Когато татуираните руски бойци пристигнаха в Алиндао, град в южната част на Централноафриканската република (ЦАР), бунтовниците бързо се разбягват, а местните могат само да се радват.
"Бяха бели. Бяха много големи. Изглеждаха толкова странно, имаха татуировки навсякъде - змии, черепи, човешки глави... но все пак те щяха да помогнат", разказва пред "Файнешъл таймс" 32-годишната Фатима.
Съвсем скоро след пристигането на руснаците обаче от близките села започват да се чуват мрачни слухове - за грабежи, изтезания, убийства и изнасилвания.
Тогава един ден миналия месец те взеха брата на Фатима от дома им. На следващия път отвели самата нея в близкия военен лагер, където, по думите ѝ, трима от тях я изнасилвали, докато не загубила съзнание.
"Те бяха много страшни - всички бяхме толкова уплашени. Мислехме, че са дошли тук, за да възстановят мира в страната ни. Сега ми се иска да не бяла идвали никога", разказва още жената.
Наемниците, които пристигат Алиндао, са част от групата "Вагнер" - частна армия, свързвана чрез мрежа от компании с Кремъл, за която от поне от 2018 г. има сведения, че присъства в ЦАР.
Там те са изпратени, за да помагат на президента Фаустин-Аршан Туадера в борбата му срещу бунтовническите сили, като за това има потвръждения от редица източници сред силите за сигурност, хуманитарни групи, дипломати и опозиционни активисти в страната.
Официално Русия твърди, че единственото присъствие там е от около 1100 невъоръжени военни инструктори, които са част от сделката, която Москва подписа с президента Туадера през 2018 г. Нещо повече - оттам са категорични, че всички обвинения в насилие над цивилните са само инсинуации и лъжи, очернящи страната.
На практика обаче свидетелствата посочват, че изпратените руски войници са си въоръжени и участват в акции срещу бунтовниците, като действията им в ЦАР се използват от "Вагнер" като "шаблон" за експанзията им в други подобни проблемни страни от региона. Последните съобщения бяха за потенциалното им позициониране и в Мали - друга бивша френска колония.
ЦАР, подобно и Мали, е бивша френска колония, която години наред продължава да поддържа тесни отношения с бившия си колониален господар. Русия обаче успя да се вклини в тези отношения, използвайки недоволството, което вече съществува между двете държави, предоставяйки на африканската страна необходимата подкрепа, без да изисква същия ангажимент за спазването на граждански и човешки права от властите ѝ.
Според един от дипломатите, с които "Файнейшъл таймс" говори, цялата ситуация в ЦАР и историята на страната, изпъстрена от нестабилност, преврати и въоръжени въстания, дават на "Вагнер" една "перфектна лаборатория", в която наемниците да тестват "услугата си" и да я оформят и за други клиенти, бързащи да потушат въстания в собствените си държави.
И макар мнозина да са на мнение, че оттеглянето на френското присъствие в страната да е положително нещо, вече започват да се появяват ясните знаци за влиянието на "Вагнер".
Руското присъствие е видимо в Банги, където въоръжени бойци, облечени в униформи, се движат наоколо с военни камиони. Руските бойци помагат в охраната на президента, чийто съветник по националната сигурност отдавна е Валери Захаров, бивш офицер от руското разузнаване.
На терен руските войници успяват да подсигурят райони с висок добив на злато и диаманти, влезе в противоречия с различни етнически малцинства и имаше редица сблъсъци с членове на мироопазващата мисия на ООН.
"Те напълно промениха уравнението на място. Оперативната среда е просто идеална за тях, няма истинска държава, има доста беззъбо правителство, което наистина търсеше изход и го намери в тези наемници", коментира пред FT един от източниците в сферата на сигурността, пожелал да запази анонимност.
Официално и двете страни отричат "Вагнер" да са на терен и говорят само за "руски обучители" и за споразумението от 2018 г., като от руска страна дори се хвалят, че тренировките, които техните хора извършват с армията на ЦАР са помогнали за повишаване на бойната ѝ готовност и за отстраняването на множество бунтовници.
Въпреки това редица свидетелства показват, че руснаците в страната не се ограничават единствено до трениране на армията, а отношението им към местното население може да се определи най-малкото като проблематично.
Една от основните жертви на руското присъствие е мюсюлманското малцинство в района на столицата Банги PK5.
"Преживяхме всякакви бунтове през годините, от всички въоръжени групи, а след това руснаците дойдоха и направиха нещата още по-зле. Това е пълен хаос - нямахме друг избор, освен да избягаме", разказва 66-годишен имам от района.
По думите му наемниците са откраднали и малкото му спестявания, а заедно с тях и неща като консервни кутии, бутилки с вода, стари дрехи и т.н.
"За какво са им стари панталони?! Първия път, когато дойдоха, бях много щастлив, всички бяхме - най-накрая страданията ни от въоръжените групи ще свършат, защото руснаците са тук, за да помогнат на правителството и да ни спасят. Но в крайна сметка разбрахме какво правят и започнахме да бягаме за живота си", разказва още имамът.
Миналия месец правителството на ЦАР публикува доклад, в който за първи път признава, че руски инструктори са извършили нарушения на човешките права върху местното население. От руското външно министерство контрираха, че нямат информация за подобни действия.
"Ако инсинуациите за техните зверства са имали някаква реална основа и местното население активно протестира, ръководството на ЦАР едва ли би настоявало за по-нататъшно присъствие на специалисти от Русия", се казва в съобщението, разпространено от руското МВнР.
И все пак според експерти и дипломати самото правителство в Банги е под контрола на наемниците от "Вагнер", които определят какво се случва. Властта на правителството буквално зависи от руснаците и съответно дори те да извършват зверства срещу населението, то няма да реагира по никакъв начин.
"Мисля, че правителството е сключило сделка с някого и сега те не знаят как да се справят с това. Те не могат да ги контролират", коментира чуждестранен дипломат в Банги.
Участието на наемниците на "Вагнер" в региона позволява на Кремъл да възвърне част от загубеното си след края на Студената война влияние върху Африка. Така Москва успява да се противопоставя на Запада, изразходвайки за това сравнително ниска финансово и политически цена.
Липсата на пряка връзка между наемниците и официалната власт в Русия позволява на властите да отричат свое участие в действията на групите на терен, като същевременно с това обаче успяват да влияят върху държавната политика на страните, с които се сключват договори. В частност - в раздаването на обществени поръчки за експлоатация на природни блага.
Политическият ефект на влиянието, което Кремъл има над чужди държави, не е за пренебрегване също.
В момента Русия се опитва да разшири сериозно обсега си, като същевременно с това уязви Запада, лансирайки идеята за слабостта на самата идеология на западните държави и капитализма като цяло.
В четвъртък дискусионен форум подкрепян от Кремъл в черноморския курорт Сочи той за пореден път изрази критиките си по въпроса към "господството на Запада в световните дела", към военните операции на САЩ, към "изчерпалия се" каптиализъм и т.н.
Затова и разширяващото се влияние на Москва в държави с активни военни конфликти, изграждано чрез наемниците от "Вагнер" е допълнителна тежест за тези позиции на Путин.
А това, че войниците вършат на терен морално неприемливи неща... Кога всъщност тези неща са били важна част от политиката на Русия?
"Вагнер" вече си намират редица клиенти в цяла Африка, включително Мозамбик, Мадагаскар, Судан и Либия, където ООН ги обвини в предполагаемо извършване на потенциални военни престъпления.
Следващият му клиент може да бъде Мали, бивша френска колония, където управляващата военна хунта предложи да наеме 1000 наемници от "Вагнер", след като Париж обяви, че ще намали наполовина присъствието си от 5000 войници, борещи се с бунтовниците на джихадистите, разтърсващи Сахел.
Малийската хунта се опасява, че френското оттегляне или съкращаване може да влоши несигурността и търси "други партньори".
Тук се усеща и ехото от ЦАР, където властите в Банги се обърнаха към Русия, след като Париж изтегли войските след тригодишна мисия, която не успя да потуши кървава гражданска война.
И все пак отношението, което руските наемници имат спрямо местното население, е временно решение. Защото дори те да успеят да се справят с бунтовниците в ЦАР и Мали, зверствата неминуемо ще доведат до ново недоволство и нови бунтове, та били те и години след това.
