Смъртоносно море - входът към Европа

Над 900 удавени край Либия, 300 потъващи край Малта, 150 спасени при гръцкия остров Родос. Това е черната статистика на бежанската криза в Средиземно море само за последните 48 часа, която засрами Европейският съюз и наложи поредица от извънредни срещи на високо ниво.

По морските граници на съюза от месеци се случва човешка трагедия, която оставаше извън медийното внимание, но потъването на 20-метрова рибарска лодка с 950 души на борда, превозваща нелегално имигранти от Либия към Италия, запали червената лампа за европейските лидери. Сега те говорят за „срам", „съучастие", „изоставяне" и се събират, за да решат проблема.

Междувременно Турция съобщи, че патрули на нейната брегова охрана са спасили 336 нелегални имигранти в Егейско море през последните четири дни.

Не трябваше ли това да се случи по-рано?

Логично е трафикът на хора по море да се засили със затопляне на времето, а войната в Сирия и Ирак, водена от безмилостната „Ислямска държава", нямаше как да не доведе до засилване на бежанския наплив към Стария континент. Единственото сигурно е, че най-смъртоносният маршрут към Запада е станал още по-смъртоносен.

От началото на година жертвите са около 1600, което е три пъти повече от броя на загиналите през цялата минала година. Това превръща Средиземно море в гигантски гроб, който обаче е единственият шанс за спасение на стотици бягащи от война, глад и разруха в Африка и Близкия изток, където и без това бежанските лагери са препълнени.

Тези хора се съгласяват да бъдат превозвани като стоки, при нулеви стандарти за безопасност. И тъй като става дума за доходоносен бизнес с човешки съдби, престъпниците стигат до крайности, като изнудват отчаяните бягащи за пари - и буквално ги насилват. Трафикантите използват хаоса в Либия, която се е превърнала в основната отправна точка на опасните морски преходи.

Какво следва?

Единно мнение по въпроса в ЕС трудно ще бъде постигнато. Вероятно е Брюксел да се съсредоточи върху това как да откаже имигрантите от преминаване през Средиземно море. Само през миналата година полицията в Италия арестува 976 каналджии, но това не намали броя на прииждащите лодки. Разследващите в Палермо съобщиха, че работят върху организирана група с оборот стотици хиляди евро.

Сред вариантите, които се обсъждат, е изпращане на обща мисия от военни кораби, които да връщат лодките с мигранти обратно към Африка и Близкия изток. "Друг въпрос е, ако можехме да осъществим блокада в териториалните води на Либия, но за целта е нужно международно споразумение, най-вече такова с либийското правителство, което обаче е разделено", коментира Матео Ренци, премиер на Италия, която е основна цел на трафикантите.

Има вариант ЕС да построи бежански лагери извън своята територия, но надали това ще се окаже достатъчно за тези, които търсят новия живот в проспериращия Запад.

Не закъсняха ли ЕС?

Италианските разследващи в Палермо съобщиха, че в Либия има около 1 милион мигранти, които са се насочили към Европа.

Френският президент Франсоа Оланд реагира с искане за „повече спасителни лодки, повече хеликоптери и по-интензивна борба срещу трафика на хора". Гръцкият премиер Алексис Ципрас даде специално телевизионни изявление, с което поиска същото, а Матео Ренци се обяви за генерално пресичане на нелегалните канали.

През 2013-та година подобна трагедия принуди италианското правителство да започне мисията "Маре нострум" - патрули по морската граница, в резултата на която над 100 000 души бяха спасени. За евроскерптиците разчетоха като „луксозен ферибот за нелегални пасажери".

Освен като скъпа, операцията бе определена като „неволен, но сериозен стимул" за самите имигранти да поемат по опасния морски път, надявайки се да бъдат открити навреме от спасителите. Един от най-гласовитите поддръжници на тази теза бяха британските политици, които обаче не са изправени очи в очи с проблема поради географски причини.

Друга причина е, че във все повече европейски държави започнаха да доминират радикални партии, ориентирани основно срещу чужденците и имигрантите, носещи страх от тероризъм и непосилни социални разходи. Сега обаче пренебрегването на кризата се върна като бумеранг в главите на същите тези политици, които пропуснаха да разберат как Средиземно море се превърна в най-смъртоносното море в света.