Да изгрееш като слънцето на маите в средата на синьо-бяло море

Всеки път, когато изглеждаше повален, публиката сякаш му подаваше мощна десница, за да се изправи. А когато стъпеше на краката си и нещата му се получаваха, феновете го караха да се чувства сякаш лети.

Това беше история за една оглушителна любов. Толкова шумна и истинска, че тресеше Grandstand, а резонансът от третия по големина корт отекваше на най-странното място, което можете да си представите - на могъщия "Артър Аш" - най-големият стадион за тенис в света.

"Чувахме го дори на централния корт. За първи път ми се случва нещо подобно", заяви слисаният Роджър Федерер, чийто осминафинал с Филип Колшрайбер се застъпи с развръзката на трилъра между Дел Потро и Доминик Тийм.

Малко неща не е преживявал Маестрото в почти 20-годишната си кариера във веригата на професионалистите, но на 36 усети за пръв път негов мач да бъде озвучен толкова мощно не от боготворящите го фенове, а някъде отвън - от едно късче земя с корт и трибуни в Куинс, което в продължение на почти 4 часа бе аржентинска територия.

На 4 септември, Деня на труда в Щатите, по традиция феновете на "Флашинг Медоус" бяха от всички краища на света, но когато след 1-6, 2-6, 6-1, 7-6(1), 6-4 австриецът направи двойна грешка на мачбол синьо-бяло море се разля еуфорично като на футболен мач.

В центъра беше Дел Потро, заел мястото на слънцето на маите на флага на "гаучосите". Това бе само един осминафинал, но начинът, по който го спечели, накара Хуан отново да се чувства като Краля на Ню Йорк, какъвто беше през 2009-а след петсетовия успех на финала над Федерер.

С разперени ръце, Делпо се взираше в нощното небе над Ню Йорк, а когато му бе зададен въпросът как е успял да спечели епичната битка, успя да процеди единствено: "О, Господи!".

Наистина имаше нещо божествено в този успех. Наистина беше чудо.

Измъчван от вирус през последните два дни, Хуан призна, че дори му е минавала мисълта да се откаже. Той трудно се движеше на корта, а от отсрещната страна пет години по-младият Доминик Тийм нямаше пощада. Със своите почти 200 см ръст и 100 кг тегло Дел Потро бе принуден да бяга за живота си, сякаш подгонен от хищник.

Кръвта течеше, но публиката правеше своята магия и раните се затваряха. Оглушителната любов го караше да отвръща с храброст и себераздаване. Караше го да се опитва, дори когато ситуацията изглеждаше безнадеждна.

"Мисля, че успях заради вас", отдаде дължимото на сънародниците си Дел Потро.

В понеделник вечерта на Grandstand обаче той бе герой-космополит, който не можеше да се побере в рамката "аржентинец".

"Хората обичат Делпо по различни причини. Заради успехите му и заради това, че се завърна след наистина тежки контузии. Играга му е много атрактивна и не е изненадващо, че феновете го обожават", заяви Тийм след мача.

Отношението на хората към Хуан е повече от това да го обичат, харесват и обожават. Както споменахме на няколко пъти, това е любов, която разклаща стадиони.

Всичко започва от поведението му. Той е внушителен, но не и агресивен (ако не обръщате внимание на този форхенд - оръжие за масово унищожение). Делпо е като чаровен гигант, който монотонно си върши работата на корта и на моменти дори изглежда интровертен и самовглъбен. Което е доста контрастно в спорт, в който е пълно с мачовци, които искат да покажат на света кой е по-по-най и обичат да се тупат в гърдите с думите "аз съм човекът".

Вместо това Дел Потро често изглежда като играч, който се нуждае от това някой друг да му казва, че той е човекът и че може да се справи. Това си пролича особено ясно в първите два сета срещу Тийм.

"Видях тълпата, която се бе настроила за много тенис и очакаше с нетърпение да заработят форхендът и сервисът ми. Попих цялата тази положителна енергия, за да се преобразя и да не се откажа", обясни победителят.

Самият Дел Потро няма обяснение защо е толкова популярен. Срамежливата му природа го затруднява да се самоизтъква. Вместо това говори посресдством играта си и това е основната връзка, която го свързва с почитателите му.

"Знам, че хората харесват, когато удрям здраво с моя форхенд. Изправят се на крака след зрелищните уинъри и това ме радва", казва той.

В кариерата на Дел Потро обаче имаше дълги периоди, в които не успяваше да накара хората да станат от местата си.

Наложи му се да понесе някои наистина жестоки удари още в началото на звездния си път. Хуан беше само на 20, когато спечели US Open, но след това изигра едва още пет турнира, преди да изчезне за осем месеца с контузия в дясната китка, която изискваше операция и продължителна рехабилитация.

За съжаление, здравословните му проблеми продължиха да се задълбочават. Контузия в лявата китка го принуди да претърпи нова операция и да пропусне целия сезон 2014. Обявяваше дата след дата, на която възнамеряваше да се завърне, но се удряше в поредната стена.

Дел Потро обаче издържа всичко и двубои като този с Тийм дават надежда, че възходът му ще продължи.

Дори с всичките несгоди, които преживя, имаше с какво да се похвали през изминалите години.

На олимпиадата в Лондон през 2012-а победи Новак Джокович в мача за бронзовия медал, а 4 години по-късно елиминира сърбина по пътя към среброто в Рио. През есента на 2016-а пък Кулата от Тандил изведе националния тим на Аржентина до първия му триумф в турнира за Купа "Дейвис".

Всички изброени битки бяха от тези, които печелят сърцата на хората. Които ги разплакват от щастие и остават в историята завинаги. Делпо не обича да сравнява различните си успехи, но се радва, че повече от тях принадлежат на графата "епични".

В състояние ли е за още един епос срещу Федерер на четвъртфиналите? Това ще е големият въпрос след маратонската битка срещу Тийм.

Когато му припомниха, че срещу Федерер му предстои повторение на финала от 2009-а, Дел Потро се усмихна и каза: "Бих искал да съм спечелил трофея след тези четири мача".

И никой на Grandstand нямаше да остане разочарован, ако го бяха наградили още в понеделник след геройството срещу Тийм.

Новините

Най-четените