В още един сезон Манчестър Сити не успява да достигне финала в Шампионската лига.
Незабравимият мач срещу Тотнъм в сряда на "Етихад" в крайна сметка изхвърли шампионите на Англия от турнира, макар че те победиха с 4:3. Отпадането е изключително болезнено, защото Лигата остава голямата цел на Сити, каквото и да твърди мениджърът Пеп Гуардиола.
Още преди големия мач той заяви, че не е в Манчестър, за да спечели най-престижния европейски клубен турнир и даже саркастично добави, че самият той е "провал" в Шампионската лига.
Естествено, и второто твърдение не е вярно, защото Гуардиола вече е печелил два пъти турнира начело на Барселона, през 2009 и 2011 г.
Но също не може да се отрече, че в последните години неговите отбори не оправдават очакванията и не успяват да достигнат до решителния мач за трофея, въпреки огромните суми, инвестирани в селекция.
Откакто пое Манчестър Сити през 2016 г., Гуардиола е похарчил 608 млн. евро на трансферния пазар, но "гражданите" бяха елиминирани два пъти на четвъртфинал и веднъж на осминафинал в Лигата, и то от преодолим съперник като Монако и от добрите познайници в английския футбол Ливърпул и Тотнъм.
Ако към тези 608 млн. добавим и похарчената сума в Байерн Мюнхен в предните три години, се получават общо 812 млн. евро, които се оказаха недостатъчни на Гуардиола за голямата цел.
През първата си година в Англия каталунецът изхарчи 213 млн. за Джон Стоунс, Илкай Гюндоган и Габриел Жезус, но отпадна от Монако на 1/8-финал. Следващата кампания бяха вложени 317.5 млн. за Бернардо Силва, Едерсон, Кайл Уокър, Бенжамен Менди, Аймерик Лапорт и Данило, но се стигна до отпадането от Ливърпул след загуби и в двата мача.
Миналото лято селекцията беше сведена до 77 млн. евро, повечето от които отидоха за придобиването на Рияд Марез от Лестър.
Собственикът на Манчестър Сити Мансур бин Зайед ал Наян вероятно вече се чуди какво още трябва да стори, за да изгради отбор, достоен да спечели Шампионската лига.
Шейхът пристигна в Манчестър през 2008-а и оттогава е налял 1.66 млрд. евро в играчи, но най-доброто представяне на Сити остава полуфиналът под ръководството на Мануел Пелегрини.
В предишния си клуб Байерн, Гуардиола се захвана с отбор, който тъкмо беше спечелил Лигата, но който също беше готов за качествена селекция и постепенно се подсили с Марио Гьотце, Тиаго Алкантара, Артуро Видал, Мехди Бенатия и Дъглас Коща.
Резултатът от 204-те милиона за трансфери бяха три поредни загубени полуфинала в Шампионската лига.
Истината е обаче, че Гуардиола не е единственият треньор, който борави с такива внушителни суми и не успява да спечели надпреварата.
В последните три години други клубове са инвестирали повече и от Сити без да успеят да вдигнат Купата с големите уши.
Например Барселона, Ювентус и Пари Сен Жермен похарчиха съответно 613, 617 и 634 млн. евро. Така че не става въпрос само за Пеп, но той наистина има проблем с Лигата в последните години - и то проблем, който няма как да бъде пренебрегнат дори при спечелването на всичко възможно на домашната сцена.
Истината е ясна и за пеленачетата, както обичаше да казва Жорж Ганчев преди години. Сити десетилетия наред е под сянката на Юнайтед и е едно средно, малко незначително отборче. Постепенно с минаване на времето вероятно в ръководството, отбора, феновете е залегнало чувство за малоценност пред големия съградски съперник. Но е всеизвестно, че Юнайтед търпеливо в продължение на много години е изграждан и достига величието си бавно и методично благодарение на велики мениджъри като Мат Бъзби и сър Алекс.Бил съм свидетел как през годините, когато се играят дербитата между Сити и Юнайтед, това чувство за малоценност ги водеше на терена и излизаха като предварително обречени. На Сити не му се чака десетилетия наред да догонва Юнайтед, а иска това да стане колкото се може по-бързо – не само да го настигне, но и да го надмине. По трофеи, отличия и всякакви други награди. Затова се действа със страшно много пари от собствениците. Или с други думи – Сити иска да направи революция, а не това да става чрез еволюция.Първата му цел беше да спечели 4 отличия: шампион на Англия, носител на Купата на Футболната асоциация, носител на Купата на лигата и носител на Шампионската лига. Ако това беше станало, щяха да ореват света, че са надминали сър Алекс, който има требъл преди 20 години (шампион на Англия, носител на Купата на Футболната асоциация и носител на Шампионската лига). В Англия още един клуб има требъл – Ливърпул на Жерар Улие през 2001 година (носител на КНК, носител на Купата на Футболната асоциация, носител на Купата на лигата). Абрамович се опита да прави революция с Челси, но някакси не се получава. Да видим дали Сити ще успее да надмине Юнайтед. Парите наистина са важни, но може би моралните ценности и традициите са над всичко.
Дарби | 19.04.201910:13 Абрамович се опита да прави революция с Челси, но някакси не се получава. ___________________ Сигурен ли си? Висша лига - 2005, 2006, 2010 2015 2017 (преди Абрамович само веднъж - 1955) ФА Къп - 2007, 2009, 2010, 2012, 2018 Купа на лигата - 2005, 2007, 2015 Къмюнити Шийлд - 2005, 2009 Шампионска лига - 2012 Лига Европа - 2013 Ами ако му се беше получило какво ли щеше да е...
Оби Уан, Благодаря ти за изчерпателната информация относно трофеите на Челси в ерата "Абрамович". Имаше преди време коментари, че хора със страшно много пари решават да се пробват във футбола, защото той е бизнес, не толкова че обичат тази най-велика игра. Когато Висшата лига започна да действа преди малко повече от 25 години, се образува един двуполюсен модел: Юнайтед-Арсенал, които ставаха шампиони на Англия. И може би точно затова Абрамович дойде на Острова, за да се опита да разбие този модел. Да, разби го, но се намеси малко по-късно и Сити, купен през 2008 г. от собственици на петрол. И докато в началото Юнайтед, Ливърпул, Арсенал и други отбори бавно почват своето развитие и до момента, когато станат за пръв път шампиони, минават десетилетия, то обективно погледнато Сити и Челси, които имат малко традиции в играта и са много скромни тимове, когато стават отбори на милиардерите, наистина спечелват и бързи успехи. Но това като че ли не е естественото развитие на нещата, а те са някакви изкуствено създадени формации, за да задоволяват капризите на своите собственици и когато им омръзне този бизнес, могат спокойно да ги продадат на другиго и отново да си дойдат на старото развитие. И като казвам това за Абрамович, имам предвид, че Челси има силни моменти, но и спадове, не може да е постоянно най-добър. Ти представяш ли си, от времето когато Челси при Абрамович за пръв път стана шампион досега ако беше всяка година първенец на Англия? Ето на това аз казвам революция.
Bichkiiata | 19.04.201915:50 Не случайно им викат ШИТИ. По-правилното е С/ун/ИТИ.Все пак трябва да сме коректни към чорбаджиите им.