Населението на Земята расте и ще става все повече през следващите десетилетия. Неоспорим факт, който поставя редица предизвикателства пред нашите общества.
Това важи особено особено много за градовете. Данни на ООН показват, че в момента 56% от населението на света живее в урбанизирани зони.
На много места местните власти не могат да смогнат с темпа на растеж и се стига до сериозни проблеми за градското планиране, свързани със замърсяване, презастрояване, социална несправедливост и неефективни транспортни системи.
Проблемите тепърва ще стават все повече, тъй като се оценява, че към 2050 година хората ще са достигнали границата от 10 милиарда и две трети от тях ще са натъпкани в градове
На този фон се търсят решения и идеята за "15-минутния град" набира все повече популярност.
Зад концепцията стои френско-колумбийският урбанист Карлос Морено от Парижкия университет, според когото големите градове трябва да бъдат планирани на зони, така че всяка необходимост за живота на човек да бъде на максимум 15 минути разстояние.
Целта е всеки да има лесен и бърз достъп до магазини, училища, лекари, паркове, ресторанти и културни институции, без да е необходимо да се разрушава и строи наново, а като се оптимизират вече наличните градски пространства.
Тук на преден план излиза град Талин, който бе избран за Зелена столица на Европа за 2023 година.
Централно място в зелената стратегия на естонската столица, освен ограничаване на вредните емисии с 40% до 2030 г., е именно прилагането на идеята за 15-минутен град.
"Решенията, които взимаме днес, ще оформят градското пространство през следващите десетилетия", споделя заместник-кметът с ресор градско планиране Мадле Липус. "Така че те трябва да се основават на най-добрите познания за устойчиво градско планиране, като например 15-минутния град."
Всичко започва през 2013 г., когато е въведен напълно безплатния градски транспорт под формата на политическо решение за намаляване на транспортните разходи за хората.
Тогава екологията остава на второ място, но с времето и поставянето на все по-голям акцент върху борбата с климатичните промени и нуждата от по-ефективно градско планиране, около безплатния градски транспорт се формира много по-голяма стратегия.
"Той не е златният ключ към решението на всички проблеми", смята Владимир Свет, друг заместник-кмет на Талин. "Сам по себе си не е панацея, така че трябва мислим за развитието на цялата транспортна мрежа, включително пешеходната инфраструктура, която ви свързва с обществения транспорт."
Така се появяват все повече пешеходни и велоалеи, както и нови линии на обществения транспорт за по-добра връзка между различните квартали.
Това означава също по-добри и по-модерни трамваи и автобуси, включително експериментални автономни таксита, разработени от местна технологична фирма, които возят хората до по-малки населени места извън града.
Едно от предизвикателствата обаче е борбата с привързаността на естонците към автомобилния транспорт.
"Притежаването на автомобили бе ограничено по времето на комунизма и затова днес те се възприемат като символ на статут. Трябва да преборим това разбиране", казва Кайди Пилдоя, ръководител на отдела за градско планиране на Талин и допълва, че популяризирането на обществения транспорт е въпрос на внимателен баланс.
В Естония имат своите трудности, но при всички положения посоката вече е зададена.
През декември френският град Монпелие планира да последва примера на Талин и да въведе безплатен градски транспорт. Двете страни вече обменят опит и идеи, като френски представители по-рано тази година вече са гостували в Талин, за да видят как работи тяхната система.
"И за да избегнат нещата, които ние не сме направили правилно", посочва Владимир Свет. "Да подобрят системата, за да може след това ние да се поучим от тях."
Редица градове по света също вече опитват да адаптират концепцията към своите нужди. Например в Париж "15-минутния град" е основополагащ за цялото управление на кметицата Ан Идалго.
Там училищата се превръщат в ядрото, около което се гради всеки квартал, а училищните дворове се преработват в по-широки паркове, за да станат достъпни за различни дейности.
В Шанхай се цели всичко да бъде достъпно в рамките на 15 минути ходене пеша, докато в Барселона се експериментира с така наречените superilles - обединения от няколко улици в жилищни квартали, където не може да се влиза с автомобили.
Великобритания също изпробва свои вариант на концепцията, но там тя среща сериозна съпротива от фенове на конспиративни теории, според които проектът служи като претекст за правителството да ги следи, контролира и налага локдауни.
