Макар за президентските избори в Русия никой да няма съмнение, че Владимир Путин не само ще се кандидатира, но и ще спечели убедително, нито той, нито екипът му могат да си позволявт да занемарят комуникацията си с по-младите гласоподаватели.
Факт е, че новото поколение в Русия е сравнително слабо активно в политически план. Въпреки това именно младежката тема се очертава да бъде крайъгълен камък в предизборната надпревара - младежката политика, младежката заетост, "патриотичното обучение" на младежите - тези тези има сериозна политическа тежест в Русия.
Младото поколение получава информацията си през Интернет и не се влияе лесно от доказалите ефективността си методи на телевизионната пропаганда. За Кремъл това означава загуба на контрол.
Допълнително с това опозиционният лидер Алексей Навални, който възнамерява да се кандидатира за президент на изборите догодина, убеди не малко млади хора да застанат зад него и да излязат по улиците на много руски градове, изразявайки неодобрението си срещу властта в цялата страна. И то не веднъж, а два пъти.
Затова и Путин продължава срещите си с тийнейджъри, отговаряйки на "трудни" въпроси. Подобна среща от Сочи бе предавана дори на живо по телевизията.
Още първият въпрос кара Владимир Путин да се усмихне. "Използвате ли социални медии?", пита рус тийнейджър. С широка усмивка момчето допълва: "Ако искате да разпуснете след тежък работен ден, скролвате ли в Instagram фийда си, или гледате YouTube?"
И Путин отговаря. По думите му за социални мрежи той нямал време, тъй като работният му ден приключвал толкова късно, че можел да мисли само за лягане.
"Честно казано, хората в администрацията ми, използват Интернет във всичките му форми. Но аз самият практически никога не го използвам." Никнейм? Той казва, че не разбира защо някой би имал нужда от нещо такова. Въпреки това споделя пред събралата се тълпа, че когато е работил за КГБ, кодовото му име е било "Платов."
Отначало руският президент изглежда като дядо сред деца, или като "умиращ политически динозавър", както го определя политологът Татяна Становая от независимия тръст "Център за политически технологии".
Политическият елит на Русия говори на много по-различен език от съвременните младежи.
Засега лоялни на правителството интернет звезди спомагат за сближаването между политиците и по-младото поколение. Така например през май тази година депутатите в Държаваната Дума изслушаха реч на Саша Спилберг, влогър с 10 млн. последователи в социалните медии.
19-годишната влогърка се прочу с видеа, които често са лековати като съдържание и дори инфантилни. В едно от тях, което има над 4 млн. гледания, тя седи във вана, пълна с картофен чипс. В друго, с 9,5 милиона гледания, тя разказва на зрителите си от какво се страхува, когато е сама вкъщи.
Паралелно с това обаче през април в канала й се появи и интервю с министъра на културата Владимир Медински, в което той препоръчва на последователите й руски филми и интернет сайтове за руската култура. То обаче не събра толкова посещения колкото това с чипса.
Скоро след това в руския парламент бе организиран "блогърски консултативен комитет".
Сред участниците бяха 19-годишната Елисавета Пескова, дъщеря на прессекретаря на Путин - Дмитрий Песков. Доскоро тя следваше в Париж, но сега се е завърнала в родината си и работи за организация, която се занимава с "популяризацията на патриотичното обучение и младежкото предприемачество."
Никой не знае засега доколко успешна ще е тази консултативна група. Със сигурност обаче Instagram профилът на Пескова недвусмислено демонстрира лоялността ѝ към руската държава. Миналия месец тя пътува до чеченската столица Грозни, като публикува снимки как танцува с чеченския президент Рамзан Кадиров, и го нарече "приятел, който винаги казва истината."
Първият опит на Кремъл да привлече младежите започна през 2003 г., след Оранжевата революция в Украйна. Целта на Владислав Сурков, който тогава отговаряше за младежката политика в Кремъл, беше да се предотврати подобен бунт да се случи и в Русия.
По това време бяха основани и няколко от патриотичните младежки движения, като тяхната цел беше същата и спонсорирането им от държавната хазна беше повече от щедро. Организираха се летни лагери, които критиците и до днес наричат "Путин-югендът" (паралел с хитлеристката младеж в Нацистка Германия - бел. р.) от движението "Наши" изгаряше в Москва книги на опозиционния лидер Борис Немцов и писателя Владимир Сорокин и атакуваше критиците на властта.
Но когато започнаха протестите през 2011 г., никой от младежките организации не излезе на улиците да отстоява позициите на Кремъл.
Повечето млади хора бяха техни членове от прагматични съображения. Преди всичко те искаха да изграждат нови контакти и да развиват кариерите си.
Именно това е основен проблем във всички схеми за патриотично обучение на младежта, работещи отгоре надолу - твърде малко тийнейджъри участват доброволно или наистина искрено в тях. Заради това съвременната версия на съветските "пионери" така и не се зароди от която и да е от инициирани от Кремъл младежки организации. Сега обаче младежките лагери създават едно цяло поколение изпълнено със съмнения към опозицията, демокрацията и Запада.
След анексирането на Крим и в контекста на войната в източна Украйна, националистическата реторика все пак стана по-шумна. Освен "патриотичното обучение за млади предприемачи", вече се развива и милитаристично крило. Последният опит за създаване на масова патриотична организация е проект на Министерството на отбраната.
Т.нар. "Младежка армия" съществува от година и твърди, че има над 117 000 членове. Местните власти и училищата активно спомагат за привличането на ученици в редовете й.
В летните лагери има лекции по военна история, обучение за бойни действия, патриотизъм и важни руски победи. Тийнейджърите се учат да стрелят с пушки и да правят възстановки на исторически сражения. През май Младежката армия маршируваше във военни униформи и червени шапки на Червения площад като част от парада за Деня на победата, честващ победата на съюзническите сили над Германия във Втората световна война.
От 2000 г. насам учениците, особено тези от провинцията, където няма много възможности за развлечения, са изкушени от участие в подобни младежки организации. Но пък, от друга страна, само малка част от тях се присъединяват от идеологически съображения. С други думи, не всички, които практикуват стрелба в лагерите, са милитаристи.
Маша Трауб, колумнист в ежедневника "Коммерсант", наскоро описа как движението е изкушило нейния син: в последната година на средното образование, той започнал да се учи да стреля. После искал да спечели спортно състезание. Това би му гарантирало прием в университет чрез "военната катедра", която осигурява обучение на офицери и в не-военни висши училища.
Всъщност за много младежи причината да следват този път към висшето образование е една и съща: тя им осигурява начин да избегнат военната служба. Като офицери те приключват задължителното си военно обучение само за няколко седмици. Алтернативата е една година военна служба, която за много млади руснаци изглежда като кошмар.
