Как Коледа съсипва планетата

За мнозина Коледа е едно приятно време от годината, което, по възможност, да прекараш с най-близките си хора, да разменяш подаръци с тях и да хапваш обилно. Някои природозащитни групи обаче не са така благосклонно настроени към празника, когото определят като "най-голямото ежегодно бедствие за околната среда в света".

Коледа се отбелязва по различни начини, дори само на територията на Европа. В Швеция тържествата започват още от 13 декември, а в Испания празникът идва с лотарийна мания.

Но без значение как се празнува, Коледа най-често е свързана най-вече с консумация.

Проучване в осем европейски държави показва, че домакинствата там са похарчили средно по 445 евро през 2017 г. за храна и напитки по празниците, както и за подаръци. Начело на класацията е Великобритания със средно 639 похарчени евро на домакинство, а най-спестовни от участвалите в проучването са били холандците - с "едва" 341 евро, отлетели за храна и подаръци.

Но до какво води тази огромна консумация на стоки? Ето пет начина, по които Коледа съсипва планетата:

1. Планини от боклук

Всяка Коледа количеството боклук във Великобритания нараства с 30 процента, показва проучване на компанията за обработка на отпадъци Biffa. Тук попадат и около 365 000 км хартия за опаковане на подаръци, която не подлежи на рециклиране. Дължината й е достатъчна, за да бъде "опакован" екваторът девет пъти. 1 милиард картички също отиват в кошчето.

От природозащитната група "Хъбъб" предупреждават, че според прогнозите около 12 милиона коледни пуловера вероятно са били закупени тази година само от британците, въпреки че в гардеробите на Острова вече висят 65 милиона такива.

Къде е проблемът? Според групата коледният пуловер е сред "най-лошите примери за бърза мода". Два на всеки пет пуловера се носи само веднъж в годината - по време на празниците. Освен че се добавят към традиционния коледен боклук, изследването на "Хъбъб" подчертава, че повечето нови пуловери съдържат пластмаси.

2. Спорът около коледните дръвчета

"Истинска или изкуствена елха" е ежегодна дилема.

И ако сте от хората, които мислят, че изкуствената елха е по-добрият избор, може би не сте напълно прави. Според организацията Carbon Trust истинската елха има "значително по-малък" въглероден отпечатък от изкуствено дърво, особено ако се подходи правилно към нейното изхвърляне.

Изчисления на организацията са показали, че ако една двуметрова елха бъде изхвърлена в сметище, при гниенето си тя ще има отпечатък от около 16 килограма въглероден диоксид. Дърво, което бъде изгорено, засадено повторно или раздробено, ще произведе едва около 3,5 кг въглероден диоксид.

От друга страна, двуметрова пластмасова елха има отпечатък от около 40 кг въглероден диоксид, заради енергоемките производствени процеси.

Изводът е, че собствениците на изкуствена елха трябва да я използват поне десетилетие, за да е равно нейното отражение върху околната среда на това на едно изхвърлено по правилния начин истинско дърво.

3. Опасни подаръци

Повечето от играчките, с които децата ще си играят под елхата, са произведени в Китай.

През 2017 г. Европейският съюз (ЕС) е внесъл играчки на стойност 7,4 милиарда евро, докато износът се равнява на едва 1,4 милиарда. По данни на Евростат 86 процента от играчките са от Китай.

Някои от тези продукти обаче могат да съдържат небезопасни нива на забранени химикали. Тази година национални власти са блокирали 248 вида играчки от продажба в ЕС (което се равнява на десетки милиони) след като тестове в тях са показали високи нива на токсични химикали.

Повечето от тези проблемни продукти - 88%, са пристигнали от Китай, сочи доклад на НПО-то Европейско бюро за околна среда (EEB).

Миналата година Шведската агенция по химикалите е тествала 106 продука от онлайн-продавачи извън ЕС и в 40 от тях открива забранени вещества като олово, фталат и кадмий.

От EEB посочват, че в страните от ЕС се наблюдава вълна от подобни опасни китайски играчки. На местата, където инспекторите разполагат с достатъчно ресурси, се върши добра работа, но от организацията се чудят колко още опасни продукти остават незасечени.

4. Вечерята

Най-голямото отражение върху околната среда, породено от (пред)коледната вечеря, идва от месото. Това какво месо ще изберете за трапезата влияе върху щетите за околната среда.

Вечерята с пуешко например има по-малък въглероден отпечатък от тази с телешко или агнешко (а при вегетарианските опции отражението е още по-малко).

Килограм протеин от телешко или агнешко месо може да генерира от 643 до 749 кг въглероден диоксид - което са повече емисии от тези на пасажер, летящ от Лондон до Ню Йорк. Изследване на Университета в Манчестър показва, че обичайната вечеря с пуйка има въглероден отпечатък от 20 кг CO2.

Ястията на Бъдни вечер в България би трябвало да са постни, но колко са хората, които спазват изрично традицията? Вариант за любителите на месото е да пробват полското меню за празника, в което основно място има шарана.

Проблем са и хранителните отпадъци. Във Великобритания всяка Коледа се изхвърлят около 2 милиона пуйки и 74 милиона пая с месо.

5. Да летиш към дома си по Коледа

Прогнозите са, че около 250 милиона европейци ще пътуват из континента, за да прекарат празниците със семействата и приятелите си. Средно на всеки се пада по 516 км - приблизителното разстояние от Париж до Амстердам. Една четвърт от тези пътници ще пътува със самолет.

Това движение допълнително ще задълбочи проблемите с парниковите емисии в Европа.

От 2005 г. насам въглеродният отпечатък на авиацията на Стария континент е нараснал с 20% и продължава да расте със средно 4 процента годишно. В момента е отговорен за около 2,5% от всички вредни емисии в света. Ако авиацията беше държава, тя щеше да е шестият най-голям замърсител - по-опасна за природата дори от Германия.