Почти три десетилетия след края на Студената война между САЩ и Съветския съюз изниква нов въпрос - дали Съединените щати не са се запътили към нова Студена война, този път с Китай?
Китайските военни сили преминават през усилена програма за модернизация и вече са на път да постигнат почти пълно съвършенство в редица военни области.
Това посочва Нийл Уайли, директор на отдел "Анализи" към американската Агенция за военно разузнаване.
Тази година за първи път агенцията разсекрети доклад за китайските военни части, подобен на доклада, който изследва Съветския съюз по време на Студената война.
Докладът подробно описва военния възход на Китай - неговия военен бюджет, който е втори по размер след този на САЩ, агресивния подход към оспорваните острови в Южнокитайско море, съвместните военни учения с Русия и първата чуждестранна китайска военна база, която се намира в Джибути.
Китайското правителство определя дългосрочната програма за модернизация като жизненоважна за постигането на статут на велика световна сила, отбелязва още Уайли.
Той допълва и че Китай почти приключва разработката на някои от най-модерните оръжейни системи, а в други области вече е начело в световен мащаб.
Докладът на Агенцията за военно разузнаване не използва термина "Студена война", а останалите правителствени агенции също старателно избягват това словосъчетание. Но в тесните правителствени кръгове темата е една от най-коментираните. Тя е ключова и в редица външнополитически издания, както и на конференциите за национална сигурност.
Навсякъде се провеждат дискусии относно приликите и разликите между съперничеството Америка-СССР и все по-напрегнатите взаимоотношения между САЩ и Китай.
Историкът Уолтър Ръсел Мийд, профилиран във външната политика на Вашингтон, наскоро пише статия за Wall Street Journal, озаглавена "Американците не са готови за нова Студена война". Според него САЩ не успяват да постигнат консенсус как да се справят с възхода на Китай за разлика от единния фронт, който в миналото поддържат срещу Съветския съюз.
Мийд не смята, че Съединените щати и Пекин са предопределени да навлязат в истински военен конфликт, но подчертава, че човешката история е противоречива. Винаги, когато хората претеглят плюсовете и минусите на войната, се оказва, че е много по-разумно да не се води война. И въпреки това войни все още избухват дори и в XXI век.
Отношенията между САЩ и СССР винаги са почти изцяло основани на политическо и военно съперничество. Отношенията между САЩ и Китай обаче са далеч по-сложни.
Търговията между двете държави достигна 700 млрд. долара през изминалата година. В американските университети учат около 350 хил. китайски студенти. Между двете страни ежедневно се придвижва огромно количество туристи.
Всичко това намалява вероятността за разразяването на пълноценен военен конфликт.
Затова и аналогията със Студената война изглежда преувеличена, но и предизвиква загриженост у международните политически наблюдатели. Те се опасяват, че навлизаме в ера на непрекъсната конфронтация, при която САЩ се стремят да предизвикат Китай на всеки фронт - от военния към икономическия до технологичния. Настоящият подход на Вашингтон, който Тръмп определя като "търговска война", до голяма степен влошава положението.
Китай също започва да гледа на САЩ все по-негативно. Китайското правителство смята, че Щатите губят голямото си влияние заради лошото управление на финансовата си система, което доведе и до световната финансова криза.
А на военния фронт китайците наблюдават как Вашингтон се оплита във войни, които отслабват силите му за сметка на много малка стратегическа изгода от конфликтите. Така Пекин вижда пред себе си възможност и усеща, че сега е времето за действие.
Наскоро китайското правителство също издаде свой собствен мащабен военен доклад.
В него се казва, че САЩ засилват и провокират конкуренцията между големите държави. Докладът гласи още, че Съединените щати укрепват своите азиатски и тихоокеански военни съюзи и разгръщат военната си намеса като усложняват въпроса за регионалната сигурност.
Двете държави използват военните си части по коренно различен начин. Силите на САЩ имат стотици чужди бази по земното кълбо. Америка е в непрекъснати военни конфликти от 2001 г. насам и разполага с войски, локализирани в три военни зони - Афганистан, Сирия и Ирак. Вашингтон има свои войски и в други горещи точки по света.
Въпреки че броят на китайските военни бързо нараства, те не са водили война от едномесечния граничен конфликт във Виетнам през 1979 г. Най-големите проблеми на Пекин в областта на сигурността са вътрешни или погранични. Самотната чуждестранна база в Джибути от своя страна е създадена преди две години.
Накъде отива всичко това? Експертите посочват, че има три ключови области за наблюдение.
Първата според Уайли е Тайван. Той уточнява, че основният двигател на китайската военна модернизация е ясното и последователно желание на Китай да има вариант за обединение с Тайван, било то и чрез военен сблъсък. Н
о това би бил ход, който крие ужасно много рискове. Затова китайците искат да сплашат и тласнат Тайван в посоки, които отговарят на техните собствени цели. Другият важен въпрос е уязвимостта на Китай по море.
Най-силният инструмент, с който Америка разполага, е способността да влияе на търговията през океана. Пекин е силно зависим от международната търговия, която преминава през пристанищата на източния бряг на страната.
При евентуално американско ембарго ще спре вноса на всички суровини, които Китай внася, включително газ и нефт. Това ще предизвика масивен срив в китайската икономика.
Третото голямо притеснение според анализаторите е продължаващата кибер-битка.
САЩ обвинява китайската армия, че извършва непрекъснати кибератаки към правителствени и военни цели, както и на високотехнологични компании и университети.
Вашингтон реално не знае с какъв дигитален капацитет разполага Пекин, но за сметка на това Китай прекрасно осъзнава какви са американските възможности в областта.
Така наблюдаваме две държави, които са обречени да бъдат блокирани в постоянна конкуренция в продължение на десетилетия. Предизвикателството е конкуренцията да не се превърне във физическа конфронтация.
