Наистина ли по-красивото тяло ни прави по-добри версии на самите нас? Във визуалната култура, в която живеем днес, вярваме, че по-доброто тяло ще ни донесе по-добър живот, в който ние да сме по-щастливи, да имаме по-хубава работа, по-добър партньор и нещата ще ни се получават с лекота.
Замислете се за новогодишните си обещания - повечето от тях са свързани с тялото: да спортувам повече, да променя начина си на хранене, да сваля килограми. Дори спортът да минава през заблудата, че го правим заради здравето си, често причината е външният вид, тъй като красотата се е превърнала в доминираща ценност, за която всъщност сме готови да рискуваме дори здравето си.
Да мислим за себе си през тялото си променя начина, по който разбираме хората. Някога вярвахме, че за да бъдем по-добри, трябва да променим онова, което носим в себе си - да имаме по-благ характер, да бъдем по-мили, да бъдем по-добри родители или приятели. Днес съдим себе си и другите предимно през външния вид. Вярваме, че промяната отвън ще доведе до промяна отвътре.
В света на социалните медии е по-важно да изглеждаш като перфектната майка, отколкото да бъдеш перфектната майка. Във визуалната и виртуалната култура да успееш означава да изглеждаш успял, да се измерваш спрямо външния вид - да бъдеш слаб, стегнат, с гладка кожа и млад вид. След това, по чудо, всичко ще се подреди. Това е драматична промяна в нещата, които ценим и са важни за нас.
И докато приемаме, че ние сме телата си, се чувстваме подложени на натиск „да ги поправим", за да поправим себе си. Затова и не е изненада, че в този контекст вярваме, че да променим тялото си е наш дълг.
Грижите за външността - от обезкосмяване и постоянни диети, до тренировки и естетични операции - се превръщат в обсесия и основен фокус на живота ни.
Мнозина от нас искат да променят телата си, защото чувстват, че не са толкова добри, колкото могат да бъдат. Въпреки че естетичните операции все още не са масови, те стават все по-популярни. Не само минаването под ножа се брои - вече сме склонни да се отдаваме на повече и повече разкрасителни процедури и това е световна тенденция. През 2018 година във Великобритания са направени 28 000 козметични процедури. В САЩ броят е почти 18 милиона. В Южна Корея е отбелязан най-големият брой разкрасителни операции на глава от населението - около милион.
Нормализирането на козметичната хирургия се отразява и в множество популярни на запад телевизионни предавания. В тях „преобразяването" на външния вид често включва и хирургична интервенция, която обаче е представена като рутинна.
Предаването Surjury на британската телевизия Channel 4 почива изцяло на концепцията, че ние сме нашите тела и ако променим външния си вид, ще променим себе си. Привиличайки участници, то обещава да сбъдне „хирургичните им мечти". Форматът представлява следното: участниците разказват историите си пред жури от непознати, които решават кой от тях да получи мечтаната пластична операция.
Предаването на BBC, посветено на темата - Plastic Surgery Undressed, не предлага на участниците операция. Вместо това запознава четирима души, които планират пластична операция, с всички детайли около процедурата, като им дава възможност и да наблюдават как водещ хирург я изпълнява върху друг човек.
Предаването е създадено в отговор на проучване, проведено от BBC сред над 1000 британки на възраст между 18 и 30 години, което показва, че за 48 процента от тях козметичната операция е като нова прическа. 66 процента от анкетираните заявяват, че или вече са си правили козметична операция, или биха направили такава.
Въпреки че предаването има за цел да образова, то от друга страна успява и да нормализира идеята за подобни процедури, а това води със себе си известни рискове. Например операцията за оформяне на „бразилско дупе" е придобила по-широка популярност, въпреки че е изключително опасна. Британската асоциация на естетичните пластични хирурзи призовава специалистите да не извършват такива процедури, докато за тях не се събере повече информация. Американската организация на пластичните хирурзи отбелязва, че това е най-опасната пластична операция - със смъртност 1 към 3000.
Колкото повече хора се подлагат на естетични операции, толкова по-нормално става това, а в резултат - толкова повече хора са склонни да се подложат на такава процедура.
Това води до ръст на операциите и нормализирането им. Така може да се окаже, че недалеч в бъдещето ще е съвсем нормално да се подложим на операция и това да не го направим по-скоро ще се разглежда като нещо извън нормата.
Можем да съдим за това по другите разкрасителни процедури като обезкосмяването например. Достигнали сме до етап в развитието си, в който вярваме, че е нормално и дори естествено тялото да бъде обезкосмено.
По данни от 2018 година 70% от възрастните британци обезкосмяват телата си. И докато модифицираните тела все повече се превръщат в „нормалните тела", ние ще прекарваме повече и повече време в опити да ги „поправим" - да ги оформим, изрежем, моделираме, докато не постигнем „перфектното" тяло.
Такова, което не съществува и не би могло да съществува. Всички ние остаряваме, кожата ни увисва, сбръчква се и накрая умираме - дори онези, които изглеждат идеални, се чувстват така, сякаш не отговарят на нормите.
Същевременно с навлизането на естетичната хирургия все по-масово в живота на хората, все повече специалисти се сблъскват с пациенти, които страдат от телесно дисморфично разстройство, т. нар. „въображаема грозота". Предполага се, че около 15 процента от хората, които се подлагат на пластична операция, страдат от това състояние, а под 10 процента от пациентите с това разстройство биха се почувствали доволни от резултата на операцията. Вместо това е по-вероятно тяхната несигурност да се прехвърли върху друг аспект от външния им вид.
Този тип идеали за красота, към който се стремим, не може да бъде постигнат. Никой не може да има перфектната гладка кожа, по която няма петънце или бръчица. Това съществува единствено във виртуалния свят на грима, филтрите и приложенията за обработка на изображения. Всички знаем, че дори звездите и инфлуенсърите не изглеждат като модифицираните образи от екрана и списанията.
И въпреки че знаем това, то не променя страховете и несигурностите, свързани с телата ни, срама и чувството на провал. За да променим това, трябва да спрем да се фокусираме върху поведението на отделни жени и да се съсредоточим върху това да променим културата.
Единият начин да го постигнем е да обърнем сериозно внимание на натиска да изглеждаме добре и да признаем до каква степен телата ни имат значение в света на виртуалната и визуалната култура. Ако ние сме това, което нашите тела са, то обидите на база външен вид никога не могат да са нещо приемливо. За да сложим край на всичко това, трябва да осъдим оценките на база външния вид, предразсъдъците и дискриминацията и да им дадем отпор.
