Германия се нуждае от 400 000 високообразовани имигранти на година, за да намери решение на задълбочаващ се в страната проблем - необходимостта от квалифицирана работна ръка. Но от потока пристигащи чужденци едва 60 000 души са с добро образование.
Според властите този недостиг може да се промени, стига да се осигури пряк път на дипломираните имигранти към свободните работни позиции чрез немска версия на "зелената карта" - Chancenkarte, която да редуцира бюрокрацията.
Документът наскоро беше представен пред медиите от министъра на труда и социалните въпроси в Германия Убертус Хaйл, който вижда в него алтернатива за засилване на имиграцията и попълване на недостига на квалифицирана работна сила от страни извън Европейския съюз (ЕС).
Дали обаче съществува шанс германската зелена карта да функционира на практика?
На първо място трябва да се отбележи, че сертификатът значително ще улесни част от пристигащите зад граница работници и до известна степен - след въвеждането си, ще даде сигнал за персонала, който германското правителство иска да привлича.
За да получи човек от страна извън ЕС германската зелена карта, той трябва да покрие четири критерия - да е завършил университет или да притежава професионална квалификация в полето, в което работи; да има поне три години професионален опит; да говори немски език свободно или преди да е живял в Германия; да е под 35-годишна възраст.
Критериите не са по-различни от тези, които канадската точкова система използва, но според немското правителство са в по-опростен и разбираем от заинтересованите вариант.
С една съществена разлика - броят на картите ще се ограничава всяка година от властите, като капацитетът им ще зависи от количествата вакантни свободни места.
"Тази промяна е насочена към квалифицираните имигранти. Предлага им се един небюрократичен процес, с който могат да печелят пари, докато са тук", обобщава предложението Хaйл пред радио WRD.
В момента повечето работници, които идват в Германия от страни извън ЕС, трябва да имат твърдо предложение за работа, за да получат работна виза. Друг вариант е да кандидатстват за виза специално за хора, които търсят работа, но процесът често е дълъг и затруднен от бюрокрация.
"Не може да се отрече, че има някои подобрения", казва от друга страна Сомая Тиагараджан, с докторска степен по авиоционно инженерство, която пристига от Индия в Хамбург през 2016 г. и е потенциален бенефициент на новата услуга.
"По мое мнение точковата система е много добра възможност за хората, които идват от чужбина, за да работят тук. Особено за по-младите хора в Германия, които не са родени в държави членки на Европейския съюз и трябва да попълнят планина от документи, преди да се установят в страната", споделя индийката пред "Дойче веле".
Други обаче не са толкова впечатлени от зелената карта, а смятат, че тя ще създаде допълнителни препятствия в търсенето на по-добре платена работа.
Холгер Бонин от Института по трудова икономика в Бон обаче пита защо не се опрости цялата процедура.
"Дайте на хората виза, за да работят, без да им поставяте краен срок, в който трябва да си тръгнат. Добавянето и изваждането на точки е още едно усложнение. Освен това, тези критерии не са обективни за всички служители и всички работни места", коментира Бонин.
За последното е напълно прав. Все още не е измислен знаменател, чрез който всички квалифицирани чуждестранни служители ще се чувстват улеснени в процеса по кандидатстване за работа.
Изискването за владеене на немски език например не е от голяма полза в чуждестранните компании, където цялата комуникация протича на английски език. При подбора на персонал за фирмата няма значение дали кадрите им могат да общуват на немски и все пак, ако искат да си спестят цикъла от попълване на документи, ще трябва да отговорят на изискването от Министерството на труда.
Отделно от това, съвместяването на мерило като възрастта с условието за професионален опит също се вижда като ситна цедка за държава, която изпитва големи затруднения в намирането на добре образован персонал с трудов стаж.
"Не съм убеден, че ако сте на възраст под 35 години ще притежавате необходимата експертиза, която някои сектори изискват. За някои места 3-годишен опит са достатъчни, но за други се налага по-дълга подготовка", споделя още Бонин.
В същото време различни браншови организации непрекъснато докладват, че изпитват остра нужда от персонал, а цифрите с недостига на кадри непрекъснато растат нагоре.
Според проучване на Асоциацията на германските индустриално-търговски камара, 56% от предприятията се оплакват от липса на работници и определят това като един от най-големите рискове за бизнеса.
Паралелно с това Федералната агенция по заетостта регистрира недостиг на работна ръка за 148 професии. Средно осем месеца са необходими на един дом за възрастни хора, за да намери медицинска сестра. Строителните компании трябва да отделят половин година, за да намерят опитен служител.
За всички тях и след въвеждането на зелена карта ще остане проблемът, че федералната система в Германия дава възможност на местните власти да поставят собствен ценз за квалификация в търсенето на кадри. Те разчитат на бавната бюрократична процедура, за да отсеят кандидатите, поради което на местно ниво покриването на критериите може да отнеме месеци.
"Това не са проблеми, които могат да се решат с една зелена карта", казва Бонин.
Убертус Хайл не уточнява и друг първостепенен недостатък - след превод и легализация много често дипломите трябва да минат и през нотариус, което само по себе си отново изпраща потенциалните служители към попълването на куп административни документи. Хайл казва само, че по тази пречка се работи.
"Мисля, че освен модерен имиграционен закон, Chancenkarte може значително да намали бюрократичното чудовище в каналния ред по придобиване на квалификация. Но за тази цел индустриалните организации трябва да спрат да се оплакват за известно време и да ни дадат възможност да я приложим", категоричен е министърът.
И е убеден, че новата мярка за привличане на професионална работна ръка от държави извън ЕС ще улесни гражданите и "ще разсее опасенията за забавен икономически растеж".
