В Македония ври и кипи

Хиляди демонстранти изпълниха центъра на Скопие през последните дни. С шалове и ленти в яркочервено и жълто, цветовете на македонското знаме, протестиращите държат антиевропейски надписи и пееят патриотични песни.

Изборите, които трябваша да сложат край на кризата в Македония, доведоха до още по-голяма криза в страната. Напрежението между албанци и македонци нарасна опасно.

Президентът на съседите Георги Иванов отхвърли призивите от ЕС, САЩ и НАТО да допусне сформирането на правителство от Социалдемократическата партия, съставена основно от етнически македонци, и партии, представляващи голямото албанско етническо малцинство.

Иванов твърди, че подобна коалиция би застрашила единството на страната, тъй като етническите албански партии искат по-големи права за тяхната общност и по-масова употреба на албански език.

Поддръжниците на потенциалното правителство обаче коментират, че Иванов се опитва да защити дясната партия ВМРО-ДПМНЕ, която управляваше през последното десетилетие и чиито ръководители са разследвани по подозрение за мащабно незаконно подслушване и масова корупция.

"Той го прави, защото ВМРО го контролира, и това е по тяхно нареждане," казва Радмила Шекеринска, зам.-председател на социалдемократическата партия (СДСМ).

Лидерът на партията Зоран Заев обвини Иванов, че е "организирал преврат", като е отказал да му връчи мандат за премиер миналата седмица, въпреки че има подкрепата на 67 членове в 120-местния парламент след изборите през декември.

Критиците на ВМРО-ДПМНЕ обвиняват за настоящата криза лидера на партията и дългогодишен премиер Никола Груевски. Той беше приеман за проевропейски технократ, когато зае поста през 2006 г., и лидерите на ЕС бяха благодарни за помощта на правителството му в затварянето на западнобалканския маршрут за бежанци и емигранти миналата година. Австрийският външен министър Себастиан Курц дори говори на митинг на ВМРО-ДПМНЕ миналия ноември.

Груевски обаче бива критикуван от активисти за защита на правата на човека, както и от западни дипломати, за все по-авторитарното си управление. Той назначава на държавни постове членове на партията си и преследва критични медии и неправителствени организации.

"Груевски и приближените до него са готови на всичко, включително и на разпалването на етнически конфликт, за да избегнат затвора," казва Йове Кекеновски, политолог и съосновател на партията, който е бил изключен от нея след критики към лидера.

Въпреки това хиляди хора, сред които и много поддръжници на ВМРО-ДПМНЕ, излязоха в последните дни през центъра на Скопие в подкрепа на позицията на президента. С антиевропейски надписи в ръка, те пееха патриотични песни.

Соня Спасеновска, 50-годишна, по професия икономист, и нейният съпруг са едни от демонстрантите. Те са пътували 40 км от западния град Тетово, където мнозинството от жителите са етнически албанци.

"Искаме да покажем на Европейския съюз, че сме силна нация и винаги сме се борили за родината си," казва Спасеновска. "Ако приемем албанската платформа, това би означавало край на македонската нация."

"Зарадвах се, когато чух обръщението на президента," допълва тя. "Той е герой."

Протестите до този момента са предимно мирни, но двама журналисти бяха пребити и камерата им беше счупена, докато са се опитвали да отразяват демонстрацията във вторник.

Етническите албанци, които са около една четвърт от населението на Македония, считат, че президентът Иванов застрашава единството на страната, като блокира създаването на правителство, което би помогнало на тяхната общност да чувства по-голяма връзка с държавата.

"Етническите албанци се чувстват като граждани втора класа в собствената си държава," коментира Кашиф Бакиу, доцент по право в университета в Тетово.

Настоящата криза започва през 2015 г., когато лидерът на социалдемократите Заев обвини Груевски, че е организирал незаконно подслушване и следене на хиляди хора, включително съдии, чужди дипломати, журналисти и дори членове на неговия собствен кабинет. Заев разпространи записи от подслушвания, които разкриват масова злоупотреба с власт и изборни измами сред висши политици.

Груевски определи скандала като опит от неназовано чуждо разузнаване да унищожи партията му, като твърдеше, че записите са били редактирани.

След известно колебание, ЕС посредничи в план да се върне политиката в правото русло. Това включва създаване на специално прокурорско звено, което да разследва сведенията, получени чрез подслушване - и предсрочни избори, които се проведоха в края на миналата година след две отлагания.

Партията на Груевски спечели в изборите 51 депутатски места, с две повече от СДСМ. Тя обаче не успя да сформира работеща коалиция. Социалдемократите и етническите албански партии се споразумяха за коалиционно управление, но президентът Иванов отказа да връчи на Заев мандат за сформиране на нов кабинет.

Еврокомисарят по въпросите на външната политика Федерика Могерини се опита да го накара да промени позицията си по време на визита в Македония в четвъртък. "Помолих президента да размисли и да промени решението си в интерес на всички граждани на страната," заяви тя пред репортери в Скопие.

Русия застана на страната на Иванов, като обвини Запада в подкрепа за създаването на "Велика Албания".

ВМРО-ДПМНЕ твърди, че най-добрият изход от кризата биха били нови избори, проведени наравно с местния вот, насрочен за май.

Груевски предложи друг изход от безизходното положение - неговата партия да подкрепи предвождано от социалдемократите правителство, ако то се откаже от подкрепата си за платформата на албанските партии. СДСМ обаче засега не демонстрира особен интерес към това предложение.

Цвете Конеска, старши анализатор по европейските въпроси в лондонската Control Risks Group, коментира, че политическата криза в Македония е много по-дълбока от простата борба за власт между двете основни партии.

"Хората вече нямат доверие в институциите - независимо дали става дума за полицията, съдилищата, правителството или политическите партии. Това е дългосрочен проблем, който ще засегне много повече обществото, отколкото въпросът дали Груевски ще бъде във властта или не," казва тя.

"Вече не се знае кой какво ще направи, защото изглежда, че никой не спазва нито конституцията, нито законите на страната."

В централата на Социалдемократическата партия дебела жълта папка стои на бюрото на заместник председателя на партията Радмила Шекеринска. Тя съдържа десетки проектозакони, които партията смята да предложи за гласуване в парламента в момента, в който вземе властта. Освен ако Иванов не размисли, ще мине много време, преди тези проектозакони да бъдат обсъдени или гласувани от когото и да е.

#1 kovatz 09.03.2017 в 12:28:08

За да не даде мандата на Заев, президентът Георге Иванов се позовава на член 84 от конституцията на република Македония, според който президентът е длъжен да защитава суверенитета и унитарния характер на държавата. Защо? Става въпрос за чудовищна намеса във вътрешните работи на Македония посредством т.н. "албанска платформа", която беше създадена след изборите, с помощта на албанския премиер Еди Рама в Тирана, който на два пъти свика лидерите на албанските партии (4 парламентарно представени), а следваше и верификация на платформата в Прищина при Хашим Тачи. Съдържанието на платформата също е скандално, като в него присъстват точки за цялостна еднаквост на албанския език на цялата територия на Македония, двоезичност на банкнотите и монетите, интегрирани гранични пунктове на границите с Албания и Косово, осъждане на предполагаем геноцид върху албанците в Македония за периода от 1912 до 1956 година!? (автономана Р. Македония съществува от 1944г. в рамките на СФРЮ, така че за геноцидни нации ще се обявят и Сърбия и България, за времето когато са администрирали с тази територия), дебат за албански символи на знамето и в химна и т.м. По същество тази платформа е националистическа и големоалбанска. За какви граждани от втори ред става въпрос, след като според "Охридския рамков договор" от 2001, подписан с пистолет допрян до челото на македонските политици, като мирен договор след военен конфликт, са постигнати КОЛЕКТИВНИ права на всички малцинства, по-големи от 20% (а това са Албанците) за употреба на език на ниво общини, образование на майчин език (в Р. Македония функционират и два университета на албански, в момента се прави трети), знаме (в северозападна Македония масово се веят албански знамена, въпреки че според закона трябва винаги албанското знаме да е до македонското, поставено по-ниско и с по-малки размери), процентна застъпеност в администрация, без значение има или няма квалифицирани кадри и т.н. и т.н. Да не говорим за закона за териториално разделение от 2004, според който стари македонски общини като Струга станаха албански. Албанските искания нямат край. С албанската платформа се предвижда Македония от мултинационална да стане двунационална държава, с което се дискриминират по-малките етноси. Между другото, правата придобити с "Охридския договор", зависят от статистиката, а последното преброяване е от преди 14 години, по-късните опити за преброяване бяха саботирани от албанските партии, а според някои източници се спекулира, че албанците реално са между 15 и 19%. Зоран Заев се съгласи с всички точки от платформата. Свидете ли сме на чудовищно лицемерие и двойни стандарти от европейските (ЕС) и американски институции и единични личности, които оказват натиск върху президента Иванов да даде мандата на Заев, а отказват да коментират платформата. Най-много някой да каже (напр. Иво Вайгл), "Е, не е хубаво да се месят други държави ама не е чак толкова страшно".

Новините

Най-четените