В края на една доста бурна година за Католическата църква, на двадесет и първия месец от избирането си начело на Ватикана папа Франциск произнесе убийствена реч пред кардиналите и началниците от Римската курия (административното управление на Католическата църква).
Той обвини най-близките си сътрудници в прояви на арогантност, кариеризъм, интриганство и създаване на фракции. Явления, „които могат да засегнат всяка човешка общност", но „несъвместими с идеала, който Църквата трябва да представлява".
Светият отец изброи цели 15 болести, от които страда неговото „правителство", сред които: „духовен Алцхаймер", или „прогресивно залиняване на духовните възможности" за сметка на „собствените страсти, мании и идоли, в чиито роби" се превръщат страдащите от него; „недобра координация" между многобройните ватикански учреждения, министерства и комисии, „жажда за власт" и „комплексът да се чувстваш избран", „безсмъртен" и „незаменим".
Затова Франциск препоръча на своя екип да отиде на гробищата, където завършва земният път на тези хора. Той призова членовете на курията да не се превръщат в „бюрократи и чиновници", нито да се затварят „в собствени кръгове и групи, принадлежността към които понякога става по-важна от принадлежността към църквата".
Без заобикалки
„Така не е говорил никой папа от повече от хиляда години!" - този коментар от един от един от най-авторитетните църковни представители в Италия илюстрира шока, който папата аржентинец предизвика в църковните среди. Още повече, по време на срещата по случай коледните празници, когато по традиция речта на папата е посветена на равносметка за изминалата година и се счита по-скоро за протоколно събитие.
За първи път Франциск се обръща директно с толкова сурови думи към ватиканските среди, където дипломатичния език и индиректното говорене са еталон от хилядолетия. Всичко това говори за смелостта и характера на този папа, за желанието му за реформи в цялата Католическа църква, както и за голямата нужда от промяна във Ватикана.
Един особен папа
Има няколко причини, които обясняват поведението на папата. След дългото и успешно управление на Йоан Павел II и интелектуалния понтификат на Бенедикт XVI, кардиналите прецениха, че Католическата църква трябва да смени посоката, да излезе извън стените на Ватикана и на Европа, където католицизмът е в криза, и да погледне на мисията на наследника на свети Петър с нови очи.
Затова бе избран за папа архиепископът на Буенос Айрес, аржентинец, който е далеч от Европа и никога не е работил в курията, т.е. не е привикнал към кабинетните особености и „дефекти" на ватиканската администрация и не се притеснява да ги критикува. Със скромния си начин на живот (Франциск и до днес живее в малък апартамент във Ватикана и ползва обикновен автомобил), своята непринуденост и грижата за бедните, онеправданите и бежанците, папата бързо спечели симпатиите на мнозина.
Той смята, че църквата трябва да е отворена за всички и да носи блага дума и утеха не само на своите праведни членове, но и на отдалечилите се от нея, приемайки ги с любов, по примера на Исус Христос.
Кой ядосва папата?
Именно това разминаване между християнското учение и поведението на част от ватиканските прелати (защото много от тях са пример за ерудираност, възпитание и християнски добродетели) накара папата да не спести сериозните критики на членовете на курията. На някои места от споменатите 15 болести има директни позовавания на конкретни случаи.
Според ватиканските анализатори при болестта „да се трупат материални блага" Франциск има предвид скандалния суперлуксозен апартамент от 500 кв. метра на кардинал Тарчизио Бертоне, бивш държавен секретар по времето на Бенедикт XVI, който от 20 декември т.г. остана и без последната си ватиканска длъжност.
Папата разказа и историята на свещеник, който обичал да снабдява журналистите с клюки около църквата. Всеизвестна практика в Рим е някои членове на курията да захранват масмедиите със „скандални истории", като по този начин разчистват сметки със своите неприятели и отвличат вниманието от злоупотребите, които те извършват.
Реформи в курията
Месец след избирането си Франциск създаде съвет от осем кардинали, към който впоследствие се присъедини и държавният секретар Пиетро Паролин. Целта на този орган е да подпомага папата при управлението на църквата като първата му задача бе да предложи промени в курията. Осемте кардинали са от различни части на света, за да представляват интересите на Католическата църква по цялото земно кълбо: те са от Италия, Германия, Хондурас, САЩ, Чили, Индия, Конго и Австралия.
След дълги консултации и съвещания се очаква през 2015 г. техните предложения да станат факт. Другата област, в която активно работи съвета на кардиналите са ватиканските финанси, станали пословично известни заради съмненията за злоупотреби. В тази посока бяха направени редица промени и подобрения, беше създаден контролен финансов орган, в който участва австралийският кардинал Пел, член на съвета на кардиналите. „Старите практики, които имаха широки пробойни, позволяващи нарушения от страна на безскрупулни персонажи са в миналото. Новите структури водят ватиканските финанси в 21 век, с всички процедури по прозрачност и публична отчетност" - заявява той.
Реакциите
По време на критичната реч на Франциск членовете на курията останаха с каменни лица. Мнозина от тях не са готови за промени, не искат да разрушат удобния свят, който са си създали. Има и други обаче, които работят усърдно и честно всеки ден. За тях подобни обвинения действат „деморализиращо." „Разбирам, че папата иска да следваме високи идеали, но не съм сигурен, че това е пътят за постигането им" - заявява пред "Бостън глоуб" анонимен източник от курията.
В края на речта си Франциск заяви, че „свещениците са като самолетите, влизат в новините само когато падат, но повечето продължават да летят. Много ги критикуват, но малко се молят за тях". Той си пожела „църквата и курията да станат свети и осветяващи за спасението на целия свят".
