Германия трябваше да поведе света и да му покаже как изглежда последната фаза в борбата с пандемията от коронавирус.
Докато Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) все още разглеждаше документите на Pfizer/ BioNTech, Берлин вече оборудваше спортни зали и други съоръжения, където да се проведе масовата ваксинация.
Вместо колосален успех обаче, Германия претърпява сериозен провал в имунизационната си кампания и чак в началото на март заговори за леко облекчение на локдауна.
Доктор Сибиле Каценщайн е един от медиците, които са похарчили хиляди евро, за да успеят да предложат в кабинетите си ваксината за своите пациенти.
Пред "Си Ен Ен" обаче тя се оплаква, че в нейния хладилник все още не е пристигнала и една доза от препаратите. Заявява, че не иска голямо количество ваксини, би била доволна и на десетина флакона като за начало. Още по-силни обаче са притесненията на д-р Каценшайн, че ваксините няма да стигнат до най-уязвимите ѝ пациенти.
Тя изказва на глас опасенията на много германци - и медицински служители, и обикновени граждани. Германия е сред страните, които служат за пример в борбата с пандемията и държи завидно ниски нива на смъртност от коронавирус. Подходът ѝ към ваксинацията обаче може да бъде оприличен на бюрократичен кошмар с неизяснен край.
До момента едва 5 млн. германци са получили първа доза от ваксината, а други 3 млн. са напълно имунизирани с две дози от препаратите. Да, темповете на ваксинация в Германия далеч надминават тези в България, но по мнение на немските специалисти те си остават обезпокояващо ниски.
Канцлерът Ангела Меркел открито признава, че има проблем със скоростта на имунизиране на гражданите, но избягва да спомене, че лошата организация е само част от проблема.
На 29 януари ЕМА одобри употребата на ваксината, разработена от AstraZeneca съвместно с Оксфордския университет. В същия ден обаче Немският ваксинационен комитет (STIKO) излиза със становище, според което препаратът не е подходящ за лица над 65-годишна възраст, въпреки че по мнение на Брюксел няма подобно възрастово ограничение.
Прибързаните заключения на германските здравни власти стигат и до други европейски държави и дори карат френският президент Еманюел Макрон да определи препарата като "квази-надежден".
Сега и Берлин, и нациите, които последваха неговите твърде самонадеяни решения, отстъпват от позицията си спрямо ваксината на AstraZeneca и правят обратен завой по темата, като отбелязват, че препаратът е подходящ за всички лица над 18 години. Щетите от решението на STIKO обаче вече са сторени и се усещат и в България, където цари сериозен скептицизъм и дезинформация около ваксината на Оксфорд.
Д-р Уве Янсенс, който е начело на германската Асоциация за интензивни грижи и спешна медицина, също заявява пред "Си Ен Ен", че Берлин е направил огромна грешка.
Той отбелязва, че да се насажда недоверие към конкретна ваксина е опасно и може да доведе до излишно загубени човешки животи. Янсенс допълва в разговора си с медията, че в момента е изключително трудно да убедиш германците, че ваксината на AstraZeneca е безопасна и ефикасна и че е най-разумно да ѝ се доверят.
Ситуацията остава непроменена дори и след статуса на канцлера Меркел в Twitter, в който тя пише, че "AstraZeneca e и безопасна, и високоефективна".
Така се стига до 1,3 млн. дози от препарата, които залежават по складовете из Германия. За тях се заговори в България, след като бяха спрени "зелените коридори" за ваксинация у нас поради липса на достатъчно ваксини, а здравният министър Костадин Ангелов посочи, че има възможност София да преговаря за количества "под наем" от западноевропейски държави.
Томас Бъчхамър, лекар, който в момента практикува в Германия, стига още по-далеч и в интервюто си за "Си Ен Ен" оприличава немците на разглезени деца, които имат бонбон в ръката си, но не спират да плачат, че искат още по-хубав бонбон. Самият Бъчхамър няма никакви колебания за ваксината на AstraZeneca и си я поставя в първия възможен момент.
Той уточнява, че колебливите и мудни действия на Берлин оставят без защита от коронавирус стотици германци в риск, а усилията на Меркел да задвижи процеса по ваксинация все още не срещат очаквания резултат.
Пораждат се и съмнения дали не се е разразила безскрупулна търговска война между фармацевтичните гиганти, които жертват здравето на европейците в името на печалба.
Най-предпочитаната ваксина в Германия (а и не само там) е тази, разработена от Pfizer, съвместно с немската компания BioNTech. И въпреки че канцлерът Меркел призова да няма "ваксинационен национализъм", тя не веднъж и два пъти подчерта колко огромна е заслугата на германската фирма в работата по първата одобрена ваксина срещу коронавирус.
От друга страна ваксината на AstraZeneca и Оксфорд е почти изцяло британско дело и то такова, което става факт в светлината на пост-Брекзит ерата.
В областта на спекулациите е действително ли става въпрос за търговска война по оста Германия (и ЕС) срещу Великобритания, "нашата" ваксина срещу "вашата". Факт е, че скептицизмът към ваксината на AstraZeneca спъва ваксинационния процес и е на път да провали усилията на Берлин да приключи колкото се може по-скоро с пандемията.
"Не трябва да ви пука с какво ще се ваксинирате. Трябва да ви пука само да сте ваксинирани", обобщава ситуацията д-р Бъчхамър.
