Само преди около месец подобни песни и скандирания биха били почти немислими в Ливан - "Терористи, терористи, Хизбула са терористи!", крещят част протеситращите от цялото множество на мащабната антиправителствена демонстрация на една от основните пътни артерии в столицата Бейрут.
Протестиращите се противопоставят на ширещата се корупция във властта и на все по-голямата социална пропаст между бедни и богати в малката близкоизточна държава, а демонстрациите им започнаха след обявяването на т.нар. WhatsApp данък, който трябваше да обложи използването на чат приложението. Идеята за този налог отдавна не е на дневен ред, но недоволството продължава.
А срещу недоволните са изправени силите на Хизбула - шиитската партия в Ливан, чието въоръжено крило се приема за едно от основните проксита на Иран за налагане на външнополитическия дневен ред на Техеран. Заедно с Хизбула на площадите стоя и от друга шиитска партия - Движението Амал.
Протестиращи и Хизбула влизат в сблъсъци, като на няколко пъти цивилни членове на партията влизаха със сила в лагера на демонстрантите, причинявайки щети и палейки палатки.
Част от протестиращите са недоволни с тези остри възгласи и настояват те да спрат, но с широкото икономическо недоволство и разпространяващият се като пожар гняв са обхванали Ливан до такава степен, че лесно се прехвърлят и върху други фигури на властта, какъвто безспорно е лидерът Хизбула Хасан Насрала, който активно защитава правителството.
И именно този гняв срещу Хизбула е интересният момент в случая. На групата и на нейния лидер се гледаше като на фактор, който стои над корупцията и над партийните драми, като на сила, която е в страната преди всичко, за да пази от израелската агресия.
След 2013 г., когато Хизбула изпрати частите си в Сирия в подкрепа на режима на Башар Асад, а икономическата ситуация за голяма част от ливанците започна да става все по- и по-нестабилна, някои започват да се питат чии интереси точно защитава групировката.
Репутацията на групата страда още повече след началото на протестите срещу правителството и политическия елит в средата на октомври. Когато множеството по улиците се обяви за оставка на правителството, нови избори и смяна на модела на управление, Хизбула застава плътно зад властите.
Насрала обяви, че ливанското правителство не трябва да се оттегля и много протестиращи усетиха, че той е част от проблема.
"На Хизбула се гледа като неразделна част от основната пречка за промяната в Ливан", каза Моханад Хейдж Али, сътрудник за региона на Близкия изток от центъра "Карнеги".
Така групата се оказа също в окото на протестите като част от проблемното статукво, което улицата иска да бутне.
За протестиращите основната цел на Хизбула не е да пази Ливан от агресията на Израел и да помага за изграждането на страната след продължилата над 20 години гражданска война, а да изпълнява визията на иранската външна политика в региона, прокарвайки влиянието на Техеран през Дамаск към Багдад.
"Тук е Ливан, а не Иран", скандираха в понеделник някои протестиращи.
Реакцията на Хизбула в подкрепа на властите действа и като шамар за много недоволни шиити в страната, които възприемат групата като свой естествен защитник - как може тогава един защитник да застане зад едно корумпирано правителство, тласнало държавата към финансова и икономическа криза.
В миналото Хизбула успя да избегне най-пряката критика за връзките си с Техеран и Сирия. От десетилетия лидерите на милициите в Ливан, а след това и участници в политически елит на страната, бяха подпирани от регионални и международни сили. Днес много от протестиращите се изправят именно зад тези задкулисни връзки и зависимости, които водят до чуждестранно вмешателство.
Силата на протесите в момента е, че те не изключват нито една група от шареното ливанско общество, опитвайки се да предадат посланието, че представляват народа - независимо от религия, политически виждания и социална прослойка.
Идеята е, че когато държавата е изправена пред опасността от това да бъде избутана до ръба на икономическото оцеляване, хората трябва да се обединят независимо от различията си и да сменят корумпираните управляващи и самата счупена система.
Естествено и правителството заедно с поддръжниците му от Хизбула се опитват да ударят именно в този образ на единството.
На свиканите контрапротести привържениците на Хизбула и на Движението "Амал" се насочиха към религиозното разделение. Скандирайки религиозни лозугни като "Шиити! Шиити! Шиити!" и възхвали за Насрала и Набих Бери - лидерът на "Амал" и говорител на ливанския парламент, те се прицелват към създаване на разделение между шиитите и останалата част от протестиращите.
На свой ред, демонстрантите отговориха със скандирания "Народът е единен" и пеене на националния химн на Ливан.
На няколко пъти се стига до сблъсъци между двете страни, замеряне с камъни и бой. Има и съобщения за пребити протестиращи, причаквани в засада по някои от кривите улици на Бейрут.
И макар насилието да пада по-скоро върху демонстрантите, Хизбула реално са тези, които губят.
Реномето на групировката като бранител на Ливан ще страда. Контрапротестиращите използват религиозното напрежение като част от стратегията си за разединяване на протеста, но това се отразява и на собствения им публичен образ - сила, която рискува избухването на нов религиозен конфлик, само и само, за да постигне целите си.
Без образа си на защитник Хизбула се превръща не просто в поредната милиция, тя се превръща в сила, превъзхождаща като въоръжение и размери собствената армия на Ливан. А оттук насетне - и като потенциален агресор.
Загубата на тази сигурност у дома може да доведе и до сериозни проблеми на външния фронт за групировката - ако тя продължава по същия път, рискува да създаде далеч по-сериозна криза у дома. Това на свой ред значително ще усложни плановете на Иран за установяване на свободен коридор за проирански сили от Техеран до Бейрут.
