В игра с толкова високи залози, каквато е гражданската война в Либия, Франция определено има защо да се притеснява за своя залог, особено с последните обрати във военните действия.
Макар Париж да има разнопосочна политика по отношение на конфликта, неофициално техните интереси са свързани със силите на ген. Халифа Хафтар и неговата Либийска национална армия (ЛНА).
През последните няколко години Франция подкрепя ръководения от ООН процес за постигане на политическо решение между враждуващите страни, но същевременно с това се опитва да предостави по различни начини подкрепа за каузата на Хафтар по ред причини - и финансови, и свързани със сигурността.
Сега обаче нещата се променят и Франция приема по-различна стратегия.
Ако доскоро силите на ген. Халифа Хафтар - бившият приближен на диктатора Муамар Кадафи - обсаждаха столицата на признатото от ООН правителство на националното съгласие - Триполи, сега войските на Триполи и съюзниците им, с основната роля на турската армия и докараните от нея наемници, започнаха своята контраофанзива.
Турските дронове успяха да изтласкат силите на Хафтар от всичките му позиции около Триполи, обръщайки поне частично хода на конфликта. И все пак той е далеч от решен, а играчите минават отново в положение, близко до стартовото.
В петък Хафтар претърпя най-значителното си поражение от началото на военната си кампания през април 2019 г. На силите, обединени около правителството в Триполи, им бяха нужни само няколко часа, за да прогонят войските на ЛНА от град Тархуна, югоизточно от Триполи, последният град в западната част на страната, който той контролира.
"Много символично е, че Тархуна падна", коментира пред Politico Тарек Мегериси, политолог, специализиран в изучаването на Либия, към Европейския съвет по външни отношения. "Това не беше голяма битка и това е важно, защото е краят на тази част от конфликта, няма да има повече офанзиви в Западна Либия", обяснява той.
Промените в конфликта на терен обаче са съпроводени и от промени в международния фон, заобикалящ военните действия.
Ако в началото основните сили, стоящи зад двете страни, бяха Франция (зад Хафтар) и Италия (зад правителството в Триполи), сега основните поддръжници на генерала са руснаците, докато зад признатото от ООН Правителство на националното съгласие стоят турските интереси.
Москва и Анкара се възползваха от ясната неспособност на Европа да играе ключова роля за решаване на конфликта и успяха да проникнат дълбоко в каузите на двете страни, предоставяйки оръжия и войници на терен - предимно наемници, но все пак боеспособни войници. А турските дронове, както се вижда, може да се окажат решаваща сила в този конфликт.
За сметка на това Европейският съюз (ЕС) така и не успя заради вътрешни противоречия да излезе с единна позиция по въпроса, а мисията за военноморски контрол над наложеното върху Либия оръжейно ембарго, беше меко казано мудна. Така европейските държави пропуснаха възможността да наложат авторитета на ЕС като средство за решаване на конфликта, въпреки че темата е повече от важна за Европа.
Либия е държавата, която се приема за разпределителен пункт за бежанците и мигрантите, бягащи към Стария континент. Липсата на стабилна власт в страната неимоверно ще намали контрола над трафика на хора, което, на свой ред, ще изправи държави като Италия, Испания, Франция и дори Гърция пред сериозни дилеми. А заедно с тях и целия ЕС.
Още от самото начало Франция опита да реши сама проблемите си, заставайки негласно на страната на ЛНА. Докато армията на генерала беше в настъпление, дори това вклиняване на Русия като основен международен играч зад Хафтар беше поне донякъде приемливо за Париж. Сега обаче нещата се променят.
Отстъплението на силите на ЛНА принуди Париж да хвърли дипломатическите си сили в играта, притискайки генерала да търси мир с Триполи в нова мирна среща, подобна на мирните преговори в Берлин от началото на годината. Разликата е, че тогава Хафтар беше още в позицията на силния. Сега той не се е отказал от идеята за контрол над цялата държава, но възможността да бъде притиснат за поне временно примирие (което този път да издържи повече от няколко дни) е по-голяма.
Допълнително с това опасенията на Елисейския дворец са, че продължаването на конфликта с участието на сили като Москва и Анкара само ще го направи по-ожесточен и опасен за всички намесени.
"Либийската криза става все по-сложна заради чуждестранните интервенции. Ако руснаците се намесят на страната на Хафтар, а турците - на страната на Правителството на националното съгласие, съществува най-лошият възможен сценарий, при който те ще постигнат съгласие за политическа рамка по техните условия", коментира пред Politico представител от кабинета на френския президент Еманюел Макрон.
И все пак не всички приветстват с ентусиазъм новия порив на Франция към уреждане на мирния процес в Либия.
"Въпросът, който си задават всички: Паникьосват ли се французите? Защото изглежда, че Турция и Русия ще разделят страната помежду си, а [французите] ще останат отрязани. Или Франция се опитва да спаси имиджа си, като осигури примирие преди Хафтар да се провали напълно", коментира политологът Мегериси.
Така мнозина се съмняват за мотивите на тази дипломатическа стратегия на Париж. Официално Франция застава зад Хафтар по причини, свързани със сигурността и борбата с тероризма.
В очите на французите генералът е потенциален буфер срещу джихадистите, особено поставен на правилното място като форма за контрол между Европа и различните екстремистки организации, процъфтяващи в региона на Сахел в момента.
И наистина Хафтар дълго време се държеше като авангард срещу джихадизма, най-вече заради противопоставянето си срещу "Мюсюлмански братя" - една от партиите, част от Правителството на националното единство. Именно заради въпросната група той получава подкрепа от няколко страни от Близкия изток, включително Обединените арабски емирства и Египет.
От 2015 г. насам и поредицата терористични актове на джихадисти в страната, ключов момент във външната политика на Франция е борбата срещу тероризма, като френски военни части са разположени в няколко държави от региона.
"Контртероризмът е общата рамка на френската външна политика в региона от 2015 г. насам", коментира Вирджини Коломбиер, специалист по Либия към Института на Европейския университет.
Освен това Франция има желание да запази стратегическото си партньорство с Обединените арабски емирства. В страната има разположена френска военна база, а освен всичко друго е и вторият най-голям купувач на френско оръжие. А емирствата правят всичко по силите си да блокират все по-уверените турски ходове в Либия и Източното Средиземноморие.
През последната седмица обаче наративът, описващ Хафтар като щит срещу джихадизма, започна да се пропуква. Миналия петък негов говорител определи борбата за Либия като борба за "светия джихад".
"Това вече не е борба срещу тероризма или екстремизма. Това вече е борба за светия джихад", заяви говорителят на Хафтар.
Това накара мнозина да започнат да се притесняват дали и той няма да прибегне към привличането на своя страна някои по-ислямистки ориентирани групи в опит да надвие силите на Триполи при една евентуална следваща офанзива. Към момента обаче все още става дума само за притеснения.
Това поставя на дневен ред и основната причина французите толкова да залагат на Хафтар - страната просто държи на своите икономически интереси, на които ще бъде обърнато внимание при евентуалното възстановяване на Либия. Стига, разбира се, "правилният" човек да ръководи това възстановяване.
Една от основните причини толкова много държави и различни интереси да са намесени в либийския конфликт са природните ресурси на страната.
Всички международни участници в тази гражданска война преследват преди всичко своите интереси. Франция не прави изключение от този въпрос, въпреки всичките си послания за мир сега, преди ситуацията да се е влошила още повече.
Сегашното отблъскване на Хафтар от Триполи го оставя с контрол върху източната част на страната (където са голяма част от петролните ѝ залежи), но не и върху основните три града по крайбрежието на Средиземно море, които са от ключово стратегическо значение.
Ако в Елисейския дворец са решили, че продължаването на конфликта може да доведе или до контраофанзива на силите на Триполи към Изтока, или до подновяване на военните действия при Триполи, но с все по-голяма роля на Москва върху действията на Хафтар, това е достатъчна причина за французите да търсят бързо сключване на мир.
През последните седмици Москва засили военното си присъствие в Либия, изпращайки на терен наемници от Сирия, както и 14 изтребители, които да подкрепят Хафтар. Макар това да става неофициално и от Кремъл активно да отричат всяка подобна връзка, Франция разкритикува това като "руска ескалация" на напрежението.
Междувременно френските дипломати са една от ключовите сили зад това да се поднови правната рамка за операцията IRINI на ЕС - която има за цел да приложи ембаргото върху оръжията - нещо, което беше постигнато в петък. Срещу тази идея Русия се противопоставяше активно, но тя все пак мина в Съвета за сигурност на ООН и Париж има немалка роля за това.
Големият въпрос в случая остава дали на Франция ще ѝ стигнат силите да постигне уреждането на трайно примирие между двете фракции.
Сега ситуацията е доста по-различна от тази през януари по време на срещата в Берлин и надеждите са, че мир може да бъде постигнат. Въпросът е доколко двете страни ще се съгласят на това. И доколко страните зад тях ще приемат именно Франция за брокер на мир.
