогодба...
Македонски дипломати и историци искали да му поставят паметна плоча в Париж. Това го казва - осъдително - пак Божидар Димитров. Да бяха я поставили. Щяха да ни засрамят, че никой от нашите не е излязъл с такова предложение. Или са се притеснили, че вестникът, излизал на френски език в периода 1902-1903, се е наричал Le Mouvement Macedonien, и е имал за цел да осветли Европа по македонския въпрос. Освобождението на Македония е било истинска кауза за Симеон Радев.
Разбира се, "новината" за скулптурата на Радев, поставена на покрива на македонското Министерство за надворешни работи излиза през агенция "Фокус", съобщена от читателя на "Фокус" Иван Колев. И, разбира се, ще я подемат някои медии в България, в стилистиката на Божидар Димитров: как Македония, видите ли, отново ни краде светилата, историята, героите...
И Б. Димитров продължава: "Паметници и бюстове в Скопие вече имат един от последните владетели на Първото българско царство - цар Самуил, ръководителите на ВМОРО - Гоце Делчев и Дамян Груев, репресираните и отричани Методи Шаторов, убит от сърби на Милеви скали, Пазарджишко, и Методи Андонов - Ченто, лежал в затвора в Идризово в процеса на дебългаризацията на Македония".
Ами нека. Един народ, едни герои. Какво толкоз? Както и да делят братята семейното имане, мъртвите все ще се почитат - или и за тях Димитров ще иска бг гражданство от президента.
"...в сърцето ми се зароди една голяма надежда, че един ден моят бюст ще стои пред Музея на Македония в Скопие. Защото да построиш паметник на Симеон Радев, автор на "Строители на съвременна България", а не на "Строители на съвременна Македония", дългогодишен дипломат в българското, а не - в Македонското външно министерство, може да означава само едно: че тихомълком македонците признават, че са българи, и че тяхното Външно министерство е филиал на българското Външно".
Грешен извод. Всъщност твърде глупава манипулация.
"Вече чух, че бюст на цар Борис ІІІ ще стои пред Скопския университет, тъй като той го е основал. Аз поздравявам онези македонски интелектуалци, които са решили да поставят този паметник", казва Божидар Димитров.
И ние ги поздравяваме. Ние, хората, които се срамуват, че българската държава се сеща за героите си само когато някой друг ги увековечи.
