Преди финала на Мастърса в Маями му се обажда дядо му. 87-годишният старец иска да му припомни съвета, който е давал на внука си още от най-ранна детска възраст: "Ум, сърце и топки. Това е основата." И именно в това се корени феноменалния прогрес на Карлос Алкарас, който едва на 18 се превърна в най-младия шампион в историята на турнира в Маями.
В началото на миналия сезон испанският талант бе под №141 в ранглистата на ATP, а вече приближава местата в Топ 10. На финала в Маями Алкарас победи световния №7 Каспер Рууд, а след триумфа си веднага бе обявен за наследника на Рафаел Надал.
Рекордьорът по титли от Големия шлем и Алкарас се срещнаха наскоро - на полуфиналите в Индиън Уелс, когато почти два пъти по-възрастния Надал се оказа твърде голяма хапка за по-младия си сънародник. Засега.
След двубоя Рафа засипа Карлос със суперлативи, сякаш вижда себе си в него, смята носителката на 18 титли от Шлема Крис Евърт.
"Когато Алкарас загуби от Надал в Индиън Уелс, Надал започна да говори за него колко мило момче е, но и колко пълен с плам и мощ е. След като изговори всичко това, си казах, че той сякаш описва себе си - споделя Евърт.
Очевидно е, че той е наследникът на Надал, защото притежава всички качества. Смирен и изпълнен с желание, той има и физиката, и придвижването, с които да спечели двуцифрен брой титли от Шлема и да стане №1 в света. За мен няма нещо, което да му попречи да го постигне."
Когато го постигне, ще бъде на първите страници на всички спортни медии, а дядо му ще има достатъчно изрезки за колекцията си, която събира още от първата публикация за Карлос - от дебютния му фючърс в Мурсия, когато е на 14. Освен от дядо си, Алкарас е подкрепян мощно и от голямото си семейство, което включва и тримата му братя.
Начело на отбора му е бившият №1 при мъжете Хуан Карлос Фереро. Испанецът обаче бе възпрепятстван от това да изгледа на живо първата голяма победа на ученика си. Фереро бе принуден да се върне в Испания заради смъртта на баща си - Едуардо Фереро, на когото Алкарас посвети победата си в Маями.
Смирение и уважение; да бъдеш благодарен за това, което имаш е може би основната ценност, която Карлос научава от баща си - Карлос Алкарас-старши, и му помага през цялата му кариера досега.
В началото на 90-те години Алкарас-старши печели шампионата на Испания при 15-годишните. Младокът иска да продължи развитието си в академията на Луис Брурега (баща на двукратния шампион от Ролан Гарос Серхи бругера) в Барселона, но не може да си го позволи.
Таксата е 80 хиляди песети на месец и въпреки че за Карлос е намалена на 40 хиляди месечно заради големия му талант, тя също се оказва непосилна за родителите му. "Така аз си останал в Ел Палмар (град в най-южната част на Испания) и се съсредоточих върху развитието на местния тенис център и започнах работа като треньор и съдия."
Сега Карлос изживява мечтата си през сина си. Може би и затова му е дал своето име - по един своеобразен начин да успее, въпреки и две-три десетилетия по-късно.
Слага ракетата в ръцете на сина си още когато е на 3. Тя - първата му ракета, още виси в стаята на малкия Карлос, заобиколена от плакати на Надал, Федерер и Реал Мадрид.
Като малък Алкарас обожава футбола и играе редовно на малки вратички. Родителите му казват, че благодарение на спорта, са се справили с хиперактивността на сина си. Толкова е жив и палав, че си печели прякора Тарзан.
"Съмнявах се, че ще стане голям играч от него - спомня си първият му треньор - Карлос Сантос Боске. - Често си забравяше ракетата, а веднъж се сби с един негов приятел за ябълките и крушите в столовата. Постоянно си измисляше начини да се забавлява - умишлено правеше малки дупки в корта с крака си, така че след смяната на полетата топката да отскача необичайно за противника му. Цялостното му движение бе много странно, затова го кръстихме Таразан."
В Испания се надяват Алкарас да бъде първият представител на голямо тенис поколение, плод на реформата на Кралската тенис федерация. От 2016-а местната федерация започна да подкрепя по-сериозно младите таланти. "Играчите имат най-много нужда от помощ при прехода от фючърсите към чалънджърите. Много е важно да успяват да печелят повече точки, без да им се налага да пътуват извън Испания, което сериозно ще намали разходите им" - обяснява целта на реформата президентът на Федерацията Мигел Диас Роман.
Допълнителна мярка за подкрепа на талантите е и увеличаването на директните стипендии, които в последните пет години са се увеличили от 80 хиляди евро на година на 525 хиляди евро, докато за организаторите на турнири на територията на Испания са заделени допълнителни 640 хиляди евро на година - значително увеличение от 25-те хиляди преди 2016-а.
Благодарение на тази промяна, Испания вече е държавата с най-много турнири за подрастващи. В резултат на това, преди Алкарас, Испания вече изкара и други талантливи тенисисти като Алехандро Давидович Фокина (22 г., №45), Педро Мартинес (24 г., №46) и Паула Бадоша (24 г., №46).
Реформата явно дава резултат, а Испания ще бере плодовете от нея за години напред. Що се отнася до Алкарас, младият испанец вече е усвоил не само шампионските амбиции и поведение на Надал, но и по подобие на него, всяка свободна минута, колкото и малко да са те, прекарва с въдица или стик за гол в ръка.
Карлос се опитва да се избегне сравненията с Рафа и да излезе от сянката му, но засега безуспешно. Не му помага и факта, че на корта винаги поставя бутилката с енергийната напитка отляво, а тази с водата - отдясно. Суеверията са неразривно свързани със спорта, но за да продължава напред, най-важното за Алкарас е да не забравя съвета на дядо си.
