Путин, папата и патриархът

Като всеки офицер от КГБ, руският президент Владимир Путин знае как да се възползва от другите.

В своята отлична нова биографична книга "Новият Цар / The New Tsar", бившият московски кореспондент на New York Times Стивън Лий Майърс описва по какъв начин Путин е използва слабостите на опонентите си в полза на съветската кауза, когато е командирован в Източна Германия в последните години от разпада на комунизма.

Днешната историческа среща в Куба между папа Франциск и патриарха на Руската православна църква Кирил е поредният случай, който Путин ще се опита да обърне в своя полза.

Това събитие е първата среща между римския папа и руския патриарх след Великата схизма на християнската църква през 1054 г., когато теологичните различия разцепиха вероизповеданието на западно и източно крило.

Оттогава Православната църква (на руски език "православие" буквално означава "правилно богослужение") се смята за единствената вярна форма на християнството в Русия, като останалите вероизповедания са отхвърлени поради залегналото в тях поощрение на индивидуализма и поради "недостатъчна" почит на човешката душа.

В продължение на почти цяло хилядолетие враждебността между църквите изглеждаше непреодолима.

В модерната епоха само заплахата от ядрена война успя да принуди двете страни да направят опити за заздравяване на връзките между Изтока и Запада - но дори тогава политиката на сближаване беше водена от светските власти в СССР.

През 1963 г. съветският държавен ръководител Никита Хрушчов - заклет атеист - изпраща своя зет и съветник Алексей Аджубей на историческа аудиенция с тогавашния папа Йоан XXIII.

Но истинският пробив се случва през 1989 г., когато съветският премиер Михаил Горбачов се срещна с папа Йоан Павел II - полския свещеник, който посвети последното десетилетие в опит да утвърди папството като част от опозицията на съветската атеистична тоталитарна власт.

След разпадането на СССР отношенията продължиха да се стоплят - първият президент на Руската федерация Борис Елцин беше приет във Ватикана през 1991 и 1998 г.

Неодобрението от страна на Руската православна църква обаче попречи на папата да приеме официалните покани да посети Москва.

Отношенията между Русия и Светия престол получиха още по-голямо значение, след като Путин стана президент.

Макар че съветските граждани бяха възпитавани в атеизъм, Путин започна да работи в тясно сътрудничество с Православната църква, като наложи набор от консервативни обществени ценности у дома и чрез тях се опитва да разшири руското влияние зад граница.

През 2007 г. Руската православна църква се обедини с една от разколническите организации - Задграничната руска православна църква, която се отцепва от Московската патриаршия още през 1921 г. в знак на протест срещу болшевишкия режим.

"Възстановяването на църковното единство е ключово условие за възстановяването на изгубеното единство на целия "руски свят", който винаги е възприемал православието за един от фундаментите си", каза Путин по време на церемонията в чест на събитието.

Срещата в Куба ще даде възможност на Путин да се превърне онзи руски държавник, при чието управление се поставя началото на диалога между Католическата и Православната църква.

Важността, с която той подхожда към това събитие, прозира в самата му невероятност.

Все пак - именно Путин и Кирил ръководеха политиката на враждебност спрямо Запада и подтикнаха Руската православна църква в посока на консерватизма, национализма и нетолерантността.

Патриархът (за когото се твърди, че също е сътрудничил на КГБ) обяви войната в Сирия за "свещена битка", като добави, че "днес родината ни може би е най-активната сила в света, която може да поведе тази битка".

Тъкмо обратното - папа Франциск е не само открито прогресивен, като отказва да заклейми хомосексуалните хора; той многократно се е обявявал за мирно решение на конфликта в Сирия.

Разрешавайки срещата между папата и патриарха да се състои - а не бива да има никакво съмнение, че Путин е дал благословията си - руският президент търси религиозно признание и политическа популярност.

Срещата ще му даде възможност и да провокира Запада, към който Путин изпитва презрение заради санкциите върху Русия след конфликта в Украйна и заради критиките срещу военната намеса в Сирия.

Провеждането на срещата в Куба е плод на тънка пресметливост. Имайки предвид санкциите върху Русия, Европа вече е извън играта. Но Куба - на която СССР предоставяше значителна финансова помощ срещу сервилната лоялност на Фидел Кастро - представлява силен символ за амбицията на Русия да бъде световен фактор.

Ръководството на Острова на свободата никога не е отричало християнството, така както съветските лидери го направиха. За последните 20 години Куба стана домакин на три папски визити: на Йоан-Павел II през 1998 г., на Бенедикт XVI през 2012 г. и на папа Франциск през 2015 г.

Раул Кастро - брат и наследник на Фидел - вече беше поканил руския патриарх на официална визита, за да се увери лично, че комунизмът и християнството са съвместими.

От гледна точка на Путин - едва ли можеше да се намери по-подходящо време за провеждането на тази среща.

Сриващите се цени на горивата, драматичното обезценяване на рублата, продължаващите санкции и все по-кървавите кадри, които идват от Сирия, го принудиха отчаяно да търси положителени новини.

А каква по-добра имиджова акция от това Христовият Заместник да застане рамо до рамо с най-близкия духовен и политически съюзник на Путин?

Преодоляването на един от най-старите разколи на християнството е благодорна цел.

Но когато папа Франциск се срещне с патриарха на Путин, би било добре да си спомни старата английска поговорка: "Който седне на една маса с Дявола, трябва да има дълга лъжица".

* Нина Хрушчова е внучка на бившия лидер на СССР Никита Хрушчов. Тя е автор на книгите "Представяйки си Набоков: Русия между изкуството и политиката" и "Изгубеният Хрушчов: пътуване в Гулага на руския ум". Професор е по межународни отношения в "Ню скуул фор соушъл рисърч" и е старши сътрудник към Института за световна политика.