Невероятно е колко много се е променила Варшава от падането на комунизма. Докато жителите на града винаги са били колоритни и със свободен дух, полската столица по онова време беше сив и безличен. Сега обаче полската столица е пълна с модерни ресторанти, кафенета на открито, изискани магазини и нови на вид улици без коли.
"Икономиката на Полша процъфтява", отбелязва френският адвокат Жан Роси, като обяснява, че темповете на растеж в страната "остават по-добри, отколкото в останалата част от Европейския съюз", а безработицата е около 5%.
Но въпреки тези безспорни постижения, настроенията в полската столица са мрачни.
Жителите на Варшава са много проевропейски настроени, дълбоко либерални и ясно ангажирани с опозиционните партии, които бяха победени преди две години от сега управляващата партия "Право и справедливост" (PiS). Оттогава те са нащрек, убедени, че страната потъва в авторитаризъм.
Сред тях е и Роман Кузняр, професор във Варшавския университет.
"Това не е политическа криза, а по-скоро политическа група във властта, която иска да промени системата. Партията "Право и справедливост" е партия на болшевишки революционери, които искат да изградят авторитарна система, сравнима с тази в Беларус, и предпазните механизми на Европейския съюз са единственото, което ги спира", обяснява той.
Кузняр, съветник на бившия президент Бронислав Коморовски (2010-2015 г.), нарича лидера на PiS Ярослав Качински "Луцифер на полската политика" и обяснява как "вятърът на революцията" е прераснал в радикални промени.
Той се притеснява особено много от общата съдебна реформа, която вече е променила състава на Конституционния съд и начина, по който се избират членовете му, а сега обещава рокади и във Върховния съд.
"Някога имаше хора, на които можеше да се има доверие. Сега новият председател на Конституционния съд е жена от слабоизвестен провинциален районен съд. Присъствието й на този пост е обезсмислило авторитета на тази институция", коментира се професорът.
Кузняр също така обяснява как правомощията на местната власт са били ограничени, как правителството е затегнало хватката си върху държавните телевизии и как се опитва да ре-национализира частните медийни групи - по негово мнение с цел да получи контрол над последните бастиони на независима журналистика.
Учените и професорите не са единствените, които се опасяват от посоката, която е задало правителството. Наскоро в страната бяха организирани огромни протестни шествия, които принудиха полския президент Анджей Дуда (също член на PiS), да наложи вето на спорната съдебна реформа.
"Право и справедливост" и нейните съюзници, естествено, тълкуват ситуацията по различен начин. Крис Чабански, депутат от PiS и бивш активист от профсъюза "Солидарност", отхвърля обвиненията в авторитаризъм и си припомня как предишното правителство незаконно е избрало нови съдии във Върховния съд, за да придобие контрол над съдебната власт.
Реформите, според Чабански, са необходими, за да разтърсят "властта на елитарните кланове, които контролират съдилищата от години" и позволяват "много случаи на корупция".
"Тези елити винаги са се считали за група над законите. Те трябва да подлежат на парламентарен контрол", коментира още той.
Тези аргументи обаче не обясняват защо изпълнителната власт дава на Министерството на правосъдието правото да посочва съдиите от Върховния съд.
В рамките на предизборната си кампания PiS говориха много за необходимата декомунизация на държавните институции. Новото правителство е убедено, че бивши прокремълски комунисти са проникнали навсякъде в Полша. Дори героят на "Солидарност" - Лех Валенса, се оказа обвинен в предателство и в шпиониране за някогашния комунистически режим.
Крис Чабански обаче заявява, че управляващата партия има за цел "да служи на интересите на обикновените хора", чиито ценности и интереси се приемат "с презрение" от проверопейския и проглобалистки елит.
"Християн-консерваторите, хората от по-малките градчета, всички слабообразовани, са изоставени. Опозицията просто им заяви, че ще влезем в рая на благополучието на ЕС. Започнахме да строим големи магистрали, но никой не предложи нищо за общностите и регионите, свързани с тях… Никой с изключение на PiS", коментира Чабански.
Томаш Залевски, бивш кореспондент във Вашингтон на лявоцентристкото списание Polityka, е съгласен, че опозицията е изоставила територията на социалната политика на PiS, като е възприела много либерална визия за пазарната икономика и социалните проблеми като правата на ЛГБТ общността, които са шокирали традиционна Полша.
"Опозицията също така изостави патриотизма. Помните ли как бившият премиер Доналд Туск някога беше заявил, че хората със стратегическа национална визия трябва да отидат на психиатър", коментира Залевски.
Проблемът според юриста Жан Роси е, че PiS придава на патриотизма често реваншистки и конспиративен нюанс. Лидерът на партията Ярослав Качински продължава да се вкопчва в трагичната самолетна катастрофа, в която през 2010 г. край Смоленск загина неговият брат, тогавашният президент Лех Качински. Само преди месец той крещеше към опозицията в парламента "Вие убихте моя брат!", твърдейки, че те са в сговор с Москва.
За Карол Моджелевски, 81-годишен специалист по средновековна история и една от най-важни фигури в "Солидарност", "PiS носи огромна отговорност за пропастта, която се разраства между тези две Полши".
Той обаче приема сегашната ситуация и като последица от "либералната шокова терапия", наложена на страната след падането на комунизма. "Героите на “Солидарност” бяха използвани като политическо покритие" на болезнените реформи, но "нова Полша се събуди сред огромно неравенство, в посткомунистическа държава, където егалитаризмът остава все още много силен," коментира той.
"Сега има две Полши. Не виждаме едни и същи новини. Не разбираме събитията по един и същ начин. Нито пък имаме еднакви ценности. Сякаш губим общия си език," обяснява професорът с понятия, които поразително приличат на това, което често се казва за САЩ под управлението на Доналд Тръмп.
"Вече не се чуваме едни други, нито говорим едни с други. И, което е още по-лошо, дори не искаме да говорим едни с други", допълва още професор Моджелевски.
