Правителството продължава да няма нито една антикризисна мярка. Безкрайно протаканите 60 мерки срещу кризата продължават да са само виртуални. А и повечето от тях нямат нищо общо с кризата - като изчистването на натрупаните отпуски. Или изобщо не се очертава, при тия темпове на умотворчество и законотворчество на кабинета, да влязат в сила през тази година - като т.нар. данък лукс, от който се очакват „несметни" постъпления в хазната.
Вдигането на ставката ще има само краткосрочен фискален ефект. Търговският оборот обаче не само ще намалее още, от което и размерът на събирания данък, но и ще се премести в сивата икономика. Сиви сладури ще никнат всекидневно като гъби и МВР няма да може дори само да ги преброи. Накрая фискът в най-добрия случай ще събере приходи колкото при старата ставка. А те, както призна шефът на НАП, вече потресаващо са намалели.
Финансовият министър пък разказа поредната си приказка от 1001 нощ. Че април ще бъде финансов май, че бюджетът ще излезе на плюс, а икономиката ще тръгне нагоре. В същото време завъртя поредната си интрига, като се опита да натопи СДС, че сините предлагат вдигане на ДДС. Премиерът пък призна, че не другаде, а в правителството се обсъжда повишаването на данъка. И не само в отдавна обговаряния вариант 22%, а дори и ставки от 23% и 24 %. ДДС от 24% означава увеличение с 20 на сто на бензина, тока, хляба, услугите - на всичко.
Премиерът е последователен колкото финансовия си министър. Продължава да твърди, че ДДС ще бъде увеличен, само ако другите мерки не проработят. В същото време признава, че повечето от предложените от неговия кабинет мерки ще влязат в сила през 2011 г. И че още другата седмица ще се вземе решение за размера на ДДС, т.е. дори преди да са задействани и мерките, които могат да заработят тази година.
А почти по същото време, по което правителството прие 60-те мерки, Бойко Борисов вербално ги обезсмисли. Досега никъде в Европа нямало мерки срещу кризата, които да дадат резултат - ако имало такива, ние просто сме щели да ги препишем.
След като проспа 8 месеца, правителството панически се хваща за най-счетоводителското решение - повишаване на ДДС. Защото премиерът нямало да допусне варианта Гърция.
Изборът дали ще се повиши ДДС или ще остане същият няма да е според икономическата логика, а според една съвсем егоистична политическа логика. Бойко Борисов отказва и протака реформите, за да не загуби популярност, която му трябва за президентските избори догодина. Симеон Дянков преобръща постоянно сметките на цялата държава, за да излезе с най-добро CV за последващата си кариера в Световната банка. За него, за разлика от Борисов, не е никакъв проблем да реже доходи и вдига данъци, понеже народната любов не му е и няма да му бъде работодател.
Изправен пред дилемата „ДДС" обаче Бойко Борисов си дава сметка, че президентският пост догодина хич не му е в кърпа вързан. Затова ни в клин, ни в ръкав призова Първанов двамата да се откажат от мандата си и да се явят на избори. Ако може някак си хем Борисов още сега, докато е още популярен, да стане президент, хем да се отърве от тегобата на оперативното управление, която със задълбочаването на кризата ще му носи само негативи. И която не само не му иде отръки, но даже май не му е и по сърце.
„Офертата" към Първанов е вопъл в пустиня, издаващ паника. Премиерът е уплашен от проблемите, от задаващите се протести и от предизвестеното яко топене на рейтинга. А ДДС може да се окаже рубиконът за президентския пост. Ако Борисов продължи да не прави нищо, сривът на собствената му популярност ще е бавен, но сигурен, следвайки кривата на обедняването. Ако се хване за сламката „скок на ДДС", която е пределът на икономическата мисловност на неговия кабинет, сриването на рейтинга ще се отприщи веднага. А веднъж срине ли се рейтинг на премиер, изключено е да се възстанови в предишните си граници, ако изобщо отново тръгне нагоре.
Дали пък „офертата" към Първанов за взаимен отказ от мандата и предсрочни президентски избори не е вопъл на човек, който вече си е направил рейтинговата сметка и се е простил с мерака си да стане президент? На човек, който ще си влачи премиерския кръст и ще започне да действа като държавник?
Ако Борисов вече се е отказал да подчинява управлението на политическия си егоизъм, ще има надежда и за старт на действителна антикризисна икономическа политика. Белег за това обаче няма да е решението за ДДС идната седмица. От какво ли не досега Борисов не даде заден, следвайки инстинкта си да бъде харесван. Първият белег за държавнически поврат ще е смяната на финансовия министър и признаването погрешността на досегашното бездействие.
