Осъждане или похвала - в Русия има разделение сред обществото относно това как трябва да се реагира спрямо решението на президента Владимир Путин да нареди нахлуване в Украйна.
Макар държавната пропаганда на Кремъл да работи активно вече месеци наред, рисувайки ситуацията в Украйна в краски, сравними само с Нацистка Германия, мнозина в Русия реагираха на новината за руската инвазия с шок и недоумение.
За по-младите руснаци, които не помнят 90-те, това е първият полъх на война, който усещат, а това е повод за страх и несигурност, нищо, че тяхната собствена държава напада друга.
Антивоенните настроения съвсем не са редки сред руснаците, като протестите в редица градове на страната показват именно това. Демонстранти срещу войната излязоха по улиците на 53 града, сред които Москва, Санкт Петербург и Новосибирск, показват данните на OVD-Info - гражданска група, занимаваща се с проследяването на протести в Русия.
Техният сайт беше блокиран от Москва през 2021 г. на фона на широките демонстрации срещу репресиите спрямо опозицията в страната.
Сега оттам събират клипове от социалните медии от протестите срещу войната в Украйна, като на тях се вижда как в различни мащаби в четвъртък на редица места в Русия бяха организирани протестни демонстрации.
Най-големи те бяха в Санкт Петербург и столицата Москва, където хиляди хора излязоха на улицата, докато на места като Челябинск в централна Русия демонстрантите бяха едва няколко десетки.
Протестът в Санкт Петербург започна като спонтанно събиране на хора пред сградата на градската управа, като протестиращите скандираха "Не на войната!", "Мир на света", "Путин, изтегляй войските", а част от участниците носеха със себе си плакати. Малко след началото полицаите започнаха да разпръскват и задържат протестиращите.
До вечерта обаче на площада се бяха събрали няколко стотици души, като според някои оценки присъстващите над протеста са били над 1000.
Протестите бяха посрещнати със сила от властите, като според данните към момента задържани на демонстрациите в четвъртък са били най-малко 1728 души.
Само в Москва са били арестувани поне 900 души, като сред тях има и редица познати лица в руската общественост като рапъра Локимин, социолога Григорий Юдин, журналистката Ася Казанцева, правозащитничката Марина Литвинович и други.
Същевременно Следственият комитет на Русия се закани да привлече под отговорност участниците и организаторите на некоординирани с властта действия, включително наказателна отговорност. Московската прокуратура също предупреди за негативните последици от участието в митинги.
Някои руски знаменитости и обществени личности, включително някои работещи за държавна телевизия, се обявиха против атаката.
Така например директорът на Московския държавен театър Елена Ковалская обяви през профила си във Facebook, че напуска работата си, заявявайки че за нея е "невъзможно да работиш за убиец и да получаваш заплата от него".
Известният актьор, комик и телевизионен водещ Иван Ургант коментира през профила си в Instagram: "Страх и болка. НЕ НА ВОЙНАТА". Друг известен водещ и певец - Максим Галкин, коментира, че продължава да поддържа връзка с роднини и приятели в Украйна.
"Не мога да обясня с думи какво чувствам! Как е възможно това! Никоя война не може да бъде оправдана! Не на войната!", коментира той в публикация на профила си в Instagram.
Друг телевизионен водещ и комик Александър Гудков публикува снимка на черен квадрат в Instagram с коментар: "Срам ме е, че съм роден на този ден #notowar."
Руският футболен национал Фьодор Смолов също се противопостави на военните действия, ставайки първият футболист на "Сборная", който се изказа публично за критичната ситуация.
"Не на войната", написа Смолов в Instagram, като публикацията бе придружена с чисто черна снимка и емотикони с разбито сърце и знамето на Украйна.
Друг певец - Валери Меладзе, сподели мнението си за ескалиращия конфликт във видео, публикувано в профила му в Instagram в четвъртък.
"Днес се случи нещо, което можеше и не трябваше да се случва. Историята ще съди за всичко един ден. Сега искам да ви помоля да спрете военните действия и да седнете да преговаряте."
Макар позицията на знаменитостите по въпроса да беше ясна, както отбелязва шефът на московското бюро на Financial Times Макс Седън, никой от тях не е критикувал директно Владимир Путин за действията му.
"Повечето от тези момчета разчитат в голяма степен на държавата за прехраната си. Нито един от тях не протестира и не споменава Путин по име. Но дори и такива неща могат да ви доведат до доживотна забрана за поява в държавните телевизии", коментира Седън в Twitter.
Известният писател Дмитрий Глуховски, автор на хитовите романи "Метро 2033" и "Граничен пост", написа остър коментар за в. "Новая Газета", в който сравнява ситуацията в Русия сега с времената на тежкия терор на СССР.
"Сега виждаме с очите си как човекът предпочита да се обезчовечи, за да не бъде изяден: посредством гавра, очерняне, изопачаване на думите и мотивите до степен да е невъзможно да мислиш и чувстваш като човек. Сега знаем как се маскира хищничеството: вълкът се намята с кожата, съдрана от овцата, която лично е умъртвил", пише Глуховски.
"Да, ние вече разбрахме как трябва да мълчим, да се отмятаме, да не бием на очи, да си пазим мнението за себе си - но тепърва ще се учим да пъдим от себе си личното мнение. За да не живеем в страх, да не се чувстваме страхливци и роби, на нас ни предстои да се научим искрено да вярваме в това, което доскоро сме смятали за фалшиво. Ще се учим да маршируваме в крак, да аплодираме по команда, искрено и отчаяно да аплодираме, когато бесят враговете на народа и да чувстваме честния мравешки възторг от речите на вожда. Да се радваме на войните. Да приветстваме кръвопролитието. Да намираме обяснения и оправдания, да чувстваме въодушевление от предателствата, братските предателства и репресиите. Да се правим, че не забелязваме и даже наистина да не забелязваме как родната страна върви по пътя на фашистките диктатури, стъпка по стъпка по пътя, който знаем къде води", допълва още той.
Междувременно известният правозащитник от Москва Лев Пономавьов започна петиция срещу военните действия на Русия, която само за часове събра над 150 000 подписа.
Над 250 журналисти се подписаха под отворено писмо, в което се осъжда агресията на Русия в Украйна и се призовава за мир. Подписалите се са журналисти в както в опозиционни издания, така и в държавни медии като ТАСС и RT.
Други подобни петиции събраха подписите на около 250 учени и на 194 членове на общинските съвети в Москва и други градове.
Главният редактор на "Новая газета" и носител на Нобелова награда за мир за 2021 г. Дмитрий Муратов осъди действията на Путин и повтори призива на украинския президент Володимир Зеленски руснаците да се изправят срещу войната.
"Върховният командир върти "ядрения бутон" в ръцете си като ключодържател от скъпа кола. Следващата стъпка ядрен залп ли е? Не мога да тълкувам по друг начин думите на Владимир Путин за оръжие за отмъщение", казва Муратов в свое видео съобщение. Там той обяви, че следващото издание на вестника ще бъде публикувано както на руски, така и на украински.
"Ще издадем следващия брой на "Новая газета" на 2 езика, защото никога няма да признаем Украйна за враг, а украинския език за език на врага. И последно - според мен единствено антивоенното движение на руснаците може да спаси живота на тази планета", казва той.
Засега обаче официалната линия на Русия остана непримирима. Председателят на горната камара на Държавната Дума Валентина Матвиенко коментира, че тези, които се обявиха срещу инвазията, се интересуват "само от своите моментни проблеми".
Самите настроения в Русия не подкрепят започването на война. Последното проучване по темата на независимия социологически център "Левада" е от декември 2021 г., като данните от него показват, че 38% от руснаците не възприемат възможността за война като реална, докато други 15% категорично отричат това като възможна опция за решаване на конфликта с Украйна.
За сметка на това поне половината от руснаците споделят официалната версия на Кремъл, че за ескалацията на напрежението в Източна Украйна са виновни САЩ и НАТО. Общо 16% виждат вината за двустранното напрежение в самата Украйна, докато тези, които смятат, че Русия провокира кризата, са само 4%.
Войната с Украйна обаче изстрелва рейтинга на Путин в нов връх от октомври 2019 г. насам, като според "Левада" в началото на февруари 71% от руснаците са одобрявали действията на президента си, докато 27% са били против тях.
Социолозите обаче предупреждават, че подобни демонстрации на подкрепа за лидерите по време на международна криза най-често са краткотрайни.
Как ще се движи подкрепата за Путин и също така подкрепата за антивоенните настроения, е много възможно да зависи от самите военни действия. Ако Русия не успее бързо да завладее Киев и други важни райони на страната, това може да доведе до забавяне на инерцията на руските сили, а страната ще усети доста по-рязко негативните ефекти на това да влезеш във война.
Тогава, току-виж, гласовете за мир ще започнат да надделяват дори в Русия.
