УЕФА официално обяви намеренията си за експанзия на европейските клубни турнири след по-малко от 3 години, а новината прозвуча (почти) шокиращо.
Да, Шампионската лига се утвърди като най-успешния футболен продукт на нашето време, който промени играта в степен, сравнима с тази на въвеждането на световните или европейските финали при националните отбори. С Лига Европа обаче ситуацията не е такава - турнирът остана в дебелата сянка на Големия брат: още в зародиш идеята не бе да му се търси конкуренция, а по-скоро утешителен излаз за периферни клубове и бедни първенства. Покрай втория европейски турнир продължава да витае усещането за нещо недомислено и скалъпено. Името му е помпозно, но всъщност турнирът се казва "Всички останали". А сега изведнъж в Нион дадоха зелена светлина за още една клубна надпревара...
До момента всичко е пълна мъгла. Ясно е само, че Шампионската лига ще си остане непокътната, Лига Европа ще се свие от 48 на 32 отбора (в груповата фаза), а новата надпревара също ще има групи с 32 тима. Което навежда на мисълта, че няма да е нищо по-различно от треторазрядно турнирче за футболни гавроши. По всичко изглежда, ще играе поддържаща роля на Лига Европа, а в подкрепа на подобна идея аргументите са твърде мижави. УЕФА е тръгнала в грешна посока, хубавото е, че има достатъчно време да се коригира.
От модерна версия на Интертото няма никакъв смисъл - освен за букмейкърите.
За да успее, новият проект трябва да има собствена идентичност, а задължително условие е да бъде обособен като самостоятелна надпревара. Вместо да е третото ниво на европейската клубна сцена - например победителят да получава право на участие в следващото издание на Лига Европа (което и без това е крайно смехотворна награда), спечелването на трофея трябва да води... просто до спечелване на трофея. Квалификациите за него също не трябва да са обвързани с другите турнири.
Тук е другият ключов момент - класирането за това състезание задължително трябва да става през националната купа на всяка държава. Вместо да се дават визи на осмия, деветия или десетия от големите първенства (които често не приемат сериозно дори участието си в Лига Европа), новият евротурнир отваря брилянтен шанс за възраждане на добрата стара Купа на носителите на национални купи.
Едно на ръка, че това ще вдигне рязко мотивацията в домашните надпревари за купата и второ, УЕФА ще реши елегантно въпроса как да вкара сериозни клубове в новата си инициатива - без от това да пострада Шампионската лига. Участието на носителите на купата от Топ 5 или от Топ 10 първенства в Европа автоматично ще превърне "модерната КНК" в атрактивен и успешен продукт. С всички произтичащи от това рекламни, маркетингови и телевизионни екстри.
Съвсем не е сложно - ако даден отбор е направил дубъл, тогава за новия турнир ще се класира загубилият финалист от националната купа; ако носителят на купата пък се е класирал за Лига Европа, то визата за нея ще отиде при следващия в класирането от първенството. Всяка европейска държава има турнир за националната купа, някои имат и по два. А не са малко и онези, които още въздишат по КНК и славните му традиции.
Тънък е моментът и с пренасищането на календара.
Футболисти, а и фенове са уморени от колосалния брой мачове, които се играят всяка седмица. Всички преяждаме с футбол. Нов формат с групова фаза съвсем ще затлачи мозъците на запалянковците, които ще се изгубят в лабиринта от класирания, жребии, точки и сметки. Ето защо идеята за схема само с директни елиминации съвсем не е лишена от логика. Турнирът ще е изключително динамичен и атрактивен, ще се генерира интерес и рязко ще се увеличи процентът на сензациите. Групите са убиец на интригата, а това не е добре за играта. Еднодневките са класика във футбола и всички ги обожаваме - заради тях третият кръг в турнира за Купата на Англия се е сдобил с легендарен статут.
Ще стигнем и още по-далече. УЕФА е добре известна с протекционизма си, но Шампионската лига е напълно достатъчна за обгрижването на интересите на футболния елит. Няма нищо толкова страшно в новия турнир да не се използват урни с поставени и непоставени. Свободен и напълно недирижиран жребий - ако Арсенал и Севиля участват, да могат да се срещнат още в първи кръг. Освен че така ще се вдигне интереса към турнира, това ще накара фаворитите да свикнат с мисълта, че няма да имат само приятни европейски разходки в есенния семестър от сезона.
Третият УЕФА-турнир ще е перфектен плацдарм за експерименти с футболния правилник, които и без това усилено се обсъждат по канцеларии и барове.
За начало може да бъде премахнато правилото за головете на чужд терен, което вече изгуби давност. Първоначалната му идея е да накара гостуващите отбори да играят по-атакуващо, но в днешно време ефектът е обратен: домакините играят по-дефанзивно пред опасността да получат попадение. Освен това ще се избегнат куриози като мачовете между Милан и Интер от 2003 г., когато "росонерите" се класираха на финал в Шампионската лига заради гол, отбелязан на "чужд терен", нищо че двата мача се играха на един и същ стадион.
Друга конструктивна идея е мачовете да се изтеглят в по-ранни часови диапазони. Ако започват в 6 вечерта например, няма да се припокриват с тези от другите евротурнири. И по-важното - ще са достъпни за детската аудитория, която в момента на практика е лишена от възможността да гледа голям европейски футбол. За да видят как е завършил любимия им тим в Шампионската лига, учениците в България трябва да будуват до полунощ пред телевизора, което е проблем - за тях и за родителите им. Да не говорим, ако поискат да отидат на стадиона. Ранният час ще позволи двубоите да се играят във вторник и сряда, а това е от стратегическо значение за възстановяването на играчите.
Реализирането дори само на част от тези идеи ще е в името на футбола, а УЕФА ще може отговорно да защити идеята си за трети евротурнир. Обратното - пръкването на още една Лига Европа се очертава като напълно безмислено мероприятие. А всички приказки за скъсяване на пропастта между богати и бедни са само и единствено за наивници.
