Ненавсякъде по света Христос възкръсва по един и същи начин всяка година.
Френските деца например не получават лакомства от Великденския заек, а чакат Великденските камбани. В Полша момчетата пръскат момичетата с водни пистолети или направо ги заливат с кофи с вода, защото, според легендата, момичетата, които подгизнат най-много по време на този воден ритуал, ще се омъжат в рамките на една година.
В испанския град Вергес местните се маскират като скелети и танцуват Танца на смъртта. А в съботата преди Възкресение на гръцкия остров Корфу хората се забавляват като хвърлят през прозорците на жилищата си всякаква глинена посуда: тенджери, тигани, чаши и чинии.
Има една страна обаче, където Великден е по-различен от всяко друго място в Европа, където се молят и всяка пролет чакат Исус да възкръсне от мъртвите. Норвегия.
В тази страна, простираща се на площ от 13 паралела (!), Великден не просто един почивните дни в календара, който хората използват, за да спят до късно и да се напият порядъчно.
Великден, или Påske, както го наричат, е институция. Норвежците обичат своето "поске" по начин, по който заклетият пушач обича своите безфилтърни цигари, Кен - Барби, а Тръмп - червените си вратовръзки. Нужни са години на един чужденец не само за да да вникне в същността на всички великденски ритуали, които норвежецът изпълнява с церемониалната прецизност и удовлетвореност на психопат, но и за да престане да цъка с език и да повтаря: "Тия пък тия, чисто откачиха!"
И все пак, ако някога ви се наложи или нарочно решите да прекарате великденските празници не при вашите в Павликени, Петрич или Поповица, а в Тромсьо, Трондхайм или Тьонсберг, ето какво трябва да знаете предварително за начина, по който норвежците празнуват Възкресение Христово.
Най-дългата великденска ваканция в света
Норвегия, Исландия и Дания са страните, които разполагат с най-много почивни дни около Великден - от Велики четвъртък до понеделник включително. А за учениците и студентите ваканцията продължава през цялата Страстна седмица и понеделник след нея включително - цели осем дни.
Ако няма сняг е страшно
Никак не е преувеличено да се каже, че ако се случи година, в която времето по великденските празници не става за ски, трагедията е пълна. Синоптичките с прискърбие съобщават новината, че, уви, през цялата Страстна седмица не се очакват снеговалежи дори във високите части на планините - прогноза, която докарва сериозни хипертонични и депресивни кризи на много заклети скиори и любители на ниските температури. По-възрастните от 40 години сигурно още помнят паметната 1983 година, когато, за всенародна радост, на 26 март в град Ода снежната покривка била цели 4, 75 метра.
Температурни рекорди
Великден в Норвегия може да ви изненада както с летни горещини, така и със зимни студове. Е, случва се понякога температурата да бъде в рамките на номалната за сезона, но тези случаи никой не си прави труда да помни. Най-горещият Великден досега е бил регистриран на 25 април 2011 г., когато в Конгсберг били измерени рекордните плюс 23, 5 градуса. А най-студеният се е случил през 1978 г., когато термометърът в Хедмарк паднал до забележитените минус 39, 3 градуса.
Моята хижа е моята крепост
Всеки път, когато визуализирам лятната къща на средния норвежец, неминуемо се сещам за култовата българска лента "Вилна зона" от 1975 г., в която Йонко и Стефка организират пищното тържество в класическа беге вилна зона за изпращането на своя син - новобранец. Всъщност място за сравнение между двата артефакта изобщо няма.
Докато българската идеална вила се пука по шевовете от скъп теракот, сателтини чинии, отоплителни системи със соларни панели, еркери, вграден гараж, домашно кино и в добрия случай - басейн(че), норвежката е епитом на минимализма. Представата за перфектната почивка сред природата дори на най-богатите норвежци се заключава в това да прекарат няколко дни в къщичка от ръчно сковани дървени трупи "вдън гори тилилейски", често дори без канализация и ток. Обаче наличието на външна скара, песен на скорците, миризма на борова смола и хладилна чанта с бирените бутилки гарантира на сто процента, че Великден ще бъде "kjempeflott". Тоест суперяк.
Портокалена фиеста
По "комунистическо време" у нас цитрусовите плодове бяха изконен символ на новогодишните празници. Ако не си редил поне четири часа на опашка за банани пред хоремага и не си изял поне една мандарина, все едно не е дошла новата година. В Норвегия обаче няма да е никакъв Великден без поне един портокал. Или четири. Толкова портокали средно изяжда всеки норвежец по време великденските празници всяка година. Това прави 20 милиона портокола или пет тона за цялата страна.
Бърз обяд
Не, никой не бърза да приключи на две, на три с великденския обяд. Кvikk Lunsj е името на най-известният бранд шоколади made in Norway. Шоколадът напомня по вкус и форма на Kit Kat, а именно бисквита, покрита с шоколад и разделена на четири "пръстчета". За първи път излиза на пазара през 1937 г. Норвежците по принцип внимават много с консумацията на шоколадови изделия и то не само защото една пломба струва не по-малко от хилядарка. По Великден обаче падат всякакви консуматорски задръжки и тогава те си позовляват да се "разпукат" от ядене на любимия десерт. Продажбата на шоколадите в култовата червено-жълта-зелена опакова скача двойно по това време на годината, а зъболекарите, разбира се, тайничко злорадстват и потриват доволно ръце в очакване на богат урожай от кариеси.
Кой е убиецът?
Великден в Норвегия не би бил истински Великден без прословутото "поскекрим". Докато телевизионните канали в другите страни залагат изключително на филми с религиозни сюжети през цялата Страстна седмица, в Норвегия вместо Исус гледат Еркюл Поаро, Мис Марпъл, Адам Далглиш и Шерлок Холмс. "Поскекримито" се счита за изцяло норвежки феномен, понеже във функцията на великденско развлечение номер едно не се среща дори в някоя от другите скандинавски страни. Началото на тази традиция предшества телевизията - поставено е на 24 март 1923 г., ден преди Палмовата неделя, когато националният ежедневник Aftenposten започва да публикува откъси от криминалния роман "Нощното нападение на влака за Берген".
Жълто, по-жълто, най-жълто
Всяка година преди Великден норвежците декорират домовете си в жълто. И ако гостувате на норвежко семейство по празниците, много вероятно е да започнете да халюцинирате, че Голямото Жълто пиле от "Улица Сезам" обикаля наоколо и снася Големи жълти яйца. Едно статистическо проучване на Norstat показва, че жълтият е предпочитан цвят не само по това време на годината. 4 процента от норвежките мъже и 2 процента от жените, или общо 150 хиляди души, го посочват за свой любим цвят. Целогодишно.
