Високо, високо, високо - какво е да живееш на Международната космическа станция

Когато стане дума за служебни пътувания, астронавтите са едни от най-привилегированите професионалисти. Шестте космически учени и инженери, които живеят и работят на Международната космическа станция, пътуват със скорост от 8 километра в секунда и правят обиколка на земята на всеки 92 минути.

Така те имат шанса да прекарат средно шест месеца в живот и работа с мултинационален екип в несъмнено най-забележителния офис в Слънчевата система.

Какво точно представлява Международната космическа станция (МКС) и какво е усещането да живееш и работиш на 400 км над Земята?

Най-общо казано, МКС е една лаборатория в небесата, която обикаля в орбита. Тя е реализирана чрез сътрудничество между много държави, което продължава вече десетилетия.

Станцията тежи 360 тона и е по-голяма от стая с пет спални - структурата й е дълга и тясна. В нея има достатъчно място за шест спални кабини, фитнес, илюминатор с 360-градусова видимост и зони за провеждане на широка гама от научни експерименти. В продължение на 19 години на МКС има постоянно човешко присъствие, отбелязва говорителят на НАСА - Стефани Ширхолц.

Тя посочва още, че това е безпрецедентно международно сътрудничество между държави. Изграждането на Международната космическа станция започва през ноември 1998 г. чрез партньорство между Канада, Европа, Япония, Русия и САЩ. Части от станцията са изпратени в космоса в рамките на 42 полета за доставки. 37 от тях са на американски космически совалки и 5 са на руски ракети.

Последният голям инструмент, изпратен до космическата станция е алфа-магнитен спектрометър, който е монтиран, за да улеснява експериментите с частици. Той е доставен със совалка през май 2011 г.

Тази научна лаборатория, която обикаля в орбита, използва енергия от цял акър соларни панели и това я прави един от най-ярките обекти в небесата.

Можете да видите МКС с невъоръжено око - тя изглежда като много бързо движещ се самолет високо в небето. Орбиталният път на станцията я пренася над 90 на сто от световното население и НАСА дори публикува график кога тя е видима от конкретни градове.

Работата в открития космос в продължение на шест месеца си има и своите предизвикателства.

Слабата гравитация означава, че членовете на екипажа имат много препятствия пред обичайни дейности като хранене, сън и забавления.

Космическата станция няма хладилници - всичката храна се съхранява много внимателно и често е вакуумирана. Някои храни идват в специална форма като спагети, които изискват добавяне на гореща вода, или готови за притопляне бъркани яйца.

Дори солта и пиперът идват в течно състояние, защото без гравитация частиците им биха се разпръснали. На обяд или вечеря членовете на екипажа са принудени да закопчават с каишки подносите си с храна за скута си или за стената. Докато приготвят храната си, астронавтите залепват с леплива лента съставките към масата.

Има много неща, за които трябва да се мисли и следи, докато се храните там горе, казва бившият командир на космическата станция Шейн Кимброу във видео на НАСА.

Сутрините също са трудни заради нулевата гравитация. Липсата на обичайни душове и мивки кара астронавтите да използват сапуни и шампоани, които не изискват отмиване. Пастата за зъби се изплюва в специална кърпа. Екипажът също така използва специални тоалетни, които включват фиксиране на краката и вакуумно изсмукване на отпадъците.

Липсата на гравитация има негативен ефект върху здравето.

Нулевата гравитация може да изглежда забавна, но космическите разходки всъщност никак не са лесна задача. Членовете на екипажа тренират по повече от 2 часа на ден, за да противодействат на загубата на мускулна и костна маса, причинена от живота в ограничена гравитация.

Той като астронавтите не се налага да използват мускулите в долната част на тялото си, за да ходят или стоят прави в космоса, тези мускулни групи започват да губят сила, освен ако не се тренират редовно. Във видео за НАСА астронавтът Рий Уайзман обяснява, че бягащата пътечка е закачена за стената и членовете на екипажа се завързват за нея с въжета за бънджи скокове.

Когато сте върху нея, бягате право надолу към Земята, казва Уайзман, който е бил член на експедиции 40 и 41 - така се номерират мисиите на космическата станция. Според астронавта усещането да тичаш към Земята от МКС е доста странно.

В името на науката загубата на костна и мускулна тъкан дори се използва и като средство за научни изследвания.

Ширхолц от НАСА обяснява, че изучаването на физическото състояние на астронавтите допринася за медицинските изследвания на остеопорозата. Но космическите полети също така намаляват реакциите на човешката имунна система и влошават функционирането на сърдечно-съдовата система.

На Земята човешкото сърце работи усърдно, за да противодейства на гравитацията и да пренася кръвта до цялото тяло. В космоса кръвта и водата отиват предимно в горната част на тялото и това придава на лицата на астронавтите подпухнал вид.

Те също така имат затруднения да спят. Членовете на екипажа изживяват 16 изгрева и залеза всеки ден и трябва да се закопчават в спалните си чували, за да противостоят на безтегловността. Според НАСА по план астронавтите да почиват по 8 часа на ден, но някои от тях съобщават за проблеми със съня, заради вълнение или космическа болест.

Животът в космоса дори променя физическите характеристики на астронавтите.

Астронавтът Скот Кели е пораснал с близо 4 см след прекарана една година в космоса и има промени в генната експресия, вероятно заради излагането на организма му на радиация, която е увредила неговото ДНК.

Астронавтите сами по себе си служат за проучване, признава Ширхолц, като обяснява, че изследванията на космическата станция помагат на учените да разберат излагането на радиация и да разработят нови материали, които някой ден да помогнат на астронавтите безопасно да изследват Луната и дори Марс.

Какво предстои за Международната космическа станция?

Последният за момента екипаж - част от Експедиция 61 - включва астронавти и космонавти от САЩ, Русия и Италия. Те ще работят на станцията от октомври 2019 до февруари 2020 г.

НАСА казва, че екипажът на Експедиция 61 е фокусиран върху извършването на проучвания върху тъмната материя, защита на жизненоважни органи от радиация и употреба на роувъри за бъдещи изследвания на Луната и Марс. Общо екипажът ще извърши 250 научни проучвания в широка гама от области, включващи биология, науки за Земята и разработка на технологии.

Експедиция 61 също така включва и първата изцяло женска космическа разходка миналата седмица, извършена от американските астронавти Кристина Кок и Джесика Мейр. Кок, която пристига на МКС през март 2019 г., постави и рекорд за най-дълъг космически полет от жена, като надмина предишния рекорд от 288 последователни дни в космоса, държани от Пеги Уитсън.

Но постиженията на Международната космическа станция са много по-мащабни от един човек или една държава.

Хората там работят в космоса всеки ден от пристигането на първия екипаж и залагащата на международно сътрудничество космическа станция продължава да позволява на правителства, университети и компании по цял свят да са в предните линии на науката и технологичните разработки.

НАСА смятат, че до момента вече над 2500 експерименти са били извършени на МКС от създаването й насам.

Каквито и да са научните ви интереси, вероятно извършваме някакви свързани с тях изследвания на космическата станция, с усмивка казва Ширхолц.

Новините

Най-четените