Понякога ни се иска да имаме суперсили, например само с мислите си да влияем на околната среда. Например на водата.
От една седмица публикацията на българска учителка във Facebook предизвиква редица коментари, които са в едната или в другата крайност. На снимките на преподавателката виждаме няколко буркана с вода и ориз и с етикети като "Не ми пука" и "Обичам те".
Става ясно, че в продължение на над месец учениците са казвали на бурканите с вода тези фрази и са наблюдавали как думите и мислите им влияят на течността и ориза. От експеримента се предполага, че водата с "Обичам те" е най-добре, а тази с "Мразя те" - в най-лошо състояние.
Да оставим настрана, че подобни опити трябва да се провеждат в контролирана среда. По-големият проблем е, че неща като "памет на водата" са псевдонаука.
Всичко това тръгва от японски бизнесмен на име Масару Емото, който е роден в Йокохама през 1943 г.
Важно е да се подчертае, че Емото няма никакво медицинско образование - той изучава международни отношения, преди да се пренасочи към псевдомедицината. В края на 80-те години на миналия век започва да изобретява разнообразни уж диагностични уреди.
По това време японецът твърди, че около човешката коса има магнитно поле, което той може да измерва с уредите си, както и че тялото излъчва определена честота вибрации, уникални за всеки организъм. Въпреки това успехът все му се изплъзва.
Големият удар идва през 2004 г., когато Емото издава книгата "Скритите послания на водата", която почти веднага се превръща в бестселър в САЩ. В книгата японецът обяснява, че водата е отражение на нашата реалност и че нашите енергии и вибрации променят структурата на течността.
The Japanese scientist Dr. Masaru Emoto demonstrated through his experiments with frozen water and crystal images that water has a memory and reacts not only to information, music, images and words, but also to feelings and takes on their healing or destructive vibrations pic.twitter.com/N8tFpS4pmm
— neurogenesis⚡️ (@neurogenes1s) February 20, 2023
Експериментите на Емото са елементарни - той говори на чаши с вода и им пуска различна музика, след което ги замразява и изследва структурата им. Водата, изложена на положителни влияния, създавала по-красиви кристали.
От друга страна, пише японецът, водата, която е била обиждана, формирала уродливи и несиметрични ледени кристали. По този начин човек може да си оформи по-приятна и полезна за пиене вода, като преди това ѝ говори хубави неща, прави ѝ комплименти и ѝ пускаме бавна класическа музика.
Емото обича да дава пример със снежинките, всяка от които е в различна и уникална форма. Според него това е чистото доказателство, че водата има чувства и те се изразяват, когато течността се замрази.
Изводът, който бизнесменът прави (припомняме, че той не е медик или физик), е, че е разумно да пием само вода, към която сме се отнесли добре, за да не повлияе негативно на организма ни. Той стига и по-далеч, като отдава някои от болестите именно на приема на вода, изложена на лоши влияния.
Посланията на Емото веднага стигат до почитателите на псевдонауката. Актрисата Гуинет Полтроу например се кълне, че откакто следва съветите на японеца, не боледува, и заявява, че държи книгата "Скритите послания на водата" на нощното си шкафче непрекъснато.
Истинските учени обаче далеч не са толкова ентусиазирани и се заемат да опровергаят Масару Емото и тезите, които проповядва в книгите и интервютата си.
На първо място, за да бъде легитимен какъвто и да било експеримент от подобна величина, той трябва да се проведе в контролирана среда. Това означава да се използва само дестилирана вода и да се гарантира, че отделните проби са напълно стерилни.
Бурканите или чашите трябва да се затворят херметически, за да се предпазят от навлизане на патогени от въздуха. Ако бурканите не са херметически затворени, в един от тях може да проникнат спори или патогени, а другите проби да останат чисти и съответно - неповлияни.
Оттам нататък наред идва химията. От училище знаем, че една молекула вода съдържа два атома водород и един атом кислород. При температури от 0 градуса водата замръзва и молекулите се подреждат в почти идеална права линия заради привличането между противоположните заряди.
Във водата обаче се съдържат и разнообразни по вид бактерии, които оцеляват и при минусови температури и влияят на кристалите, които ледът формира. И формирането няма нищо общо с емоции, човешки говор или пък музика.
За да докаже, че няма такова нещо като "чувства на водата", реномираното издание Nature провежда собствен експеримент, при това във вече споменатата контролирана среда.
В буркани е сипана дестилирана вода и екипът на изданието е разделен на две. Първата част от екипа говори различни фрази на различните буркани в продължение на 30 дена. След изтичане на този месец втората част трябва да даде своето мнение на кой буркан какви изречения са били казвани.
Никой от втория сегмент на екипа на Nature не може да прецени кои ледени образувания са по-красиви и симетрични и кои - по-грозни, а оттам няма как да се каже и кой буркан какво отношение е претърпял.
Въпреки критиките от научните среди Емото успява да издаде общо осем книги, посведени на водата и нейните уж вълшебни свойства да попива човешките емоции.
Има и руски филм, създаден по трудовете на японеца, който се нарича "Великата мистерия на водата" и показва още по-странни твърдения. Във филма се припомня случай от 1956 г. в биологична лаборатория някъде в Азия, където се разработвали оръжия за масово поразяване.
Един ден лаборантите, които се трудели върху оръжията, били хоспитализирани и починали един след друг. Причината според филма е, че водата ги е отровила нарочно.
Във "Великата мистерия на водата" се казва още, че е абсолютен научен факт, че Исус Христос е превърнал водата във вино, а фактът, че течността има памет, е неоспорим.
До момента твърденията на Емото, който умира през 2014 г., и тези, изложени във "Великата мистерия на водата" не са доказани никъде.
"Това е амалгама от наука, примесена с джъмбо-мъмбо", заявява саркастично професор Уилям Ревил, биохимик от Ирландския университет по естествени науки.
