Повечето хора не се чувстват комфортно да останат без дрехи пред непознати хора на публични места, докато за други това може да се превърне в начин на живот.
Американският писател Марк Хескъл Смит решава да се пребори със своите лични предразсъдъци около голотата и да опита да изкара една година в света на нудистите.
Което, оказва се, е малко повече от това да отидеш на нудистки плаж веднъж годишно, през лятото.
Пред BBC той разказва какво е усещането и споделя приключенията си.
"Когато си на летището, не пускаш шеги за бомбени атентати, нали? Е, когато си сред нудистите, в никакъв случай не пускай шеги за женски гърди. И, за Бога, не получавай ерекция - защото ще те помолят да напуснеш общността", въвежда в правилата на нудистите Хескъл Смит.
Това са само два постулата за "възпитано държание", които той научава, докато посещава различни нудистки общности и места по света.
Първата спирка на писателя е Дезърт Сън Ризорт в Палм Спрингс, Калифорния. "Бях уплашен. Намирaх се в хотелската си стая, изпълнен с тревога и неудобство. Затова поставях пласт върху пласт слънцезащитен крем по себе си. Накрая излязох от стаята си под яркото слънце, напълно гол, бял и много мазен. Около басейна имаше купища голи хора и всички ме погледнаха с любопитство, после закриха лицата си с ръце".
Почувствах се обиден и смутен, казах си "Хей, ама аз съм 20 години по-млад от всички ви!". След което се погледнах и установих, че изглеждам много смешно и блестя целия".
Когато се научава да не прекалява със слънцезащитата, Марк заминава за Европа, където решава да посети различни нудистки плажове.
Кап д'Агд (Cap d'Agde) известен и под името "Голия град" е курорт в Южна Франция, който е сред най-известните нудистки центрове.
Веднъж като преминеш оградата, която предпазва хората от любопитни погледи и папараци, вътре има всичко, което можеш да очакваш да намериш в един град.
"Като се абстрахираш от това, че всеки един човек е гол", разказва Хескъл Смит, "там има всичко необходимо. В Кап д'Агд дори има химическо чистене - но не знам кой точно го ползва", смее се той.
"Отиваш в магазина и си купуваш кроасан и кафе сутринта напълно гол. Толкова е странно в началото, че е чак забавно. Но когато се озовеш в магазина за вино и поговориш с местните за розето в района, напълно гол, разбираш, че абсолютно всичко е ок и е просто нормално".
Следващото нудиско приключение на Хескъл Смит е планинска туристическа обиколка в Австрийските Алпи за седмица, заедно с 19 други нудиста от цяла Европа.
Това се оказва невероятно приятно изживяване.
"Въздухът в планината е изключително чист и, въпреки че се движиш много усилено и се катериш, всъщност не се потиш така, както с дрехи. Когато си гол няма нищо, което да те напряга или да ти убива. Кожата ти се оказва идеалния термостат за поддръжка на правилната температура на тялото".
Но когато се появява силен вятър и започва да припръсква сняг, на някои от групата, включително и на Марк, им се налага да потърсят помощта на дрехите.
Но той си спомня за една шотландска двойка, която просто продължила да върви и да се наслаждава на природата. И двамата, напълно голи, изведнъж си казали: "Я, виж, има лед по езерцето".
Когато към голите туристи се приближават групи облечени хора, повечето от тях се усмихват, забавляват се, или снимат деликатно.
"Но един път към нас се приближи група от религиозни християни и техният лидер накара всички да се обърнат на другата страна и да не ни гледат. Не можах да повярвам. По-късно, когато правехме пикник на брега на езерото, ги видяхме пак и установихме, че те се молят за нашите души", разказва писателят.
Въпреки че постепенно той започва да се отпуска и свиква да е гол публично, все още продължава да изпитва притеснение всеки път, когато си маха дрехите и се присъединява към нудистите.
"Тези страхове са силно вкоренени в главите ни. Нудистите наистина не се смущават от голотата, така че няма защо да се плашиш. Но нашите предрасъдъци идват основно от това, че хората, които сме виждали голи, обикновено са били по телевизията - актьори или знаменитости във филми и реклами. Затова и мозъкът ни е решил, че така изглежа голият човек. Но това е далеч от истината. Голите хора изглеждат като облечените и телата им имат своите недостатъци. Затова, аз смятам, че идеята да приемеш тялото си, каквото е, както и телата на всички останали хора - е доста здравословна. Нашето общество има нужда от толерантност по този въпрос и това е добро начало", смята Марк.
Той разказва, че в нудистките групи по света съществува силно чувство за солидарност и хората се чувстват равни: от доктори до пожарникари, през офис работници и университетски преподаватели.
"Много от нудистките курорти са основани през 50-те и 60-те години и сега се посещават от по-възрастни хора. Затова приличат малко на голи пенсионерски старчески домове. Но има и цяла нова генерация от млади нудисти, които посещават основно плажове и къмпинги.
Това е, защото едно от най-прекрасните наща на нудизма е възможността да се къпеш гол във водата. Веднъж като усетиш колко е прекрасно да плуваш без бански, след това ти се приисква да си направиш барбекю гол, или да се катериш по планината гол..."
Именно възможността да се потопи гола в кристално чистата вода на Бахамите е онова, което привлича най-накрая и съпругата на Марк.
Така тя решава да го придружи на круизен кораб до Карибите, заедно с още 2000 нудиста.
"Тази екскурзия е предназначена основно за двойки, понеже, ако си сам сред всички тези хора и си гол, те гледат странно. Затова беше добре, че съпругата ми дойде с мен. И понеже тя е много привлекателна, изведнъж се превърнахме в душата на компанията".
За него най-интересният спомен оттогава е за една нощ, когато отива на дискотека и там вижда една около 70-годишна жена, която носи прозрачна дреха като френска прислужница. Тя има патерици и е застанала в средата на денсинга, танцувайки.
"Това беше едновременно най-отвратителното и най-вдъхновяващото нещо, което съм виждал!" и добавя: "Надявам се, когато съм на нейната възраст, да имам куража да го направя и аз".
Решението на Хескъл Смит да влезе в нудисткия свят произтича от интереса му към различните субкултури. Той стига доста надалеч в търсене на отговора на въпроса: "Защо хората правят се занимават с подобни неща, въпреки стигмата?"
Но една година се оказва достатъчна за него.
Ако се озове на Карибите, на красив пуст плаж заедно с жена си, той с удовлоствие би плувал гол. "Но искам ли да седя около барбекю с около 100 голи непознати? Не особено", казва Марк.
Едно нещо обаче му става пределно ясно: нудизмът няма нищо общо със секса. Което естествено не означава, че нудистите не се оглеждат и не се преденяват един друг.
"Хора сме, какво да правиш. Понякога се улавям, че запам хората и казвам "Ахаа, ето как изглеждало това или онова", казва писателят като има предвид хирургическите белези, които доста хора носят като история по телата си.
"И все пак", заключва той, "няма нищо по-забавно от това да видиш как привидно благовъзпитана 80-годишна дама те оглежда тайно и преценява всяка част от тялото ти".
