"Ще хвана рак и нищо не мога да направя по въпроса" - всички сме чували тези думи. Много от нас вероятно са ги и казвали в един или друг момент. Новините по темата, които неизменно свързват начина ни на живот с различни болести, водят до повтарянето на фразата: "всичко в наши дни причинява рак, мамка му".
Проблемът с тези думи е, че ги казваме преди да се е случило каквото и да е.
Първо, нищо не ни причинява рак. Болестите не ни се предават по толкова линеен и недвусмислен начин. Ако вземем рака за пример, рискът да развием това заболяване зависи от комбинация от гени, околна среда и начин на живот, много от които всъщност можем да контролираме. Според Cancer Research UK, четири от всеки десет случая на рак биха могли да бъдат предотвратени. Но ако не се вслушваме в това обяснение, се възприемаме като чисто пасивни реципиенти, без никакви причини да се опитваме да контролираме бъдещето си.
Ако продължим да се оплакваме, че всичко, което правим, води до болести - "те винаги казват такива неща"; "не можем да направим нищо" - се ангажираме отново и отново с тази парадигма на бягство от реалността, която причинява самодоволство, обезсмисля действията и затвърждава позиция по отношение на здравето "защо аджеба да си правим труда?".
Вярно, ако сме си изградили здравословен начин на живот на база информиран избор - тичане всеки ден, храни с нисък гликемичен индекс, без млечни продукти или някакви други - ще прозвучи обезсърчително да научим, че тези решения може и да не работят. Дисонансът, който новите познания създават, може да предизвика усещане за безпомощност. Но прибягването към думи като "всичко", "винаги" и "никога" ни кара да гледаме фаталистично на живота и да не правим нищо, вместо да предприемаме разумни стъпки за подобряване на шансовете ни да избегнем болестите.
Свръхопростените медийни заглавия не помагат особено
Често ни казват, че определена хранителна група, диета или форма на упражнения е "полезна" или "вредна" за нас. Въпреки че повечето от нас имат здравия разум да деконструират толкова общи понятия, да четат повече и да се заровят по-дълбоко в това кой аспект от нашето здраве се подобрява или страда, водещите тези все пак ни карат да разделяме благосъстоянието си на доста "груби" групи. Ние обаче сме твърде биологически сложни организми, за да бъдем повлияни изцяло от само един аспект от начина ни на живот, така че вместо да вярваме, че примерно "червеното вино е полезно за нас", трябва да се замислим как, за коя част от тялото ни, до каква степен и как то може да бъде вредно.
Някои хора имат странно усещане за "собствено право", което се проявява при упоменаването на нова, потенциално вредна хранителна група. Някои източници вече са изтъквали канцерогенните свойства на преработеното месо, но твърдения като "няма да спра преработеното месо, защото имам нужда от своя бекон през уикенда" все така се изтъкват като възражения. Честата употреба на притежателни местоимения, когато се говори за храната - "моят бекон" - показва изкривеното възприятие, че някак не само храната е постоянно налична, но и автоматично става и наша. В резултат на това тя се счита за изключена от какъвто и да е процес на премахване, който може да изисква промяната на начина на живот.
Независимо дали езикът е индикация за нагласа, или обратното - когато става дума за здравето ни, трябва да избегнем свръхопростяването и да обръщаме много по-голямо внимание на детайлите, както и да преодоляваме всякакъв дисонанс, предизвикан от противоречива информация, за да се грижим максимално добре за себе си. Богатството, мечтаната работа, успехът на изпитите не са предрешени: те са резултат от усърдна работа, начин на живот и генетика. Време е да мислим и за здравето си по същия начин.
