За по-голямата част от света Саддам Хюсеин ще остане в историята като един от най-бруталните диктатори след средата на 20-и век.
Макар и за някои управлението му да е символ на стабилност и дори някакъв просперитет, то все пак е било положено върху основите на репресии, корупция, жестокост и страх. И докато Саддам е име, което е известно и познато, това не се отнася в такава степен за неговите синове.
А може би именно те най-добре символизират всичко прогнило и покварено в режима на своя баща.
Удай - плейбоят психопат, и Кусай - пресметливият, хладнокръвен и безмилостен наследник на властта, по перфектен начин обобщават цялото управление на Саддам Хюсеин. Двамата съчетават в себе си тиранията на баща си наред с неговата жестокост и хитра проницателност, които му позволиха да управлява Ирак в продължение на три десетилетия.
Наследниците на Саддам са родени през 1965 г. и 1967 г., малко преди партия БААС да поеме властта в Ирак, и израстват обгрижвани и подготвяни в един ден да управляват страната. Те автоматично стават част от едно следващо поколение деца на управляващия режим, които просто знаят, че могат да правят всичко, без да има последствия.
"Всичко" в буквалния смисъл на думата.
Удай е по-големият и първоначално е естественият наследник. Той обаче става толкова брутален и жесток, дори по стандартите на собствения си баща, че в един момент Саддам е принуден да му отнеме "титлата".
Още в младежките си години Удай показва съществен "талант" и "изобретателност" в предизвикване на скандали и агресивно поведение. През 1988 г. успява да провокира международно напрежение, след като публично пребива до смърт приближен на баща си на рецепцията в багдадски хотел. Свидетели на случката се оказват членовете на египетска делегация, в която присъства и съпругата на президента Хосни Мубарак - Сузан.
Скандалът е толкова голям, че идва в повече даже и за самия Саддам, който осъжда на смърт сина си. В крайна сметка той прекарва едва три месеца в затвор и след това е пропъден в Швейцария, далеч от неприятностите в Ирак. Тамошните власти обаче не го изтърпяват дълго на своя територия, тъй като по време на престоя си Удай е многократно арестуван заради сбивания в нощни клубове.
Смята се, че скандалът с убийството до такава степен разгневява Саддам, че като допълнително наказание, той нарежда да бъде изгорена цялата колекция от луксозни автомобили на сина си. А в онези години Удай притежава наистина впечатляващ гараж, който включва редки модели като Ferrari F40 и Lamborghini LM002.
Обратно в Багдад, той продължава да предизвиква неприятности. През 1995 г. става причина за бягството на двамата зетьове на Саддам - Хюсеин Камел и Саддам Камел, които търсят убежище в Йордания. При завръщането им обратно, Удай организира убийството им, като лично присъства на екзекуцията, извършена от отряд убийци.
Много вероятно подобни гледки са му носели удоволствие. Още през 80-те години, когато работи като президент на местния олимпийски комитет и футболната федерация, Удай става известен със склонността си да измъчва спортисти, които са се представили под очакванията му.
Това води до бягството в чужбина на много футболисти и други атлети. По техните разкази Удай използвал специални помещения в сградата на Олимпийския комитет, където "провинили се" спортисти били наказвани.
Подобен е случаят със звездата на националния отбор по футбол Хабиб Джафар, който често е подлаган на мъчения, включително бой с кабели, докато прави лицеви опори в продължение на часове.
"Веднъж попаднеш ли пред погледа на Удай, няма измъкване. Единственият път, когато успях да го сторя, беше, когато напуснах Ирак", споделя той пред The Guardian.
Историите за изпълненията на Удай стигат и до ФИФА, като футболната централа на няколко пъти изпраща екипи, които да разследват различни случаи. Нито един обаче не се доказва напълно, тъй като пострадалите спортисти просто не смеят да дадат показания, страхувайки се за живота си.
Интересите на Удай обаче не свършват дотук. Не са малко историите за бруталното му отношение към жените, чието достойнство няма никаква стойност за него. Ако не можел да има тази, която иска, просто нареждал тя да бъде отвлечена. Дори, ако е непълнолетна или от богато семейство.
Поведението му било публична тайна, но реално цялата страна знаела какъв е характера на Удай и какво обичал да прави. Никой обаче не смеел открито да застане срещу него или да даде публичност на някое от престъпленията му. В повечето случаи свидетели и потърпевши са принудени по един или друг начин да мълчат или просто изчезват.
И докато Удай вилнее из Ирак, брат му Кусай постепенно се издига в йерархията и печели доверието на Саддам.
По-малкият син не изглежда толкова буен и неконтролируем, има щастливо семейство с четири деца, но в никакъв случай не е по-малко опасен и жесток.
Просто за разлика от брат си, Кусай е по-тих и не обича да се хвали с изпълненията си. Почита баща си и работи здраво, за да се докаже пред него. Прави го особено ефективно, като взема активно участие в потушаването на шиитския бунт след войната в Залива през 1991 г., а за награда Саддам го прави свой наследник и го поставя начело на елитната Републиканска гвардия и тайните служби. Така Кусай се превръща във втория най-могъщ човек в Ирак, държащ контрола над целия репресивен апарат.
В този смисъл той се оказва пряко отговорен за сигурността на режима и съответно потискането на каквато и да е политическа, религиозна или друга опозиция, а неговите подчинени са причината за смъртта на хиляди хора из иракските затвори.
По време на американската инвазия през 2003 г. Кусай е поставен начело на отбраната на Багдад, която обаче бързо се разпада. Заедно с брат си, са принудени да се оттеглят, а за главите им е поставена награда от 15 милиона долара.
В крайна сметка двамата са открити в къща-крепост в околностите на Мосул, където са убити след тричасова операция на американските специални части.
По този начин безславно и съвсем заслужено бе сложен край на династията на Саддам Хюсеин.
