Всички сме чували вицовете - че в екипировката на френските войници задължително има бяло знаме, че френската армия знае само една посока - "напред!", просто твърде често прави кръгом и продължава пак напред и т.н.
Армията на Франция от десетилетия е обект на подобни шеги, които я описват като некомпетентна и страхлива. Реалността, разбира се, е много по-различна, а днес въоръжените сили на страната са в топ 10 на най-силните и боеспособни армии в света.
Въпросът е, че ако допреди няколко години беше сравнително лесно да се говори за сила на армиите, днес към тази тема трябва да се подхожда доста по-внимателно.
На фона на масовото превъоръжаване, реформите сред армиите на големите държави и постоянната работа по разработването на нови оръжия - по-иновативни, по-мощни и по-унищожителни от всякога, много трудно може да се даде оценка за силата на една армия, без тя да се подложи на реален тест.
Именно от тази гледна точка французите са заложили в календара си най-мащабното учение, през което армията им е минавала от десетилетия насам. През 2023 г. в горите и равнините на региона Шампан-Арден, където през XX век великите сили влизат в тежки сблъсъци, френската армия е планирала да проведе учението "Орион" - няколко дни, в които да бъде изпитан пълният набор на френския боен капацитет.
Учението ще включва операции за командването, хибридни сценарии, симулационни тренировки и тренировки с жива стрелба, а в него участие ще вземат около 10 000 войници от пехотата, както и представители на военновъздушните сили и военноморския флот. Към тях може да се присъединят белгийски, британски и американски сили.
А всичко ще прилича на една малка, тренировъчна война от ново поколение насред мащабния процес на трансформация не само на армиите, но и на това, което разбираме за войната.
През януари тази година генералният щаб на Франция тихомълком създаде 10 работни групи в състава на армията, които да разгледат и оценят готовността на страната за възможността от високоинтензивна война. Сега френските генерали вярват, че разполагат с около десетилетие, за да се подготвят за нея.
Въпросните 10 групи имат нелека задача пред себе си. Те трябва да проверят пълното бойно състояние на армията - от това да следят за недостиг на боеприпаси, през оценка на въоръжението, евентуалната издръжливост на обществото (включително това дали гражданите на Франция ще са готови да приемат ниво на жертвите, каквото страната не е виждала от Втората световна война), та до състава на въоръжените сили и тяхната готовност за тежък бой.
Макар в момента да живеем в мир и страните в Европа да се радват на успешна търговия и близки отношения, във френската военна мисъл сценарият за избухване на враждебни действия е изключително дълбоко залегнал.
За разпространението на тази възможност сред висшите генерали на страната говори и самият факт, че тя има своя собствена абривиетура - HEM (hipothèse d'angagement majeur) - хипотеза за голяма ангажираност. Най-мрачният сценарий, в който страната трябва да влезе в дълга и тотална война.
В официални документи предполагаемите противници не се назовават, но според анализаторите имена има - както Русия - голямата заплаха за Обединена Европа от последното десетилетие, така и други играчи като Турция или някоя северноафриканска държава.
Тези мисли за война са в тотален контраст с дългогодишната позиция на френските въоръжени сили. Допреди 2-3 десетилетия те се занимаваха предимно с това да опазват и поддържат мира.
Нещата се промениха след настъпването на големите събития от отминалото десетилетие - анексирането на Крим от Русия, "Арабската пролет", гражданската война в Сирия, мигрантската криза, възхода на "Ислямска държава" и на джихадистките организации и т.н.
Те насочиха фокуса на въоръжените сили върху борбата с тероризма и различните бунточнивчески групи, както в чужбина (Операциите "Бархан" и "Сервал" в Сахел), така и на собствена, френска територия (Операция "Сентинел").
И все пак военното командване в Париж гледа още една крачка напред към възможно най-мрачните сценарии на бъдещето. В своята стратегическа визия за 2030 г., публикувана миналата година, генерал Тиери Бюрхар, ръководител на френската армия, призовава за подготовка за конфликт между държави с висока интензивност.
"Абсолютно трябва да се подготвим за по-опасен свят, това изисква "втвърдяване" на сухопътната армия. В момента Франция има 5100 войници в Сахел като част от "Бархан". Бъдещите операции "могат да включват бригади или дивизия", което означава 8 000-25 000 войници", коментира пред The Economist генерал Бюрхар.
Според ръководителя на френската армия на страната ѝ е необходима промяна на мащаба на мислене за войната.
Според него това би изисквало комбинация от различни реформи, включително по-строг подбор на персонала, инвестиции в по-модерно оборудване; по-опростени организационни структури,които да направят самата армия по-гъвкава, както и засилено обучение на войниците за действия при един голям конфликт.
"Ще бъдем тествани все по-брутално. Трябва да осъзнаем това", коментира Бюрхар.
Подобна ангажираност на армията с подготовка за най-лошите сценарии изисква преди всичко солидна политическа подкрепа. А когато на власт във Франция дойде сегашният президент Еманюел Макрон, подобна подкрепа изглеждаше изключително спорно, поне за хората, стоящи начело на армията.
На първо време Макрон наложи редица решения за краткосрочни съкращения, което доведе до скандал между него и тогавашния шеф на обединените началници на щабовете ген. Пиер дьо Вийер. Скандалът доведе в крайна сметка до оставката на Дьо Вийер, но и до подобряване на отношението на Макрон към публичните харчове за войската.
В последния си прозорец 2019-2025 бюджетът за отбрана на Франция получи солиден тласък - близо 50% по-високи разходи са планирани в сектора в сравнение с положението към 2018 г. Това ще позволи свободата на началниците на армията да мислят в перспектива за екипировката на войниците, реорганизиране и важни нови покупки.
"За първи път имаме разумно съответствие между документите за планиране и разпределения бюджет", коментира Франсоа Есбур от Фондацията за стратегически изследвания в Париж, като отбелязва, че по този начин Франция вече покрива ангажимента си към НАТО да харчи поне 2% от своя БВП за отбрана.
И все пак ако трябва да търсим сърцето на тази мащабна модернизация на френската армия, това е програмата "Скорпион" - проект на общна стойност 6,8 млрд. долара, който трябва да подмени почти всеки моторизиран и брониран автомобил в армията. Тук се включва и подмяна на танковете Leclerc от 90-те години на миналия век, както и създаването на обща дигитална система, която да свърже всичко това в едно.
Според плановете на френското командване първата напълно оборудвана бригада "Скорпион" трябва да бъде готова до 2023 г.
Според Реми Eмес, френски офицер и изследовател на процесите в армията, тази промяна, която се случва през 15-те години между 2010 и 2025 г. и все още тече, оборудването на армията ще се промени повече, отколкото през четирите десетилетия преди това между 1970 г. и 2010 г.
На този фронт на промени Франция не е сама в Европа. Наскоро Великобритания обяви своята стратегия за реорганизация на армията си, съкращавайки войки и бронирани машини за сметка на по-модерен флот и по-мощни оръжия. Подходът на Париж обаче е доста по-различен в технологичната си визия.
Франция възнамерява да задържи 60% повече войници от Великобритания и 50% повече танкове. Във френската стратегия обаче много по-бавно върви придобиването и въоръжаването на дронове.
Според доклад на мозъчния тръст Институт "Монте" в момента съществува голям риск от това страната да изостане в технологичен план на фона на увеличаващата се автоматизация сред останалите големи сили.
На практика причина за това е, че висшето френско командване е доста по-скептично от британското или американското за силата на новите технологии да преобразят бойното поле. За това говори и генерал Бюрхар пред The Economist.
"Технологиите никога не са 100% ефективни. Войниците винаги трябва да могат да се бият (както някога)... когато технологията вече не работи", обяснява той.
Разбира се, това съвсем не означава, че Франция съвсем пренебрегва технологиите и новите полета за война. Напротив, един от основните приоритети пред реорганизацията на френската армия е Космосът.
През септември миналата година военновъздушните сили на Франция станаха "въздушно-космически сили", след като по-рано създадоха ново военно космическо командване в Тулуза.
Сериозно внимание се отделя и на възможностите на армията в информационно и кибер отношение. За това говорят и психологическите операции, които провежда френската армия.
Така например през декември 2020 г. Facebook и Instagram премахнаха мрежа от 100 фалшиви профила и страници, свързани с френските въоръжени сили, тъй като са били отговорни за кампании по дезинформация и насаждане на определени настроения в Централноафриканската република и Мали, където Франция се бори за влияние с Русия.
Това "каляване" на френската армия върви ръка за ръка с много предизвикателства - проблеми с терена, тактиката, технологиите и дори с даването на жертви. Като всичко това се вижда от операциите в Сахел.
И все пак операция "Бархан" е силно асиметричен конфликт, в който французите се радват на въздушно господство, без намеса в комуникацията или заплаха от безпилотни летателни апарати, ракети или кибератаки.
Същевременно с това френските сили разширяват обхвата на своите операции. В средата на март например френски танкове, 160 бронирани машини и 300 войници пристигнаха в Тапа, Естония, като част от мисията на НАТО в страната за спиране на евентуална руска атака.
В допълнение към Източна Европа, Франция е все по-заета на юг. В Източното Средиземноморие Франция и Турция се скараха заради Либия, Сирия и Кипър, което накара Макрон да изпрати самолети и фрегата до гръцки води миналия август.
Франция също е силно ангажирана с Индо-Тихия океан, където отвъдморските й територии са с 1,6 милиона френски граждани и 7000 войници. Франция поддържа стабилно морско присъствие в района.
Всъщност това разпростиране и ангажиране с отбраната на съюзници или просто отделни операции с останали европейски държави, съвпада както с интересите на НАТО, така и със собствените планове на президента Макрон за обща европейска армия (макар както Франция, така и по-голямата част от Европа все още да разчитат на САЩ за основен фактор на стабилност и противовъздушна отбрана.).
Проблемът е, че военноморските сили на Франция разполагат само с 15 големи кораба, които да се справят с всички тези проблеми, посочва адмирал Пиер Вандие, шеф на военноморския щаб на Франция.
"Всички ние, европейците, стоим на тънък лед. Можем да разтегнем силите си между това да се справим добре в Атлантическия океан, да се справим добре в Средиземно море, да се справим добре в Персийския залив и да се справим добре в Индо-Тихия океан.
Приоритизирането между тях вече не е работа за въоръжените сили, а "политическо решение" - за Макрон или за неговия наследник", казва той. Единственото сигурно е, че на Франция, а и на Европа ще се наложи да правят тежки избори.
Поне някои неща са остават сигурни, Франция няма бял флаг в снаражението си и е готова на всичко, за да не го използва. А в ръководството на армията се готвят за най-лошото.
