Режисьорът Джеймс Камерън стъпи върху взривоопасна феминистка мина. Създателят на "Титаник" и "Терминатор", който наскоро обяви готовност да създаде още четири нови серии на "Аватар", предизвика серия от критики заради провокативния си коментар по адрес на пълнометражната адаптация на "Жената-чудо".
В интервю пред британския "Гардиън" Камерън твърди, че филмът със супергероинята на Гал Гадот не прави добра услуга на феминизма, а е "крачка назад" спрямо смисленото портретизиране на жените в киното.
Режисьорът прави пряко сравнение между "Жената-чудо" и поредицата за "Терминатор". Той посочва, че образът на неговата героиня Сара Конър превъзхожда интерпретацията на Даяна Принс, която нарича "обективирана икона".
"Цялата тази тенденция за самодоволно "тупане по рамото", с която Холивуд посрещна "Жената-чудо", е твърде подвеждаща.
Жената-чудо е обективирана икона, мъжкарският Холивуд повтаря едни и същи стари практики. Не казвам, че филмът не ми хареса, но за мен той е крачка назад.
Сара Конър, например, не беше иконична красавица. Тя беше силна, беше принудена да се справя с проблемите си, беше ужасна майка, но си заслужи уважението на публиката, след като показа твърдостта си в решителни моменти. За мен, ценността на герои като Сара е очевидна. Половината от аудиторията на "Терминатор" е женска", казва Джеймс Камерън в интервюто си.
Самата героиня на Камерън преживя своите трансформации през годините: в първите филми от поредицата, образът на Сара Конър беше изигран от Линда Хамилтън. По-късно в "Хрониките на Сара Конър" видяхме Лена Хийди (Церсей от "Game of Thrones") в главната роля, a през 2015 г. Емилия Кларк (Денерис от "Game of Thrones") показа своята версия на Конър в "Терминатор: Генезис".
Режисьорът повдига съвсем реален проблем: голяма част от образите на героите и героините със свръхчовешки способности се подчиняват на идеализирана версия за красотата. Особено когато става дума за женските персонажи - резултатът обикновено е един и същ. Жената-героиня е атрактивна първо като сексуален обект, а след това като характер (ако изобщо остане време за развитието на тази линия).
Все пак твърдението му донякъде отразява двуизмерната гледна точка, която неизбежно обвързва външния вид на една жена с това дали останалите хора трябва да я вземат на сериозно.
В интервю за "Плейбой" от 2009 г. Камерън разказва на дълго и на широко за това, че в "Аватар" жените от племето На'ви трябвало да имат добре оформени гърди.
"Още от самото начало казах: "Главната героиня трябва да има гърди", независимо, че това няма никакъв смисъл, тъй като нейната раса не се състои от плацентни бозайници. Изработих костюмите на базата на "тапарабо" - лентови препаски, които са били носени от маите. Все пак действието се развива на друга планета, щеше да бъде нелепо, ако Нейтири ходеше по бразилски прашки или с кожени бикини като Ракел Уелч в "Милион години пр. Хр", разказва Джеймс Камерън в концепцията си пред "Плейбой".
Той описва в подробности как е подбрал техническите средства и стратегически насочено осветление, така че да не концентрира фокуса на картината върху гърдите на героинята си, но и да не ги прикрива.
Анимацията използва симулатор, който взема предвид гравитацията, движението на вятъра, инерцията на косата и др. при всяко движение. Наложило се е да премонтират една от сцените с Нейтири, за да могат да влязат в рамките на разрешеното за възрастовата група на филма. Еротичните анимирани кадри обаче са пуснати в специална, колекционерска версия на "Аватар" на DVD.
Коментарът на Джеймс Камерън относно "Жената-чудо" не остана без реплика от режисьорката на филма Пати Дженкинс.
"Неспособността му да разбере какво е или какво представлява "Жената-чудо" за жените от цял свят, не е толкова изненадваща, като се има предвид, че - макар да е велик кинематограф - самият той не е е жена. Силните жени са страхотни.
Но ако героините трябва задължително да бъдат груби, корави и проблематични, за да покажат силата си, значи явно не сме постигнали голям напредък, нали?", пише Дженкинс в позиция, разпространена през профила й в Twitter.
"Вярвам, че жените могат и трябва да бъдат всякакви - същото се отнася и за мъжките главни герои. Няма "правилен" и "грешен" образ на силната жена. А огромната женска аудитория, която превърна филма в хит, със сигурност може да прецени сама своите икони", завършва коментарът й.
Смисълът на позицията на Пати Дженкинс е в това, че жената не може да бъде дефинирана като личност само на база на външния й вид, нито на база на това колко твърда е. Двата фактора са еднакво значими, а не се самоизключват, когато става дума за способността на жената да покаже сила.
