Във френския политически жаргон все по-настойчиво си проправя път една нова дума - "ensauvagement", в превод "подивяване", като тя вече се среща все по-често в доминиращия обществен дискурс.
Когато през 2013 г. опозиционната лидерка Марин Льо Пен за първи път използва този термин, взет назаем от книга на крайнодясния писател и интелектуалец Лоран Обертоне, никой не ѝ обърна особено внимание.
Но от септември 2018 г. насам лидерът на крайнодясния "Национален съюз" намира как да го използва във всяка една реч и телевизионно участие.
С това "подивяване" Льо Пен се опитва да нарисува пред обществото една картина на обсадената държава, която не се справя с целия прилив на насилие и агресия във френското общество.
Разбира се, виновниците за това са лесни за откриване - мизерията в бедните предградия и ефектите на "масовата миграция".
Сега обаче тази теза на Льо Пен показва тревожни признаци за засилване на фона на редица неприятни инциденти, случили се в страната през лятото.
През юли шофьор на автобус беше бит до смърт в Байон, Югозападна Франция, след като група млади мъже от мултиетнически квартал с маски на лицата го нападат. Скоро след това в Лион млада жена беше влачена 800 метра и умря намясто, след като беше ударена от кола, участваща в "родео" - една от незаконните улични гонки, които са популярни в момента.
Междувременно в столицата на страната феновете на местния футболен гранд "Пари Сен Жермен" - предимно младежи на и около 18 години - подеха вълна от разграбвания на магазини, разбиване и палене на автомобили, както и редица други хулигански изпълнения, след като техният любим отбор се класира за финала на Шампионската лига. Случаят се повтори и след загубата на финала от "Байерн", като този път вандалските актове бяха, за да утешат болката от загубата.
В отговор на инцидентите, на мащабното медийно отразяване върху тях, както и на вълната от критики от десни и крайнодесни групи в социалните медии, голяма част от политиците от десния и дясноцентристкия политически спектър прегърнаха с охота "подивяването" като възможност за натрупване на политически капитал.
Дори новият министър на вътрешните работи на президента Еманюел Макрон, Жерар Дарманин, говори в интервю миналия месец за опасностите от "подивяването" на части от обществото.
Разбира се, самият проблем с насилието по улиците, проблемите с бандите от по-бедните квартали, както и престъпността сред мигрантите не трябва да бъдат подминавани. Стотици млади мъже и момчета биват въвличани в живота на бандите, от който измъкване трудно има.
Най-засегнати са младежите от северноафрикански или африкански произход, но много често те не са прясно пристигнали мигранти, а са мигранти второ и дори трето или четвърто поколение във Франция. И каквото и да се опитва да внушава Льо Пен, тези млади хора са французи, а не чужденци - родени и отгледани във Франция - с всичките плюсове и минуси от това.
По-опасно в случая е твърдението, че Франция е поела по наклонената права към някакъв апокалиптичен сумрачен свят на мигрантско насилие. Защото това може само да създаде още проблеми за страната, в която и без това в момента има оформени силни расистки настроения. От тази гледна точка използването на "подивяване" и "диваци" едва ли е случаен ход.
Льо Пен, а покрай нея и голяма част от крайното дясно на Франция, се заиграват с идеята, че присъствието на мигрантите - чернокожи и араби - не е желателно. Че те са натрапници, които развалят реда, сеят насилие и подменят автентичната структура и култура на страната.
Подобна теза може да е от полза за десните политици, но тя пренебрегва самата същност на проблема - освен всичко друго, той е социален.
Какво има Франция пред себе си в момента - млади мъже, често цветнокожи, с нихилистки виждания и отхвърлящи всякаква форма на власт, която не са създали самите те. Особена е ненавистта към полицията, която бива възприемана като агресор и причинител на множество гаври и унижения спрямо членовете на съответната група.
Набелязаните квартали, където са епицентровете на насилие, също са мултикултурни - в тях обаче живеят и етнически французи, наред с хора от Близкия изток, Северна Африка, както и от Централна и Западна Африка.
Извън шарения си етнически профил обаче, хората там, особено онези в състава на различните организирали се банди, делят много общи неща - те са изправени пред бедност, нарочвани са от полицията и от крайнодесните групировки, мразени са и на моменти дори са преследвани за физическо насилие.
Когато над теб тегне тази стигма, а заедно с нея и добрата стара бедност, резултатът винаги е един и същ - насилие. Бедните квартали винаги се раждали престъпност и насилие. Въпросът е дали сега то е повече.
В голямата си част повечето случаи на насилие в тези проблемни квартали се съсредоточават вътре в самите квартали, за съжаление на местните спазващи законите жители.
Подобни изригвания в градските центрове, подобни на тези в Байон или Лион, на които се обръща внимание в медиите и социалните мрежи, обаче са по-скоро рядкост дори и за "подивялата" сега Франция.
Няколко френски масови вестници и информационни сайтове, включително католическия ежедневник La Croix, твърдят, че престъпленията в страната се увеличават, едва ли не с главоломна скорост.
Това, разбира се, поражда своите ефекти. Според проучване на социологическата агенция Elabe, публикувано миналата седмица, 32% от французите се притесняват за личната си безопасност, в сравнение с 18% през същия период на 2019 г. Почти 60% от французите са на мнение, че насилието се увеличава.
Всъщност няма доказателства, че Франция се изпълва с все повече насилие. По-скоро нещата са точно обратни, въпреки няколкото по-ярки случая на насилие.
Според официалните данни на френските власти, делът на убийствата в страната за последните 25 години е спаднал почти наполовина. Същевременно, ако се погледнат цифрите за насилствени престъпления на глава от населението, излиза, че Франция е пет пъти по-спокойна спрямо САЩ.
Данните показват, че престъпленията, в които е употребено физическо насилие, включително грабежите, спазват стабилна тенденция на леко намаляване. Изключение от това правило са само сексуалните посегателства, като там причината е не толкова в увеличаването на самите престъпления, колкото във факта, че все повече жертви са склонни да потърсят помощта на полицията.
Друг любопитен момент е, че откакто Льо Пен започна със своята мантра за "подивяването" на Франция, всъщност се оказва, че престъпленията с употребено насилие са намалели значително - от 647 000 регистрирани инциденти през 2012 г. на 579 000 през 2018 г. Междувременно престъпленията срещу собствеността са паднали от 4,6 милиона през 2010 г. на 3,8 милиона през 2018 година.
"Всъщност, противно на пополуярните идеи в момента, нашето общество става все по-малко и по-малко насилствено", каза френският криминолог Лоран Мукиели.
Политиката обаче открай време има навика да не се съобразява особено много с фактите, когато не ѝ изнасят.
Така и крайната десница във Франция продължава да трупа дивиденти, използвайки картата за етническото насилие и престъпността сред мигрантите, като крайната цел в случая е Льо Пен да стане достатъчно силна, за да може този път да се справи с Макрон на президентските избори през 2022 г.
Затова и е добре Франция да си припомни един-два урока по история за времената, когато в страната действително е имало пик на насилието - 40-те, 70-те, средата на 90-те.
Понастоящем Франция има 6 500 000 души с мигрантски произход, малко под 10% от населението - вариращи от алжирци до американци. През 1975 г. процентът на хората с мигрантски произход във Франция е бил 7,4%. През 1946 г. той е бил около 5%.
И през двата предходни периода има в пъти повече насилствени престъпления и жестокост в сравнение с момента. Нима, по логиката на Льо Пен, това значи, че сега увеличаващата се миграция е помогнала на Франция да стане по-спокойно място?
