В първия ден в новите си килии много жени не могат да се познаят. Странно им е да се видят отново в огледалото, в началото не знаят кои са. Много от тях дори нямат 30 години, но излежават присъди от над 10 години.
Бразилия е на четвърто място в света по брой на затворници и затворите й редовно са във фокуса на вниманието заради тежките си условия, хронична пренаселеност и гангстерско насилие, провокиращо смъртоносни бунтове.
Някои обаче имат късмет и биват преместени от затвори в общата система за лишаване от свобода в такива, които са управлявани от Асоциацията за закрила и подпомагане на осъдените (APAC) в град Итауна, в щата Минаш Жерайс.
За разлика от общата система, която "открадва женствеността ", както се изразяват затворничките, в затвора на APAC те могат да носят собствени дрехи и да имат огледало, грим и боя за коса.
Но разликите между режима на двете места не се ограничават само с толкова повърхностни неща.
Без пазачи
Системата на APAC получава нарастващо признание като по-безопасно, евтино и хуманно решение на кризата със затворите в страната. На 20 март нов затвор на APAC отвори врати в Рондония, първият в северната част на Бразилия, с което броят на затворите, управлявани от асоциацията в страната, достигна 49.
Всички затворници на APAC трябва да са преминали през масовата система, да демонстрират разкаяние и да са склонни да следват строгия режим на труд и учене, който е част от философията на тази система.
Няма пазачи, няма и оръжие, а посетителите биват посрещани от една от затворничките, който отключва главната врата към малкия женски затвор. Затворничката води посетителите към "съпружеския апартамент", ярко декорирана стая с двойно легло, където жените имат правото да прекарват време насаме с партньорите си, които не са в затвора.
Тя после показва на посетителите стая, където жените поставят етикети на бутилки със сапун, които ще се продават навън.
Затворите на APAC са основани от група католици през 1972-а и сега се координират и поддържат от италианската неправителствена организация AVSI Foundation и бразилското Братство за подпомагане на осъдените.
Вицепрезидентът на бразилското поделение на AVSI Якопо Сабатиело казва, че любовта и трудът са приоритет в тези места за лишаване от свобода. "Тук наричаме всеки с името му, не с номер, и не по прякор, който може хората да са получили през времето на престъпния си живот", казва той.
Реабилитация
Затворниците там са известни като recuperandos (възстановяващи се хора), което отразява акцента на APAC върху реабилитацията и възстановяващото правосъдие.
Те трябва да учат и работят, понякога в сътрудничество с местните общности. Ако не го правят или се опитат да избягат, се излагат на риск да бъдат върнати в масовата система. Имало е някои физически сблъсъци, но никога досега не е имало убийство в затвор на APAC.
Отсъствието на пазачи намалява напрежението. Някои от жените излежават доживотни присъди и са извършили страховити престъпления, но атмосферата е спокойна. Повечето все още се опитват да забравят предишните си килии, където понякога до 20 затворници спят на мръсни матраци по пода, а храната е непоносима.
При посещение близките са претърсвани старателно преди да бъдат допуснати - практика, от която се оплакват много затворнички.
Закоравели престъпници
Но ситуацията на Кампош отразява и по-общите проблеми на бразилската система от затвори. Експерти казват, че жените често са замесени в престъпления чрез мъж партньор и после биват хвърлени в затвора наравно със закоравели престъпници.
Това е една от причините женското население на бразилските затвори рязко да нараства в последните години. Случва се жени в пълно неведение за престъпността в Бразилия да се окажат в една килия с истински главорези.
Скъсяването на присъдата чрез труд и учене е разрешено в масовата система, но рядко се прилага, казва съдията Антонио де Карвальо, който подкрепя системата на APAC в Итауна.
"Тъжно отражение на положението в масовата система е, че затворите на APAC биват хвалени, че там се спазват законите", обяснява той. "Не се съмнявам, че APAC затворите са ефективен начин за гарантиране на правата на човека в бразилската система от места за лишаване от свобода."
Любов зад решетките
В момента повечето затворнички остават в ограничения режим на затвора с по-малко привилегии и трябва да си заслужат преминаването си в полу-свободната зона.
Всички нови затворници влизат в затворения режим и трябва да заслужат прехвърлянето си в полу-свободния. Оттам те могат да преминат постепенно и в относително свободния режим, при който им се разрешава да напускат затвора веднъж седмично.
Но дори и в рамките на затвора някои от тях си е намерат партньор. Те разказват как са започнали да ходят с приятели от мъжкия затвор на APAC в другия край на града, след като са си изпращали писма през затворническата администрация.
Да, те обичат да се събират с други хора. В двора навън, зад мрежа, която частично покрива небето, е изписан девизът на APAC: "Никой не бяга от любовта".
