На 7 юли 2022 г. атентат сложи преждевременен край на живота на Шиндзо Абе - една от значимите политически фигури както в родната си Япония, така и на международната сцена за последните две десетилетия.
През своята дългогодишна кариера Абе ще бъде запомнен без съмнение като силен политически лидер, но и фигура, която поляризира мненията. За мнозина той остава популист и дори краен националист, отричащ някои от японските престъпления от Втората световна война.
За други обаче той е един от символите на възраждането на Япония и стълб срещу експанзионистичните амбиции на Китай.
Шиндзо Абе неслучайно е най-дълго управлявалият премиер на страната. Агресивен в политиката, по време на дългото си управление зададе тон за преосмисляне на пацифистката следвоенна конституция на Япония. От друга страна е икономическата му политика, наречена "Абеномика", включваше смело парично подпомагане и фискални разходи.
Абе е и първият премиер на Япония, посетил България по време на българското председателство на Европейския съюз през 2018 г.
Роден през 1954 г. в трудните години на възстановяване след Втората световна война, за Шиндзо Абе в никакъв случай не може да се каже, че е човек от народа. Той е внук на Нобусуке Киши, министър от времето на имперска Япония, който след войната е съден за военни престъпления.
Впоследствие е оневинен, тъй като е смятан за точната фигура, която е подходяща да се заеме с възстановяването на страната. Затова получава поста на министър-председател.
Така младият Абе отраства в семейство с консервативни политически традиции, които оформят и бъдещия му светоглед. Баща му Шинтаро Абе също се издига до високите етажи на политиката, бидейки водеща фигура в Либерално-демократическата партия и външен министър през 80-те. Именно това е и партията, която почти без прекъсване управлява страната от 50-те години насам.
Спокойно може да се каже, че младият Шиндзо никога не е бил твърде далеч от властта.
Политическата му кариера започва през 1993 г., когато е избран за депутат след смъртта на баща си, а в следващите години се издига нагоре, докато не е избран през 2006 г. за лидер на Либерално-демократическата партия, а малко след това поема поста министър-председател.
Първият му мандат обаче приключва твърде бързо, тъй като здравословни проблеми го принуждават да се оттегли от поста си след само една година.
В този момент политическата му кариера изглежда приключила, но през 2012 г. се завръща изненадващо на фона на сериозна политическа криза в страната. Печели вътрешнопартийните избори, а малко по-късно успява да спечели и парламентарните с обещанието да извади икономиката от дефлацията.
Това бе така наречената "Абеномика", която заложи на три стълба - облекчаване на паричната политика от Японската централна банка, фискален стимул чрез държавни разходи и структурни реформи.
Друг основен акцент от управлението на Абе е признанието, че в Япония жените се дискриминират на работните си места по отношение на заплащане и заемане на високи длъжности. През 2014 г. по време на Световния икономически форум в Давос Абе казва, че страната му "трябва да стане място, където жените блестят".
И докато в това отношение има още твърде много по какво да се работи, имайки предвид традиционния японски консерватизъм, то на международната сцена работата на Абе и хората около него даде немалко плодове.
Може би най-сериозният от тях е това, че Япония постепенно започна да се превръща в източник на сигурност, излизайки от ролята на консуматор на американска такава.
През последните осем десетилетия Страната на изгряващото слънце има специфични отношения със САЩ, свързани най-вече с ангажимента на Вашингтон спрямо нейната сигурност. Към момента на територията на японските острови има разположени над 50 000 американски военни, които нерядко имат противоречиви отношения с местните.
Именно на Абе е инициативата да бъде прокарано в парламента решение, което позволява на японските въоръжени сили да подкрепят военно свои съюзници в случай на "съществена заплаха".
На практика новите промени разширяват правомощията на армията, като заобикалят Член 9 от конституцията, според който страната "завинаги се отказва от войната като суверенно право на нацията, както и от заплахата или използването на сила като средство за уреждане на международни спорове."
Дали става въпрос за противоконституционно решение все още е обект на дебати, но в крайна сметка то е факт, а страната вече девет поредни години увеличава своя бюджет за отбрана, като одобри 51,7 милиарда долара разходи за 2021 г. Съвсем наскоро пък управляващата Либерално-демократическа партия внесе предложение за удвояване за следващата година.
Тоест на дневен ред стои много съществен дебат за ревизия на пацифисткия характер на японската държава на фона на агресивната териториална експанзия на Китай в Южнокитайско море, където се строят изкуствени острови, радарни станции, хеликоптерни площадки, защитени пристанища, самолетни писти и цялостно се разширява цялата военна инфраструктура.
А в Източнокитайско море напрежението допълнително се подклажда от непрекъснатите спорове за риболовни зони и петролни залежи в шелфа на японските острови Сенкаку.
Стратегическа важност за Япония е повече от ясна - оттам минават пътищата на техния търговски флот, петролните им танкери и фрегатите на японските военноморски сили, участващи в операциите срещу пиратите в пролива Малака и Аденския залив.
По тази линия Абе стана инициатор и на възраждането на така наречения Четиристранен диалог по сигурността, познат още и просто като Четворката или Квартетът, който включва още САЩ, Австралия и Индия с общи амбиции да възпрат експанзията на Китай в Индо-тихоокеанския регион.
Междувременно правителството на Абе успя да проведе Олимпийските игри в Токио. Той зарадва феновете на видеоигрите по света, когато се облече като японската икона Супер Марио по време на церемонията по закриването на Игрите в Рио през 2016 г., за да представи Токио като следващия град домакин.
Но успехът на Олимпиадата в Токио в крайна сметка пострада от пандемията Covid-19, която принуди организаторите да отложат спортното събитие за 2021 г. Самата пандемия успя да помрачи не само Игрите, но и всички достижения на "Абеномиката", връщайки страната с няколко години назад.
Подобно на управлението на голяма част от предшествениците му на премиерския пост това на Абе също приключи сред серия от скандали.
Първият е свързан с жена му Акие, за която се оказа, че е близка с верига частни училища, получили държавна земя на изключително ниска цена. През 2019 г. самият Абе беше обвинен, че е използвал държавни пари, за да организира партита за свои избиратели в периода след 2016 г.
В крайна сметка ново влошаване на здравето (наред със спадане на рейтинга) го принудиха да подаде оставка и да се оттегли от политиката.
Но все пак не напълно, тъй като той продължи да бъде важен кадрови фактор в партията си, а текущият министър-председател Фумио Кишида се смята за негово протеже.
До последният си миг Шиндзо Абе се занимаваше с политика. Преди дни държа реч в Йокохама като част от предизборна кампания, същото направи и на оказалия се фатален за него 8 юли, когато беше прострелян също по време на своя реч, а впоследствие издъхна в болницата.
Със сигурност дори и след смъртта му управлението на Абе ще има своето влияние - без значение дали масово одобрявано, или не - върху бъдещите политики на родната му страна.
