Япония, без съмнение, има репутацията на една от най-сигурните и мирни държави в света. В списъка на Economist за най-добрите градове по отношение на сигурността за 2015-та, два японски града са в топ три - Токио - на първо място, и Осака - на трето.
Предвид това, за много хора е твърде странно, че Страната на изгряващото слънце е
родина на една от най-известните и опасни криминални структури в света - Якудза.
Всъщност извън онова, което е известно за японската мафия от различни филмови заглавия - а то не е много - трябва да се знае, че тази организация и днес е крайно тайнствена, сложна и стъпва на традиционните ценности, както, всъщност и цялата култура на страната.
Известна, прелюбопитна, светлина върху живота в тази организация хвърля фотографският проект и книгата на един от малкото чужденци, успели да се внедрят сред членовете на Якудза.
Фотографът Антон Къстърс (Anton Kusters) в продължение на близо две години "ходи на пръсти" в абсолютно чуждата и меко казано враждебна среда на японската мафия. Той е непрекъснато нервен, губи съня си, но през цялото време не спира да снима.
И днес, Антон признава в лекция на TED, че няма представа как е успял да спечели доверието на членовете на японската мафия.
Вижте видео от презентацията му:
Всъщност, освен късметът, който, както признава Антон, постоянно е бил с него, от ключово значение за това да спечели одобението на членовете на мафията, е
татуировката на едно малко слънчице на гърба му.
Антон разказва в лекцията си, че членовете на Якудза имат навика да правят срещите си в обществени бани. Причините за това са две: първата е, че липсата на дрехи в такива обстоятелства прави невъзможно носенето на оръжие. И втората е, че членовете на Якудза обикновено имат
уникални татуси по телата си, които показват принадлежността им към мафията, както и точната им позиция в нея.
Когато фотографът е поканен на едно от тези събирания на якудза в луксозна баня, той се съблича, като взема фотоапарата и само една малка кърпа със себе си. Докато върви из банята, чува зад гърба си, че му се смеят. Не разбира защо, докато "кръстникът" на мафията не се приближава до него и не му казва:
"Страхотен бейби-татус имаш!"
Колко конкфузна е тази ситуация, може да стане ясно само, ако се знае, че за членовете на японската мафия татусите са много повече от символ.
Точно както и при руските затворнически татуси, така и в Япония, всеки символ и изображение носят информация.
Всъщност там татуировките абсолютно се покриват с организираната престъпност, тъй като традиционно в страната рисуването по тялото, под каквато и да е форма, не е особено добре прието, а преди 1945-та година дори е било нелегално.
Дори и сега, в модерните времена, много японски тату артисти работят тайно и вземат клиенти само след препоръка, предварителна уговорка и записване на час.
И дори вече да има младежи, които, под влияние на модерната култура, се татуират, на тях масово продължава да се гледа подозрително, като на криминален контингент.
Някога властите в Япония са използвали татуирането като вид наказание.
През осми век, хората често са били осъждани да бъдат татуирани и това дори е било алтернатива на смъртната присъда.
Всъщност видът престъпление, допуснат от човека, можел да бъде идентифициран по татуса и по мястото, където той е се намира.
През 17-ти век хората започват да крият или да променят знаците по тялото си.
Най-далечното столетие, до което може да се свърже Якудза с татусите обаче е около 18 век.
Оттогава се знае, че членовете на мафията, която се е състояла в началото предимно от търговци и хазартни типове, трябвало да покажат, че принадлежат към тайната организация чрез рисунка на тялото.
Всъщност процесът на татуиране е бил много дълъг и болезен.
За да се включиш в Якудза някога е трябвало да бъдеш татуиран пред останалите членове на бандата, Начинът, по който човекът издържал на болката на татуирането, показвал колко верен ще бъде той на групата. Колкото по-голяма, по-сложна и по-красива е татуировката, толкова по-отдаден ще бъде човекът.
Както и при руските криминални татуси, в Япония дори днес големите татуси се правят не с машинка, а с игла, на ръка, което е и крайно изтощително както за художника, така и за татуирания. С една разлика: за втория процесът е и безкрайно болезнен. Твърди се, че 80% от подложените на подобен начин на татуиране не издържат докрай.
И все пак резултатите от този начин на рисуване по тялото са измумителни, в много по-голяма степен, отколко работата в тату-студио с машинка.
Цветовете са много по-живи, ярки и трайни.
В галерията можете да видите някои от фотографиите на Антон Къстърс, снимки на членове на Якудза, които позират със своите татуси, както и съвременни татуси в стил "якудза", които се придъжат към традиционните японски рисунки и символи.
