Когато в началото на септември съдът в Москва разпореди популярният влогър и активист Егор Жуков да бъде пуснат под домашен арест, а обвиненията му бяха променени от участие в "масови вълнения" на "екстремизъм" (разликата между двете е, че първото се наказва с до 8 години затвор, а второто - с до 5), неговите приятели и симпатизанти имаха повод да си отдъхнат.
В днешна Русия, където протестите в столицата Москва с искане за свободни и честни избори доведоха до арестите на над 1000 души, действително за опозиционно настроените хора е дъх на облекчение, когато едно абсурдно обвинение е заменено с друго.
В момента властите в страната използват понятието "масови вълнения" е формулировка за обвинение за участие или подстрекаване към протести. А Егор Жуков е сред активните участници и използва известността си в социалните медии, за да популяризира каузата на протестите - честни избори в Русия.
Макар да е само на 20 години, каналът в YouTube на студента по политология от Икономическо училище в Москва е сред най-гледаните в Русия и рускоговорящата част на интернет. В началото на август обаче той беше задържан от полицията заради онлайн призивите му гражданите на федерацията да се включат в протестите срещу Владимир Путин и наложените ограничения от избирателната комисия на страната над редица опозиционни кандидати за изборите за общински съвет в Москва.
Протестите в руската столица създадоха доста работа за съдебната система в страната. В същия ден, в който Жуков бе освободен под домашен арест, няколко сериозни присъди бяха произнесени от съдилищата в Москва: 5 години затвор за туит; 3 години за демонстрант, използвал лютив спрей; 2 години затвор за човек, дръпнал ръката на полицай.
Но нито един друг съдебен процес не предизвиква толкова шум, колкото този на Егор Жуков. Студентът успя да се превърне в символ на наивно дръзките руски младежи, които биват смазани от репресивния държавен апарат. Жуков е "съвременен герой", по думите на писателя Дмитрий Биков, който въплъщава "най-важните характеристики на поколението си". Неговият арест, пише Биков, е "колосална грешка" на Кремъл.
Случаят с Жуков също така демонстрира нов вид солидарност. Студенти и професори в университети се сплотяват зад него. Oxxxymiron - един от най-известните рапъри в страната - предложи да внесе 2 млн. рубли гаранция за студента.
Двама главни редактори на известни столични медии също изразиха ясната си подкрепа за младежа. Дори Американската асоциация на преподаватели по славянски и източноевропейски езици публикува отворено писмо в подкрепа на Жуков.
Студентът по политология е един от десетимата души, които са изправени пред съда като обвиняеми за демонстрациите в Москва през последните месеци, по време на които се стигна до сблъсъци с полицията и ареста на около 1400 души.
Малко след това, телевизионен журналист обвини Жуков, че е бил един от организаторите, и че е накарал масите да се опитват да пробият кордона от полицаи. Клипът беше бързо премонтиран като пропаганда, и по-късно се разбра, че показаният в него човек въобще не е Жуков. Но машината на съдебната система вече се беше задействала. На 2 август вечерта Жуков е арестуван.
Надали е случайност, че Жуков е бил набелязан за мишена. Неговият канал в YouTube към онзи момент разполага със 100 000 абонати, а в него той редовно критикува Кремъл и се фокусира върху теми като "либертарианството" и намаляването на ролята на държавата в руското общество.
Зад себе си, на стената над дивана, Жуков беше окачил либертарианско знаме с гърмяща змия на жълт фон и думите "Не ме настъпвай" (“Don't Tread On Me”).
Той беше и един от кандидатите за общинския съвет на Москва, но след като не събра необходимите подписи за участие, той призова да се гласува за друг кандидат на опозицията - Дмитрий Гудков. Именно неговият избраник - Гудков, бе един от 30-те независими кандидати, на които бе отказана регистрация в изборите, което постави начало на протестите.
В очите на хора извън столицата, Жуков може и да е изглеждал като разглезен ултра-либерален философ-елитист. В много части на страната протестите се концентрират най-вече върху конкретни потребности, като храна, пенсии и чиста вода.
В Москва обаче нещата много по-често опират до въпрос на принципи. Московчаните мразят, когато сериозен, възпитан и мирен образцов студент, произлизащ от добро семейство, изведнъж бива обявен за враг на държавата. "Накъде отива страната, ако хвърлят в затвора такъв човек?"
"Независимо дали сте съгласни с него, Егор е с поразителен характер, амбициозен, интелектуален, и отличен студент. Избирането на такъв човек за жертва е силно послание", казва Валерия Касамара, лектор по политология и зам.-ректор на Висшата школа по икономика (НИУ ВШЭ), която лично е преподавала на Жуков и свидетелства за него в съда.
ВШЭ е елитен университет, известен и с либералната си атмосфера, както и с тесните си връзки с правителството. Това донякъде обяснява подкрепата, на която се радва Жуков.
Близостта и до властта, и до либералите едновременно е въпрос на тънък баланс, който е почти невъзможен в сегашна Русия - факт, който самата Касамара въплъщава на практика. Тя също е решила да се кандидатира за градския парламент, но като поддръжник на кмета - същия кмет, който благодари на полицията за "твърдия" им подход към демонстрациите.
В свое изследване тя анализира какво отличава поколението на Жуков от нейното собствено. Тя казва, че сегашната младеж, или "Путиновото поколение", както се самоопределят те, "не се страхуват".
По нейни думи те са израснали в най-мирните времена, които Русия е познавала досега, закриляни от родителите си. Те дори не се боят, когато се окажат в полицейска камионетка след участие в демонстрация. "Моето поколение мислеше: Ако ме арестуват, ще изгубя мястото си в университета, няма да мога да си намеря работа и целият ми живот ще е съсипан."
Тази младежка безстрашност е нещото, което Жуков въплъщава - и това обяснява драстичните наказания, които режимът налага на него и неговите съвременници. Присъдите целят да всеят страх в ново поколение протестиращи. Страхът също трябва да бъде усвоен, а традиционните методи не изглежда да вършат работа.
YouTube каналът на Жуков документира как той побеждава страха. Той е записал последното си видео на 1 август, като заявява със сериозен, решителен глас: "Не можем да позволим страхът да победи, защото страхът върви с тишана - тишина, която ще бъде прекъсната единствено от спирачките на полицейската камионетка отпред и звука на звънеца."
Само няколко часа по-късно, звънецът на вратата на Жуков наистина иззвънява. Приятелят му Евгений Овчаров е там, когато Жуков е отведен.
"Той не изглеждаше уплашен. Реакцията му беше по-скоро: LOL, аз съм само 21-годишен студент, и толкова много полицаи са дошли да ме отведат," коментира Овчаров.
Овчаров и Жуков се познават от политическата им дейност, като Жуков също е обмислял да се кандидатира за московския градски парламент с помощта на приятеля си. Това обаче се оказва не чак толкова изпълнима идея и двамата се отказват, след като успяват да съберат едва около 1000 подписа.
Нито един от двамата обаче не предполага какво ще се случи впоследствие и как точно ще се озоват в досег с правосъдната система. Когато Овчаров отива в затвора, за да остави дрехи за Жуков, пазачите му се карат, че не знае правилата. "Откъде да ги знам? Ще се преподават в училище в бъдеще, така ли?", коментира той.
Подобно на Овчаров, състудентът на Жуков от ВШЭ Никита Понарин се е поуплашил в първите дни след арестуването на Жуков.
"Опасявахме се от присъда на години затвор. Всичко друго - 10 дни в затвора или голяма глоба - се приема като нещо незначително в наши дни", коментира той.
Макар никога да не е бил съгласен с идеите на състудента си, сега Понарин е сред най-активните в интернет за организиране на подкрепа за Жуков. Наравно с други той създава чат-платформа със съвети за родителите на младежи, които се оказват задържани преди съдебно дело. Там се предлага организация за всичко, което може да се окаже от нужда - от плащане на глоби и съдебни такси до изпращане на писма от и до задържаните.
Това е и промяната от антиправителствените протести през 2012 г. досега - едновременно разлика в поколенията и прогрес сред самата култура на протести и изправяне срещу държавата. Липсва вече и чувството на самото и смазване, когато излезеш срещу държавата.
"Не се чувствам така, сякаш съм сам срещу системата. Зад мен има още 3000 души, които са се абонирали за нашия канал", коментира Понарин.
И ако солидарността изглежда намалява страха, драстичните действия на съдебната власт се опитват да го засилят отново.
Поддръжниците на Жуков пред Басманния районен съд може и да изглеждат щастливи, но те са далеч от удовлетворени от решението на магистратите. Мащабният показен процес за "масови вълнения," в който Жуков е една от водещите фигури, няма да се случи, това е ясно. Но присъдите, произнесени поотделно на участниците в протестите, показват, че кампанията за сплашване далеч не е приключила. Законите са се променили. Борбата продължава.
