На 1 юли тази година Украйна въведе нов, либерализиран модел на пазара за електричество с цел това да й позволи с течение на времето да се сближи повече с Европейския съюз.
Това беше и едно от международните задължения на Украйна като страна, подписала Договора за енергийна общност и Споразумението за асоцииране с ЕС.
Изискването беше наложено и заради продължаващите преговори на Украйна с международните финансови институции като МВФ.
От началото на юли цените на електричеството в страната стават пазарно ориентирани след години на контролирано от държавата ценообразуване. Както предричаха много анализатори, либерализацията на пазара на електричество доведе до увеличение на цените, но тази важна реформа позволяват на Украйна сериозно да увеличи и трансграничната си търговия на електричеството с останалите държави от ЕС.
Освен това промените допълнително свързват страната с нейните западни съюзници. Само че в края на септември се случва нещо неочаквано.
Украинският парламент гласува промени в Закона за пазара на електричество, за да позволи на компании от държави, които не са част от Европейската енергийната общност, да търгуват електричество директно с украински компании. В конкретния случай държавите са Русия и Беларус.
Защо това решение е толкова притеснително?
Начинът, по който се извършва реформата, е меко казано проблемен. Тя се случва твърде бързо, като самата промяна в закона е включена в последния му член, който се отнася за регулациите на ядрена енергетика. Освен това решението е взето без какъвто и да е реален дебат.
В момента електрическите интерконектори с Беларус и Русия могат да внасят между 5 и 17 на сто от годишното потребление на Украйна. Подобни големи обеми биха имали сериозен отрицателен ефект върху националната икономика и върху електрическия сектор.
По-големият внос би довел до по-малко вътрешно производство, което се отразява негативно на баланса на плащания на Украйна и увеличава натиска върху украинската парична единица.
За вътрешните украински електрически компании последиците от това решение са мащабни.
Сериозен спад във вътрешното производство на електричество ще повлияе на възможностите им да реинвестират и модернизират активи и да се подготвят за бъдеща интеграция с европейския пазар на електричество.
Това е особено важно, когато се вземе предвид състоянието на украинската електрическа мрежа, която се смята, че достига 80% износеност и има около 10 години оставащ експлоатационен срок.
През 2017 г. Украйна подписва споразумение за присъединяване към Европейска мрежа на операторите на преносни системи на електроенергия (ENTSO-E). Това е изключително важна стъпка към интеграцията на страната към пазара на електричество в ЕС. В момента енергийната система на страната е интегрирана с руската и беларуската система.
Според условията на споразумението през 2022 г. Украйна трябва да се изключи от тази система и да демонстрира способността си да функционира автономно.
Крайната цел е тя да бъде изцяло интегрирана с ENTSO-E към 2025 г. За да може обаче да се случи това, държавата ще трябва да направи сериозни инвестиции в капацитета на разпределителните мрежи.
Затова е и толкова важно тази инвестиция в украинските електрически активи да не бъде подкопавана от сериозен ръст във вноса на електричество то Руската федерация. Освен негативни последици върху инвестициите, нарастващата енергийна зависимост на Украйна от Русия ще има и сериозно отражение върху въпросите на сигурността.
През 2014 г. след военната интервенция в Украйна Русия отказа да осигури на Киев необходимата енергийна помощ, което доведе до временни спирания на тока в страната. Миналото лято пък Москва заплаши да наруши доставките на петрол и да блокира тези на въглища към украинските електростанции.
Това са само част от примерите за начините, по които Русия експлоатира доставките на енергия, за да изнудва Украйна.
Накрая, според Споразумението за асоцииране на Украйна към ЕС и украинското законодателство, всякакви промени в регулациите на електрическия пазар трябва да бъдат обсъдени с Европейската комисия.
За момента не е имало подобно обсъждане, така че начинът, по който решението в Киев е взето, не само повдига въпроса за спазване на законовите разпоредби, но и застрашава доверието и духа на сътрудничество между Украйна и Европа.
В последните години страната постига огромен напредък в изграждането на конкурентоспособен електрически сектор и увеличаване на неговата самостоятелност.
Поради това е притеснително, че се взима подобно решение, при това по толкова необичаен и непрозрачен начин.
Решението представлява сериозно предизвикателство за стабилността и развитието на украинската икономика и енергийния й сектор, което само ще увеличи лостовете за влияние на Кремъл над Украйна по енергийните въпроси.
Тъй като това противоречи на международните ангажименти на Киев, има сериозен риск от щети в отношенията на страната с нейните западни партньори.
С други думи - тази стъпка до голяма степен изглежда като поредния "Троянски кон", който идва от Русия.