Тилбъри, 2016 г. Фалирали магазини и счупени прозорци. Затворена къща за гости в центъра на града е облепена с реклами за бързи кредити. "Парите имат значение", пише на една от тях.
След масовите съкращения през 70-те и 80-те години, някогашният оживен пристанищен град, намиращ се на 43 км източно от Лондон, е позагубил блясъка си.
Тилбъри е едно от най-бедните населени места в Англия - и именно то произведе един от най-евроскептичните резултати на референдума за Brexit.
Над 72% от избирателите тук и в съседния Търок гласуваха за излизане на Великобритания от Европейския съюз.
Малко са градовете с по-убедителен вот в полза на Brexit.
Към неделя обаче първоначалното въодушевление сред избирателите, гласували против ЕС, вече започва да се стопява, като отваря пространство за тревожни мисли относно бъдещето на все по-разделената Великобритания.
Част от жителите на 12-хилядното градче вече започват да се чуят дали не са били подведени от политиците, които защитаваха напускането на ЕС в кампания, белязана от негативни послания и от двете страни.
"Разколебах се заради реториката, но ако можех да премисля ситуацията, щях да гласувам за оставане в ЕС. Със сигурност бих го направил сега", казва 38-годишният Антъни Керин, който наглежда дъщеря си на освежената, но празна детска площадка.
Много от хората тук се тревожат за икономическите последствия от референдума. Доста от тези, които са гласували в полза на Brexit, работят в професионални области и в компании, които ще пострадат заради несигурността на търговските отношения с ЕС - например автомобилните производители. Повечето от тях живеят в бедни региони - такива, които получаваха значителна част от субсидиите от еврофондовете.
Тилбъри се надяваше да получи над 5,4 млн. евро по европейски проект - сега обаче рефрендумът разби тези мечти.
Керин, който се е преместил в Тилбъри преди 10 години и е безработен, коментира, че прави опити да се премести в общинско жилище в друг град. Той обаче ще трябва да се зареди с доста търпение: от 165 000 жители на съседния Търок - 6500 души са в списъка на чакащите за настаняване в жилища за социално слаби.
"Карат ни да останем тук, за да изгнием", казва Керин по адрес на местните власти и на британското правителство.
За други в Тилбъри, рефрендумът има дълбоко лични последствия. Новината за победата на Brexit шокира 38-годишната Кейт Кларк, но не и съпруга й.
"Той отиде да гласува за Brexit и ми каза, че съм сляпа, щом не виждам накъде върви Англия. Всъщност, той е късогледият, както и много други хора", коментира тя.
"Познавам хора, които се изпокараха с приятелите си заради този референдум", казва Кларк, докато се приготвя за велопоход до "Края на света" - една от последните кръчми в Тилбъри.
Кларк разбира какви са причините, които са мотивирали нейния самоосигуряващ се съпруг да гласува за ЕС.
През последните няколко години мигрантите станаха все по-силна конкуренция на местните работници, което доведе до снижаване на цените на услугите. Това принуждава част от предприемачите да се откажат от бизнеса си, казва тя.
"Под повърхността кипи голямо напрежение", коментира 65-годишният Стив Лидиард, общински съветник, член на опозиционната Лейбъристка партия.
"Гневът на хората е разбираем, но те обвиняват Европейския съюз за проблем, който всъщност е предизвикан от британското правителство", добавя той.
Не всеки обаче е съгласен е него.
"Много се радвам, че гласувах за напускане", заявява 45-годишният Найджъл Фостър, докато стои до Лидиард край местен пъб.
Фостър работи на доковете на Тилбъри и е симпатизант на крайно-дясната UKIP на Фарадж.
"Виждал съм с очите си как имигрантите пристигат тук нелегално, в контейнерите. Сега най-после можем да ги върнем обратно по местата, откъдето са дошли", казва Фостър.
"Но това няма нищо общо с ЕС", отговаря Лидиард.
Преди да продължи да уточнява, че не имигрантите са виновни за скока на цените на имотите в Тилбъри, а лондончаните, които се местят към периферните градове край столицата, Лидиард е прекъснат от Джей - 24-годишната дъщеря на Найджъл Фостър.
"В продължение на години имах работа на пълен работен ден, обаче все още съм принудена да живея с родителите си, защото не мога да си позволя собствно жилище", казва тя и добавя, че е гласувала срещу членството в ЕС.
Джей обаче твърди, че референдумът вече е влошил ситуацията.
"Не бива да имаме възможност да вземаме такива решения. По телевизията постоянно се всяваше паника. А сега е някаква лудница, пълна лудница. Никой не знае какво ще се случи", споделя тя.
37-годишният Изучуку Изе, роден в Нигерия, притежава обществена пералня в Тилбъри. Усмихва се, докато разказва, че местните хора са се отнасяли с него добре през последните 8 години. Но нито той, нито съпругата му - полякиня, разбират политическите възгледи на съседите си.
"Те си нямат представа", казва Изе. "Когато слушат по телевизията, че политици от сорта на Найджъл Фарадж призовават да напуснем ЕС, те отиват и гласуват за напускане".
Изе смята, че Тилбъри ще съжалява за избора си в полза на Brexit.
"През последните два дни в пералнята идват клиенти, които на висок глас се питат "Дали направихме верният избор?"
"Не мисля", отговаря им Изе.
Въпреки несигурността около бъдещия си статут на пребиваване, имигрантът Владислав (от руско-естонски произход) разсъждава върху резултата от референдума от по-оптимистична гледна точка. Той отказва да се представи с пълното си име, защото се страхува да не загуби работата си.
22-годишният готвач, който се е преместил във Великобритания преди една година благодарение на паспорта си от Естония (страна-членка на ЕС), не вярва, че решението на страната да напусне съюза ще има сериозно влияние върху бъдещето му.
"Не съм идиот", казва той. "Просто страната има нужда от хора като нас".
