От няколко седмици по летищата в големите руски градове цари хаос. Хиляди мигранти от централноазиатските републики и Южен Кавказ напразно се опитват да напуснат страната, за да се приберат по домовете си.
Преди месец Русия забрани полетите до Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан, които реагираха почти веднага със симетрични мерки.
Бяха организирани един или два чартърни полета на ден от авиокомпаниите от Централна Азия, но дори тези мерки за прибиране на гражданите не минаха без трудности. Цените на билетите се удвоиха, тъй като пътниците, попаднали на борда на тези полети, трябваше сами да покрият оперативните разходи на празния тур до Русия.
И все пак тези са късметлиите. Няколко хиляди души прекараха почти три седмици, спейки по летищата, без да могат да се доберат до обратен полет към родината. Доброволци им носиха гумени рогозки, а собственици на кафенета им даваха храна, докато транспортната полиция не ги изгони от летищата, информирайки ги, че няма да има повече полети.
Последното, което се предаде, беше киргизското Министерство на външните работи, което до 10 април се опитваше да спаси киргизски граждани, заседнали на новосибирското летище Толмачево. "Няма абсолютно никакъв начин да ги върнем у дома", заяви заместник-министърът на външните работи на Киргизстан Нурлан Ниязалиев.
Така в момента работниците от държавите от Средна Азия остават в капан в Русия, тъй като собствените им страни не могат да ги приберат обратно, а в Русия вече няма работа за тях. Границите са затворени, семейства са разделени, а милиони мигранти остават без пари, без храна и без покрив над главите си в ситуация, в която коронавирусът се разпространява с все по-бързи темпове в страната.
Вероятно най-големият проблем в момента е, че никой не знае точно колко мигранти са без работа, колко от тях са здрави и дали има заразени, които се нуждаят спешно от помощ.
Единственото, което може да се каже със сигурност, е, че общият брой на мигрантите в Русия е около 8 млн. души - 10,1% от общата работна сила в страната. Експертите ги разделят на три групи, според секторите на икономиката - "бял" (законно работещи), "черен" (незаконно работещи) и "сив" (полузаконно работещи). По-голямата част чужденците попадат именно в последния сектор.
"Мигрантите работят за нас или въз основа на гражданскоправни договори, или без никакви договори. Работодателите много рядко сключват с тях пълноценни трудови договори, които изискват изпълнение на определени социални задължения - платен отпуск, предпазни мерки за безопасност, социални гаранции и така нататък ", обяснява Александър Сафонов, професор във Финансовия университет при правителството на Руската федерация.
Затова и статутът на повечето такива работници е откровено неясен пред очите на закона. А когато започна кризата с коронавируса, много от работодателите просто прекъснаха отношенията си с тях.
"Това е най-уязвимата категория работници и имаме над 5 милиона от тях. И ако се случи форсмажор, подобен на настоящата епидемия, те са напълно беззащитни. Те нямат никакви спестявания (всичко, което изкарват, отива за наем, храна и пари за домашните в родината). Те са ангажирани предимно в точно онези сектори, които сега са затворени. Те не могат да се приберат вкъщи и няма работа", добавя Сафонов.
Към това може да се добави проблемът с регистрациите за жителство в големите градове, каквито много от чужденците (особено тези дошли в Москва, за да хванат полет към родината) по една или друга причина нямат.
Сега, когато в Москва вече се изискват специални пропуски за движение по улиците, много от тези чужденци няма как да вземат такива. Това, на свой ред, ограничава движението им, достъпа до работа, до хранителните магазини и аптеките и т.н.
И тук идва и безспорният риск от разпространението на коронавируса из мигрантските общности.
Много от тях са наели общи квартири за времето, в което са в Москва, докато се опитват да се измъкнат от страната. След няколко седмици постоянно висене по летищата сега не се знае колко от тях са прихванали вируса, а в условията на тесни квартири, често пълни с повече хора, отколкото е предвидено да живеят там, дори един заразен може да създаде ново мащабно огнище на зараза.
В момента тези хора се чувстват изоставени на съдбата, пренебрегнати и уплашени. И за тях, в тази ситуация, Русия се превръща по-скоро във враг, отколкото в приятел и втори дом.
Макар винаги - още от времето на СССР - да го е имало разделението на "руснаци" и хора от "републиките", за въпросните бивши държави от съветския блок в Средна Азия Русия продължава да бъде сериозен икономически и културен център. През последните 25 години много от тези мигранти дори са се асимилирали в модерна Русия и са станали част от нейното общество.
Сега обаче това се променя малко по малко, тъй като Китай сериозно се опитва да пробие в региона. Затова и една не достатъчно адекватна реакция от страна на Кремъл в решаването на този въпрос може да отблъсне много хора и дори цели правителства от руската орбита на влияние.
"И има друга опасност. Ако Русия предприеме изключително сурови мерки и депортира безработни мигранти, те бързо ще попаднат под влиянието на ислямистки проповедници, които ще могат да насочат енергията на тези озлобени хора срещу Русия", допълва още Сафонов.
Вадим Коженов, ръководителят на федерацията на руските мигранти, предупреждава, че според техните оценки 10% от чужденците в страната вече нямат средства за препитание.
"Това са почти половин милион души. Те нямат пари за храна или за наем. Някои от тях все още разполагат с финансови резерви, които ги държат на повърхността. Поне сред диаспорите хората се подкрепят взаимно. Но средствата се топят всеки ден и положението на тези хора ще става все по-лошо и по-лошо", коментира той.
Елена Трубникова, президент на международната одиторска и консултантска мрежа FinExpertiza, която проучва разпределението на чужденците в руските региони, предупреждава, че ако милиони от тях няма къде да работят и няма какво да ядат по време на пандемията, "можем да прогнозираме ръст на престъпността и епидемичен риск сред работниците мигранти".
Но засега руското правителство няма отговор на въпроса какво да се случи с милионите мигранти, останали без работа и без средства за препитание. И този проблем тепърва ще мъчи Кремъл.
