Президентът пак употреби православието

Въвеждането на задължителен предмет "Религия православие" се оказа дискусионна тема за всички, освен за президента Георги Първанов. Социалният президент - в началото на първия си мандат, вече стана духовен президент.

"В предварителен план, без да познавам същността на документа, мога да кажа, че си струва да бъдат чути аргументите на привържениците на тази идея. Преди всичко от гледна точка на това, че се намираме в много тежка криза - криза не толкова и не само икономическа, колкото духовна, ценностна криза". Това заяви Първанов по повод петицията на Светия синод за въвеждане на задължително изучаване на вероучение, внесена след внушителен митинг в столицата.

Без задръжки

От всички представители на властта, единствен президентът прегърна без задръжки искането на Синода в училището да се изучава задължително вероучение. Пардон, освен него това иска и "Атака" на Волен Сидеров, която не е управляваща сила, но благодарение на чиято безотказна подкрепа ГЕРБ все още е на власт. Атакистите обаче под сурдинка посочват, че не искат да се изучава ислям.

Останалите представители на политическите сили засега мълчат. Управляващите в лицето на просветния министър показват реалистично мислене за ситуацията - няма достатъчно подготвени учители, рисковано е да се пуснат духовници в светското училище. Министър Сергей Игнатов смята, че вярата не може да се насажда по академичен път и препоръча на Църквата да възроди неделните училища.

Само за президента - обединител на нацията, няма спънки и той вярва, че Църквата едва ли не ще ни извади от икономическата криза и ще ни спаси от духовната, сеейки кълновете на вярата в опустошените ни сърца. Поредната популистка позиция на държавния глава, която никак не е изненадваща.

Политически инструмент

Първанов винаги е гледал на религията като политически ниструмент. Той бе генераторът на закона за вероизповеданията, прокаран от НДСВ и ДПС при управлението на Сакскобургготски, който бе използван за ликвидиране на опозицията в Църквата и исканията за реформи, както и за бетониране като единствени канонични водачи на православието у нас на патриарх Максим и владиците, избрани в голямата си част с благословията на БКП и Държавна сигурност.

Основната аргументация за тази позиция очевидно бе ангажиментът към Москва да се употреби православието за политически цели. В Русия православната църква, забравила разрушението на храма "Св. Василий Блажени" при Сталин, преживя политически възход с идването на президента Владимир Путин на власт, който продължава и до ден днешен. А идеята от времената на имперска Русия за обединение на славянските народи под мотото на панславизма преживява своето възраждане... Впрочем, тя се появяваше и затихваше и при социализма.

Българското "употребяване" обаче сега ще струва 50 000 евро от бюджета на държавата за алтернативния синод, който спечели делото в Страсбург.

Повярвал толкова в ролята си на държавник, Първанов сега обяви, че религията би могла да подпомогне усилията на държавата и обществото за излизане от кризисната ситуация.

"Едно такова обучение в училище, без съмнение, трябва да бъде и обучение по етническа и религиозна толерантност - нещо, което за съжаление ние пропуснахме в годините на прехода и би трябвало да наваксаме", посочи президентът в събота, цитиран от БТА.

Когато лъсна двойната игра...

Има основание, за съжаление. Ако наистина беше президент, който искрено ратува за духовното здраве на нацията, Първанов трябваше доста по-рано да събере лидерите на вероизповеданията и сериозно да постави въпроса за това какво правят духовниците с вечните си битки, побоища и какви ли не позорища. Което отблъсна много хора от Църквата и ги тласна към атеизма или други религии.

Не при комунизма, а в годините на демокрацията, когато лъснаха лицемерието и двойната игра на църковните  пастири - и православни, и мюсюлмани. Очевидно е, че за тях основна ценност са имотите, а не вярващите. И президентът можеше да ги пита какво вършат, за да гарантират отпор на традиционните религии срещу навлизането на радикални секти.

Той е президент, а не изпълнителна власт, и подобно събиране и искания не биха се възприели като намеса в независимостта на религиозните общности. А въпросите му биха звучали изключително сериозно на фона на правомощията му да получава доклади от Националната разузнавателна служба и ДАНС за евентуални заплахи за националната сигурност и сигнали за дестабилизация.

Това е тема, която е изцяло в прерогативите и на спецслужбите, и на президента. И тя кореспондира директно със състоянието на традиционните вероизповедания в страната. Защото за 20 години преход Църквата не намери своето място на духовен водач и крепител на нацията. Напротив, компрометираше се почти ежедневно.

Единици са епархиите и храмовете, в които има неделни училища. Много повече са владиците и свещениците, които могат да бъдат сравени по стандарт с мутрите. Сравнението се налага от лимузините и бижутата, с които се показват пред паството. Отделно има много сериозен проблем с проповядването на исляма - Главното мюфтйство не успява да гарантира, че радикални ислямисти няма да влязат в джамиите и да проповядват агресия.

Вместо дискусии по тези проблеми обаче засега президентът се ангажираше единствено със срещи с представители на вероизповеданията, свързани с техните спорове за легитимност. Което обаче е извън неговите правомощия - лидерите на религиозните общности се избират от събор или конференции, които се регистрират в съда.

Но това е по-популярно, както и кухата подкрепа за задължително въвеждане на изучаването на религия в училище.

#8 шщд 26.09.2010 в 22:49:32

За мен изучаването на религия е като изучаването на умрял език като латинския или като есперантото. А и къде е примера за подражание - педофили при католиците, 10 Синода при православните. Дори самите две течения на християнството разделили се заради великия спор за Светия дух. Всеки сам трябва да реши от какво има нужда. Не е ли най-великото лицемерие комунист и при това историк да рекламира изучаването на религия. Няма такава наглост. Ясно е защо. Гоце губи позиции и гледа да яхна всяка вълна,която се появи. А на другите коментирали във форума искам да кажа: Нямате никаква представа какво е в районите със смесено население и идея си нямате как там ще стане въвеждането на такъв учебен предмет.

#12 lina 27.09.2010 в 13:48:31

ЦЪРКВАТА НЯМА МЯСТО В СВЕТСКОТО УЧИЛИЩЕ. НИКАКВО МЯСТО. АБСОЛЮТНО НИКАКВО МЯСТО. ОСОБЕНО КАТО ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ДИСЦИПЛИНА. Държавата ни е светска, образованието също, така че вероизповедание и то поднесено от свещеник в расо е ТОТАЛНО БЕЗУМИЕ. Някаква овца по-долу е решила да вменява лудост на всеки дръзнал да тръгне срещу тези 9-10 хиляди души, които били за въвеждане на вероучението. Ами, че те лудите и идиотите в държавата са много повече и, ако вземат да излязат и да си поискат някаква „идиотщина”, дали ще се впечатля от числеността им или от „идиотщината”? Разбира се отговор не чакам. Не само ще тръгна срещу тях, но ще го направя дори самостоятелно, ако се наложи. Ако бъде натрапено принудително вероучение, ще последва тотално разцепление и разединение не само по верските въпроси, но и в самите училище, и между самите деца. АЗ например НИКОГА няма да позволя на ЛИЦЕМЕРЕН ШИЗОФРЕНИЧЕН СВЕЩЕНИК да промива мозъка на детето ми и да го пълни с измишльотини, за да го превърне в покорна овца и примирено говедо, докато той се ояжда по време на пости, бие и убива други негови „събратя” заради имоти и други „духовни ценности”, опипва или направо изнасилва деца докато се изповядват и ги напътства насаме пак под ЗОРКИЯ ПОГЛЕД на всевишния, който го е определил за негов наместник на земята. Чак да ти дойде приказката, като му гледаш наместниците на земята, прави заключения какъв е той самият. Та на въпроса. Детето ми ще реши дали да вярва и в какво САМОСТОЯТЕЛНО, когато е готово за това. И НИКОЙ друг няма да рови в душата му, под претекст, че трябва да го поучава духовно, за да го превърне в лумпен, който по-лесно се манипулира, или още по-зле в безропотна овца, която да следва „пастира си”, пак под ЗОРКИЯ ПОГЛЕД на всевишния. Да не говорим, че най-бездуховните и нетолератните са измежду така наречените „духовници”. Не очаквах от Президента подобна позиция, но всеки отговаря сам за себе си. Ако някой има макар и бегли добри намерения да научи децата на толерантност към чуждата вяра, то тогава трябва да се преподава от светско лице като научна дисциплина и да се включат всички вероизповедания, както и опцията АТЕИЗЪМ. Ако ли не, ще предизвикат ново тотално разцепление в обществото, а смятам, че точно това целят в момент на подобна криза, за да има с какво да се оправдават и с какво да отвличат вниманието на масите. КАЗАХ.

#15 Yorgo 27.09.2010 в 15:32:40

Тук на дневен ред идва един много неактуално актуален въпрос - "Има ли нужда България от президент?" Явно е, че българския президент за последните 20 години, за да не се превърне в поредния диктатор е само една кукла, която от време на време разбунва духовете, постоянно се бори за платформа в държавата като създава интриги и конфликти с министерския съвет, т.е. дава храна на медиите и не допринася с абсолютно нищо за благото на тази държава. Същата работа би могла да се свърши и от всяка една фондация или действително работещ синдикат. Моето предложение е вместо да се занимаваме с глупости и да харчим пари за държавен глава, който за да не е само "глава" е наречен още "главнокомандващ на българската армия", която отдавна няма стратегически цели и наброява около половин полицейска институция; та предлагам да се проведе референдум за промяна на конституцията в областа държавен глава, като същият бъде премахнат като ненужна институция, а функциите му да се преразпределят съответно между министерствата, които и без това не правят кой знае какво. Така въпроса с двуглавото чудовище ще бъде решен завинаги и в България може да се надяваме за единна и деийстваща пшолитика независими дали е лява, дясна, напредничево или назадничево центристка.

#16 lina 27.09.2010 в 15:51:08

Ау! Ама овцата се разпозна и забля. Няма лошо, няма лошо, то това ще й остане!

#17 Yorgo 27.09.2010 в 15:52:32

Към lina: Ето една еманципирана, готова да устоява без да се спре пред нищо нелицемерна, съдейки по езика с който си служи, българка, ... Чудя се какво ли изпълва твоята душа, след като от нея не излиза толкова мнго песимизъм и чернословие, и то до там, че хвърляш укор дори на Всевишния?! Ако утре твоето дете, което сега като обезумяла словесно браниш се обърне и след всичко, което си му дала, а вярвам че има добри неща, които да му дадеш, вземе та стори всички тези гадости, които преписа на свещенниците или да кажем само една част от тях, редно ли ще е да дамгосаме и тебе за това, че си родила подобен зъл гений? - казвам това само хипотетично, без то да е реалност, но кой знае... Един съвет, не само защото си жена и е благоприлично жената да бъде женствена, добра и милостива, не е зле да добавим и расъдлива, но защото си човек - гневът не е добър съветник и е лош съюзник. Не е нужно да вземаш образа на това, което не си - съдя за теб по това, което неодобряваш и факта, че го описваш по такъв начин ми помага да погледна от другата страна, за да водиш Дон Кихотовска война с една колкота неясна, толкова и популистка, нереалистична ситуация. Нека Всевишния да озари сърцето ти с топлината и милостта Си и да ти даде утеха.

#18 Астролог 27.09.2010 в 16:23:59

http://www.facebook.com/#!/pages/PROTIV-vvezdaneto-na-Veroucenie-v-ucilise/158970214130232

#19 MacAllister 27.09.2010 в 16:30:08

Не виждам какво ново мога да кажа по темата. За атеистите подобни напъни поне наподобяват далечно спорът между различни религии, но за агностик поставянето на идея, концепция, религия в ролята на духовен буквар е откровена обида към статуса ни на разумни същества. Като човек, чийто мисли могат да бъдат определни като от лагера на Корзибски и Хаякава (въпреки, че аз не мисля, че трябва да се определям) възприемам опитите за вдигане на ценноста и уважението към религията като възход на желанието за самозаблуда. И все пак, контролираната самозаблуда е по-добра от пълния хаос и липсата на опрна точка за тези, които имат нужда от лостове за да местят земята според духовните си нужди. Моят проблем със всичко това е че БПЦ не е нито в крак с времето, нито има способността да осигури атмосфера, в която младите поколения да приемат поне спокойно, ако не насериозно ученията й, а и нея самата. Дори да изключим българските проблеми православието поради фактическото си оттегляне от големите игри в държавата и политическия живот въобще така и не еволюира в нещо способно да задържи вниманието на друга част от хората освен най-необразованта и неамбициозна. Католическата църква и много протестантски отклонения от друга страна никога не спряха да играят важна роля по местата, където виреят и независимо колко абсурдно звучат погледнати с очите на нерелигиозен те не са загубили силата на внушението, може би дори ролята на фокус на тихото суеверие. Това, че и те са християни не трябва да обърква онези, които имат религиозни мераци за възможността православната църква (особено в Вългария) да играе ролята на духовен водач. Всичко това ще се превърне в посмешище, каквото беше предметът "Обществознание" (и другите му реинкарнации) през последните години на социализма. Ефектът ще е изцяло негативен и в крайна сметка ще подхрани нихилизма в христианската част на младтото поколение, а колкото до мюслиманите, хм, има ли нужда да казвам, че там ще е доста по-различно? В крайна сметка това ще е автогол и за онези, които искрено си въобразяват, че религията може да бъде духовен учител, но и за онези, които искат да я използват като средство за укрепване на властта си. Ясно ми е, че подход към реалността от сорта на осъзнатия агностицизъм и неаристотелизма не е за всеки. Не тълкувайте думите ми по-горе като толерантност - те са компормис. Компромис с нежеланието на мнозинството човешки същества да поемат отговорността на разумно същество на раменете си и склонността да си забиват главите в пясъка само и само да не се наложи да променят начина си на мислене, разбиранията си и най-вече за да избягат от неопределността и единствената смислена за разумно същество позиция към вселената и всичко останало - нищо не е сигурно, всичко е относително, няма абслютни истини и становища и т.н. Виждаме това навсякъде - и в безсмислеността на леви и десни идеи при положение, че разбираме как икономиката има нужда да пулсира в правилата си (дори повече отколкото сме склонни да допуснем днес), така и в безсмислеността на морални ценности от други времена в съвремения живот, така и в това как караме децата си да избират квалитетни професии, знаейки прекрасно, че за 10-тина години всичко може да се обърне наопаки ... На всеки що годе разумен човек му е ясно, че се самозалъгваме за какво ли не, има ли нужда да постулираме още едно подобно самозалъгване с държавен декрет, и което е по-лошото да го правим с ясното съзнание, че то ще има обратен ефект. Няма да са много хората, които ще реагират крайно, та лесно да може да се проследи връзката, но религиозното обучение може да се окаже още един пирон в ковчега на образователната система. Дори без подобни крайности аворитета на училища и ниверситети е доста подронен, а отношението дори и на млака част от хората към училището като към институция, която откровено внушава заблуди и ограничава мисленето може да се окаже онази капка, която да прелее чашата. Дори участниците в "червените бригади" (друг път ще обясня защо ги наричам така) като премиера ни, като президента ни. кажи речи цялата ни така наречена политическа класа и едър бизнес, би трябвало да си дават сметка, че в дългосрочна перспектива възпитаването на поданици има смисъл само, ако си построил вече стабилна империя и следва да си зададат въпроса "къде е империята?".

#24 lina 27.09.2010 в 17:02:13

до Yorgo Един съвет. Опитайте да пишете по-грамотно, с по-малко правописни и граматически грешки, защото смисълът на написаното изчезва напълно. Не разбрах от моята душа излиза или не излиза (копирам) „не излиза толкова мнго песимизъм и чернословие” и, ако не излиза (както е написано), то тогава за какво ми е озарението от топлината и милостта му, явно си ги имам. Още не разбрах, коя ситуация е (копирам) „неясна, толкова и популистка, нереалистична” – въвеждането на натрапено вероучение в училищата, или съпротивата срещу него, или най-разнообразните разкрития за „духовния свят” на „духовниците”, които все пак изплуват въпреки жестоките усилия да бъдат покрити в сянка. Ако ми гарантирате, че е първото, то веднага ще затичкам към кухнята и ще се превърна в милозлива, покорна и (копирам) „расъдлива” женичка и няма повече да разсъждавам (защото по вашите критерии предполагам расъдлива означава да не разсъждава). Но ако е второто, то не разчитайте на определенията си, защото са доста онези, които ще постъпят „донкихотовски”, ако знаете какво точно сте написал. И ако е третото, то тогава май няма какво да ви се обяснява, промивката при вас е окончателна. А сега сериозно. Моето дете няма да се превърне в „зъл гений”, защото няма да допусна да бъде облъчвано от лицемерието, което е запазена марка за „религиозните”. Може да вярва в каквото то избере или почувства с душата си, но това ще е неговата си вяра и няма да има нищо общо с натрапена религия, както между впрочем и религията няма особено общо с вярата. Все пак ще отговоря на хипотетичния въпрос: да, бих приела да бъда дамгосана, ако съм съдействала за създаването на духовен изрод.

#29 lina 27.09.2010 в 17:39:33

Srebranov, Върнете се в 5-6 клас. Ще ви помогне поне да си оправите словореда, а и да си наместите запетайките в главата. Явно, освен стоене на едно място и тропане с крак нравоучително, няма да ви се получи друго.

#41 Yorgo 27.09.2010 в 20:14:31

до lina Извинявам се за допуснатите грешки, които явно изменят смисъла на казаното. Мисля, че прекрасно сте разбрала каквото съм искал да кажа въпреки (не/желаните) грешки. Чест ви правя за готовността да поемете отговорност за незнайните бъдещи решения на потомството си. Едно нещо все пак не спира да ме човърка отвътре - поемайки тази отговорност (за което и да е бъдещо представяне на потомството) не мислите ли, че вече сте прекрачили границата, за която осъждате другите? Все пак, всяко едно същество има право на независимо решение и то независимо от възпитанието, което му е дадено то може да реши нещо напълно противно. с други думи не изключвате ли възможността за правото на една личност да избира и да не одобрява по същия начин както вие не одобрявате - какво ако един ден това теде ви упрекне, че сте ограбила възможността му да опознае духовния свят от малко, дори този свят за вас да не съществува, не го прави да не съществува само защото вие го отричате. - не е нужно да ми отговаряте. Позволих си да споделя горното, защото майка ми и до ден днешен е атеистка, а баща ми се помири с Невидимия 6 месеца преди да прекрачи прага на отвъдното, и беше ревностен да научи истината толкова повече усещаше че часът му наближава. Аз лично на 20 години взех решение, което бе тотално против всичките им разбирания, поради което те счетоха това като престъпление срещу тяхната личност, грижа и любов. Дори думи от рода:"не сме те отгледали за да станеш такъв" явно показваха характера на тяхната ценностна система. Родителството не ни прави всевластни господари. Във всеки един човек има дял, грижата за който надхвърля нашите правомощия и борбата ни за господството над човешкия духа ни превръща меко казано в убиици на души и грабители на добродетели, които не са продукт на чавешка еволюция или научно технически прогрес.

#42 ot4eto 27.09.2010 в 21:08:31

Силно се надявам разумът и добрите сили в обществото да надделеят над надигащата се тъмнина на невежеството. В никакъв случай не трябва да се приема задължително обучение по религия.

#43 MacAllister 27.09.2010 в 21:18:02

Румене, най-добре посвети малко време да видиш света от други посоки - през чужди очи, не само българските (и най-вече не ония, които търсят упование в тълкуването на миналото по начин, който да пасва на нагласата им). Е, както и да е - ето затова е нужна религия - за хора като Румен ;).

#44 MacAllister 27.09.2010 в 22:01:20

Румене, прочетох ти още от приказките и да ти кажа честно не знам дали застъпваш някаква теза въобще. От всичко се разбира само едно, че си на страната на идеята да има религиозно обучение, че много ти се иска да има такова, но всеки път, когато тръгнеш да се аргументираш спираш преди да стигнеш до нещо повече от "заглавието". И да отбележа, под "аргументираш" нямам пред вид да следваш някоя предварително определена логика/канон - научна, църковна или фърковна, имам пред вид просто да търсиш контакт с различните от теб, което не правиш. Видиш ли ти се изказваш като човек, който действа по убеждение (може и да не е така, но думите ти ми звучат така, а предполгам и на повечето читатели). Убеждението не е нито доказателство, нито мисъл, а най-често просто страх от промяна в самия себе си, идентификация на аз-ът ти с някаква идея, теория, вяра, отхвърляне на всичко, което може да те накара да го загубиш - убеждението. Да те учат как да се държиш с другите? От уста, от която излиза убеждение на мен поне ми звучи като призив за втъпляване на убеждение кое и как трябва да бъде. И на тебе сигурно ти се ще онова, което защитаваш да води до резултатите, които обещаваш независимо, че без дълбок размисъл и поглед през очите на най-различни хора, картината която рисуваш е само описание на твоята положителна емоция от постигането на нещо по начина, който ти предлагаш, но характера му, и още по-малко неговата консистентност и постижимост са проблем, който честно да ти кажа не виждам да описваш нито пък си представям как може да опишеш с тоя подход. Какво предлгаш - да се дерсират хората да бъдат добри? Добро ли е дресираното куче - за кого? За мен, за тебе, за вълка, за овцата? Знаеш ли винаги съм уважавал повече котките, точно защото не можеш да ги дресираш, те правят избора си според това, което природата им е дала и средата, в която са попаднали. Ние като цивилизовани и уж разумни същества можем да дадем на младите си повече отколкото случая на едно животно, но нужно ли е да се се отнасяме към своите като с добитък? Да ги учим какво е добро и зло и завинаги да затваряме за тях вратата на собствения избор и развитие - толкова ли ни е страх от тях? Може би пък прословутата божия умисъл и неведоми пътища са просто предпазна мярка за грешно тълкуване от недорасли умове, може би пък пресвещените ви книги са написани от хора като мен, които са си давали сметка за това докъде може да доведе простотията на убеждението и предразсъдъка - просто имена на човешкия страх от новото и неизвестното . Има много "може би" и ако тръгнеш да се заяждаш с едно от тях (с последното изречение например) мисля, че само ще потвърдиш, че не виждаш ролята на разума в развитието на собствения си вид и считаш за нужно да го обезопасщваш с пращане на кучешко училище и си готов да атакуваш всяка релика, която нарича това с истинското му име вместо да се превъзнася и да приглася на абсурдната идея за духовно възвисяване чрез ампутация на душата.

#45 ot4eto 27.09.2010 в 22:22:15

Макалистър, много добре казано. Имате много добър стил на изразяване. За съжаление съм на мнение, че това което казвате ще стигне до адресанта си, но няма да бъде разкодирано. Казано на "прост" език, много сложно сте му го написали, няма да ви разбере.

#47 ot4eto 27.09.2010 в 22:58:00

Боголюб, искате? Хубаво, пратете го на такова училище. Само не натрапвайте разбиранията си на околните. Това е един от многото проблеми на задължителното религиозно образование. Че едни хората, натрапват нещо на други. Аз, за разлика от вас, предпочита моите деца да са възпитани в духа на разума, познанието, етиката и морала. Не в истории за горящи храсти, говорещи змии и концепции като ад.

Новините

Най-четените