От разнебитения двор до Арсенал и Шампионската лига

Пътят от скъсаната топка, училищния двор и футболната врата, направена от два камъка, до прожекторите на най-големите стадиони в Европа, най-добрите млади играчи и Шампионската лига е поне 100 пъти по-труден за изминаване, отколкото си представяте.

Затова и не трябва да поставяме под съмнение твърдението, че всеки, който е успял да го измине, е замесен от специално тесто. Само обаче внимавайте да не засипвате със суперлативи Милен Младенов, защото е от личностите, които не търсят славата и успехите. Но това не значи, че те не идват при него.

Футболната му история започва от 7 СОУ „Проф. д-р А. Златаров“ в Монтана и разнебитеното му игрище, на което едната врата е нарисувана на стена, а другата е баскетболен кош.

Е, трябва да сме наясно, че стартът няма никакво значение, когато краят обещава да е вълшебен.

Съвсем наскоро Милен бе в стартовата единадесеторка на Лудогорец, която донесе първата точка за български отбор в Шампионската лига за младежи. Равенството не дойде срещу който и да било, а срещу Арсенал. Българският тим завърши 1:1 с „артилеристите“ на „Герена“ и загатна за възможностите и потенциала си.

Но преди да се върнем на въпросния сблъсък, както и на останалите срещи от най-елитната клубна надпревара за юноши, нека изминем целия път с левия бек на „орлите“.

На 13-годишна възраст Милен изиграва съдбоносен двубой с Монтана срещу ЦСКА на терена с изкуствена настилка в парк „Огоста“.

„Мачът мина и след него двата обора се поздравихме. Прибирах се към съблекалнята, когато дойде треньорът на „армейците“ и ме попита дали имам желание да играя в ЦСКА. Разбира се, казах му, че трябва да се консултирам с родителите си, защото не бях на 100% сигурен.“

Галин Иванов, специалистът, който вижда таланта на младия футболист, предлага на бранителя да замине за 1 седмица в София, за да тренира с „червените“ и ако му хареса, да остане.

Връщайки времето назад, Милен признава, че въобще не е имал амбиция да играе в ЦСКА и никаква представа, че само няколко години по-късно Христо Янев ще му предложи да стане част от първия тим.

„Първата година (б.а в ЦСКА) беше много трудна, защото досега не се бях отделял от родителите си, в София нищо не ми беше познато. Много тежко. Беше ми мъчно и гледах всяка седмица да се прибирам, сега е различно“, споделя Милен.

„Казах си, че няма да стане работата. Ще стоя година-две и ще се върна, но после свикнах. Наложих се бързо в отбора и още в първия мач бях титуляр и до края винаги съм бил в стартовата единадесеторка.“

Младият играч се приспособява много по-бързо, отколкото очаква. Превръща се в неизменна част от тима и заиграва все по-силно. А отличите му изяви носят и много кръстопъти.

„Една лятна ваканция научих, че треньорът Галин Иванов напуска ЦСКА и отива в Лудогорец. Искаше да ме вземе, но бях скептично настроен. Обадиха ми се Владо Манчев и Христо Янев с оферта да остана, за да играя във „В“ група. Майка ми обаче ме посъветва, че щом Галин ме е взел в ЦСКА, няма да ме остави и ще се погрижи за мен и в Лудогорец.“

Сега талантът не съжалява, че тогава избира да замине за Разград и смята, че школата там е най-добрата в България. Но да се бранят цветовете на „орлите“ не е никак лесно, защото отборът не е от обичаните в България: „Навсякъде ни обиждат и ни псуват. От началото се дразнех, но свикнах с тази мисъл.

Както в ЦСКА, така и в Лудогорец Милен Младенов бързо се налага и прави лявата зона на защитата недосегаема за останалите. Същевременно първият отбор си заслужава участие в груповата фаза на Шампионска лига: „Не можах да асимилирам, че ще меря сили с най-добрите в Европа. От ПСЖ и Арсенал имаше момчета, които са безспорно на топ ниво.“

Грешка в последната минута им коства загубата 0:1 срещу Базел в Швейцария, а тежкото поражение срещу ПСЖ Милен отдава на това, че той и съотборниците му не са изпълнили треньорските указания. Гостуването в Лондон на Арсенал оставя най-ярък спомен в съзнанието на защитника: „Неописуемо! За първи път виждам такава база и подобни условия – над 30 тренировъчни игрища и хиляди хора от поддръжката.“

Преди домакинството срещу „артилеристите“ настроението е минорно. Лондончани и без това се славят с една от най-силните школи в света, а Лудогорец домакинства на „Герена“. Младите таланти се притесняват, че поражение ще насъска всички срещу тях: „Не искахме да падаме, защото сме в България и ще ни обиждат и плюят хората.

Разградчани обаче не само не губят, но и регистрират първата точка на български тим в Шампионската лига за младежи.

„Завършихме 1:1, а имахме шанс и да победим. Гледайки съперниците в тунела, си казах, че ще изляза на терена освободен, за да няма брак в отиграванията ми и ще дам най-доброто от себе си“, спомня си Милен.

Сега той мечтае да бъде забелязан от футболните мениджъри и да замине в чужбина, а качествата, амбицията и работливостта му ни карат да вярваме, че точно това ще се случи. Защото през годините се е борил не само със стотици други играчи, но и със шуробаджанащината в българските клубове.

Няма сила обаче, която да спре чистата проба природен талант.

Новините

Най-четените