На отдалечен тропически остров в Индийския океан мъж с женска перука се крие в храстите в продължение на часове. Въоръжен с въздушна пушка, той възнамерява да убие последните три оцелели екземпляри от екзотична островна птица.
Това, колкото и странно да прозвучи, е новият път за закрила на околната среда.
"Обикновено виждате околната среда и предприемачеството да си дишат във врата. Тук обаче сме първите в подход, който обръща нещата", казва министърът на туризма на Сейшелските острови Дидие Догли.
Според модела на Сейшелите, както го нарича Догли, посещенията от туристи не вредят на околната среда, а категорично я подобряват.
Звучи донякъде невероятно. Нуждите на глобалните пътешественици традиционно оставят сериозен отпечатък върху перфектните бели пясъци на крехка екосистема като тази на Сейшелите. Дори за най-отговорните туроператори обикновено въпросът е как да се ограничат щетите, които туристите оставят след себе си.
Но тук е различно.
Основите на идеята са се зародили на много от Сейшелските острови през 90-те години, най-вече Северния остров, купен от пионерите на екотуризма Wilderness Safaris през 1997 г.
Компанията има отлична история в областта на екологията. Организирала е сафарита в Южна Африка, чрез които парите на туристите са били отклонявани към подпомагане на десетки застрашени видове и финансиране на проекти за закрила на околната среда.
Сега вниманието им е преориентирано към една точка в островната група.
Северният остров на Сейшелите някога тъне в пълен хаос. Изоставен е като кокосова плантация. Плъховете унищожават местните видове - тихоокеанските буревестници и белоопашатите тропически птици, които масирано са гнездели там.
Някога дом на хиляди гигантски костенурки, изведнъж там остават само три. Инвазивната флора и фауна с времето изместват местните растения и животни, включително редки ендемични видове, съществуващи само на Сейшелите.
Wilderness решават да възстановят острова в някогашния му естествен блясък и да накарат свръхбогати туристи да платят за това.
Планът е смел. Единадесет луксозни вили, всяка струваща на гостите по няколко хиляди евро на нощувка, са построени сред дърветата такамака и кокосовите палми, близо до белите плажове.
Надеждите на компанията са най-богатите хора на света да бъдат привлечени от уникалния фактор на позитивното изживяване: извънреден лукс, пълна поверителност и тихо удовлетворение от това, че правят нещо позитивно за планетата.
Носят се слухове, че семейство Клуни са били гости там поне веднъж. Твърди се, че и семейство Бекъм са отсядали там. Знае се със сигурност, че херцогът и херцогинята на Кембридж – принц Уилям и Кейт Мидълтън, са прекарали медения си месец на Северния остров.
"Вместо да строят хотел и после да разкрасяват мястото с екзотични екстри, хотелиерите и инвеститорите в малки острови като Северния остров са обърнали целия модел", казва Догли.
Те премахват екзотиката и внасят ендемичните и местни видове, като ги правят атракция за туристите, отсядащи на острова.
Министерството на туризма вече насърчава политиката "един остров, един хотел". Даден хотелски бизнес може да кандидатства за ексклузивен достъп до малко кътче от остров, който иначе е отреден за природен резерват на Сейшелите.
Хотелът обаче трябва да харчи част от оборота си за възстановяване и подобряване на екологията на острова.
Хотелиерът Андре Борг разказва, че в един момент след като пристигнал на един от островите започнал да се вслушва в неговия "глас". И посланието според хотелиера било ясно: "Трябва да следваш това, което той ти казва. Бъдещето е в устойчивото развитие".
Борг наредил да не се използват пластмасови бутилки за вода в неговия хотел като последвал примера на еко-хотела на Северния остров. Вместо да плащат по 4,50 евро за бутилка, гостите сега безплатно си пълнят бутилки за вода за многократна употреба.
Хотелските вериги, които работят на Сейшелите, вече се конкурират в областта на екологията като финансират резервати за корали и еко-рейнджъри.
"Има само 50 ножицоопашати прилепи в света", казва Борг. "23 от тях живеят в пещера на този остров. Никога не съм ги виждал, но трябва да ги защитим", коментира хотелиерът.
Закрилата и подобряването на околната среда изискват сериозен ангажимент. Има ги и неизбежните въпроси от рода на какво ще се случи, когато атрактивната еко-реторика на хотелския маркетинг вече не задоволява безстрастните изисквания за печалба на финансовия отдел.
Опитът на Северния остров е доказателство, че постигането на осезаема разлика може да отнеме десетилетия. През 90-те години основен приоритет е била премахването на плъховете от острова, но са били нужни два опита и осем години, преди собствениците да оповестят през 2005-а, че Северният остров най-после е изчистен от плъхове.
Все още съществува строг контрол, за да се предотврати повторна инвазия на гризачите. Няма пристан: всеки сандък и кашон, пристигащ на острова, се пренася на ръка нагоре по плажа и се оставя в някое от запечатаните помещения, където всеки от тях се проверява индивидуално за плъхове.
На Северния остров вече няма плъхове, няма ги и неприсъщите на екосистемата на острова забулени сови и котки, неразумно внесени от собственици на плантации в опит да се справят с плъховете.
Така местните птици вече се завръщат. Ендемичните видове биват въведени постепенно, част от т.нар. проект "Ноев ковчег".
Сейшелските белооки птици остават сред най-редките видове в света. След като Северният остров е бил обявен за свободен от плъхове, 25 от тях са били пренесени от една от малкото останали колонии. Миналата година популацията им на острова е достигнала поне 140, като има признаци за бързо нарастване.
Успехът с белооките не се дължи само на премахването на плъховете. Той е свързан и със справяне с една от най-инвазивните и агресивни птици на планетата. Индийската майна е преименувана на обикновена майна, защото се е разпространила много отвъд изначалните си територии като е убивала и измествала местните птици в рамките на този процес.
Внесена на Сейшелите от пирати и търговци, които се възхищавали на подобната на папагал способност на птицата да имитира човешки говор, тя се превърнала в такава заплаха, че се стигнало до началото на международна борба с този вид.
От около 700 броят на тези птици днес е намален до едва три, разказва екологичният мениджър на Северния остров Тарин Хейвман.
Затова и човекът се крие в храстите в женска перука – за да премахне вредните за местната екосистема птици, които някога други хора са довели на острова.
Експертите твърдят, че майните могат да различават лица, дрехи и дори прически, така че е по-добре да бъдат проследявани под прикритие. А премахването на последните три птици е някак спешно. Едва след като то е факт на острова ще могат да бъдат внесени други ендемични птици, включително невероятно редкия сейшелски шама-дрозд.
Тропическите птици и буревестници гнездят отново на острова. Броят на гнездата на зелените костенурки се е увеличил шесткратно за 20 години. Около 100 гигантски костенурки вече обикалят дружелюбно из платото.
Повече от 30% от земята е преминала през процес на реабилитация, но може да са нужни над 50 години, само за да бъдат премахнати избуялите кокосови палми на острова. Въпросът е дали екологията все още ще е атрактивна за богатите тогава.
Засега властите, бизнесът и еколозите говорят на един и същ език. Той изгражда завладяваща мелодия, чуваща се в чирикането на белооките птици, полюшващите се листа на дървото такамака и разбиващите се вълни на Индийския океан в крехките коралови рифове на Сейшелите.
А след като веднъж я чуете, трудно ще е да премахнете тази песен от главата си.
Горе-долу и ние вървим по този път...последен пример - Рилските езера.. Ако питате министърката, тя дори няма да знае на какво се вика устойчив туризъм.
Много ясно, че само чрез свръхбогатство ще сме добре- ето например венецуелците са усетили накъде вървят нещата и там всички вече са милионери.