Малинди - тропическият рай, превзет от мафията

Ако не беше потискащата влажност и лекият мирис на червен жасмин, бихте си помислили, че се намирате в ресторант в Италия.

Слаба жена с руса коса, диамантени обици и тен с цвета на стара кожа подбутва останките от своето пене ал помодоро из чинията, преди най-накрая да се откаже и да даде знак на кенийския сервитьор: "Un espresso, perfavore!"

В ъгъла кънти телевизор, по който водещ на новини разказва за последните политически проблеми на Италия. Внимателно го гледа набит мъж, прехвърлил 60-те, със снопчета посивяващи косми, стърчащи изпод яката. Въздиша и поклаща глава, преди да дръпне дълго и бавно от цигарата си. Партньорката му, кенийка на около 20 години, е забила поглед в екрана на телефона, без дори да си прави труда да крие изражението на отегчение от лицето си.

Сега е слаб сезон в Малинди, малък град на кенийското крайбрежие, където река Галана влива мътните си води в Индийския океан. Важно пристанище поне от XIII век насам, Малинди е заселван през вековете от арабски търговци, португалци (изследователят Вашку да Гама се среща с властите в Малинди през 1498, за да подпише търговско споразумение, и кораловата колона, която е построил, все още стои на каменист хълм с изглед към океана), британците, а напоследък и от хиляди италианци.

Това е място с поразително красива природа. Здрави палмови дървета покриват перлено бели плажове и туфи от вишневочервени бугенвилии покриват рушащите се стени по протежение на крайбрежния път.

Може би това е причината италианците да започнат да идват тук през 70-те години, когато все още Малинди е бил изолиран, автентичен малък град. Или може би е заради пресните омари, октоподи, калмари и скариди, уловени по зазоряване и готвени на изровени огнища от момчета на плажа, които правят всичко по силите си да изкарат долар-два. За някои перспективата да изоставят всичко досега и да започнат начисто е нещото, което е направило Малинди толкова привлекателен.

Първите италианци идват в името на науката. През 1963 г. екипът на младия космически инженер Луиджи Бролио започва строителството на площадка за изстрелване на сателити, на 30 километра южно от Малинди, като част от партньорство между NASA и италианската космическа агенция CRA.

На 26 апри 1967 г. Бролио и неговият екип изстрелват San Marco 2, първият от многото сателити, изпратени в орбита от източния африкански бряг. Заради проекта идват и италиански инженери, учени и технически специалисти, някои от които остават и се установяват в Малинди, като довеждат и семействата си.

През 80-те години италианците се стичат тук, като изкупуват всички най-добри крайбрежни недвижими имоти. По време на строителната вълна от 90-те години са построени десетки хотели и villaggi, типичните курорти в италиански стил, където туристите могат да говорят на италиански, да консумират италианска храна, и да танцуват на италианска музика. Малинди се превръща в любимо място на богаташи и знаменитости. Политици, футболисти и veline - облечените в бански танцьорки, които са постоянно присъствие в италианските телевизионни шоута - се събират в частни клубове, плажни барове и казина. С възхода на пакетните почивки и чартърните полети, натам се запътва и останалата част от Италия.

Преди кризата на еврозоната, италианската диаспора в Малинди е около 4000 души, като още 30 000 идват и си тръгват в рамките на годината.

Отварят ресторанти, магазини за сладолед и супермаркети, продават моцарела и домашна паста, работят в туристически компании и бизнес с внос на стоки. През 2007 плейбоят от Формула 1 Флавио Бриаторе оповести, че ще построи Billionaires Club, "най-луксозният курорт в Малинди."

На пръв поглед, кенийското градче дължи живота си на италианците. Мнозина от местните жители обаче се оплакват от тъмната страна на Малинди, говорят за бедност, безработица, секс-туризъм, липса на уважение от страна на италианските работодатели.

В изтекла грама от 2005 г. на тогавашния американски посланик се казва: "Кенийският крайбрежен курортен град Малинди е шизофреничен: стотици италианци доминират икономическия живот на града, туристическа индустрия, която е насочена към десетки хиляди европейски туристи, търсещи слънчева почивка. Някои са замесени в незаконна търговия с дрога, добиваща рекордни размери".

Само година по-рано 73-годишен италианец и съпругата му от венецуелски произход са арестувани, след като 700 килограма наркотици са иззети от моторница, съхранявана в имението им.

Репутацията на Малинди като мафиотски център, съчетана с комбинирания ефект от италианската икономическа криза, следизборното насилие в Кения през 2007 г. и смъртоносната терористична атака през 2013 в мола Westgate в Найроби имат убийствено влияние върху туристическата индустрия.

През 2012 г. кенийският журналист Пол Жито публикува материал, в който разобличава подземния свят на италианската общност, замесена в пране на пари, проституция, рекет и закрила на бегълци от закона. Организацията Law Society of Kenya (LSK), пише той, разполага с достатъчно доказателства, за да докаже, че крайбрежният град е в ръцете на италианската мафия, която е поела пълен контрол над полицията, съдилищата и адвокатите в Малинди.

Според източниците на Жито, италианските престъпни мрежи имат толкова огромно влияние върху корумпираната съдебна система, че могат да действат без страх от арест. Градът се е напълнил с чуждестранни престъпници.

Публикуването на разследването едва не е коствало живота на журналиста. Жито получава заплахи и предупреждения, че италианската общност се "среща, за да реши какво да прави с него". Принуждава се да наеме лична охрана и да прекара известно време в скривалища.

Колкото и невероятно да е, никога не е имало пълноценно разследване на престъпните мрежи, свързващи италианската мафия с кенийското крайбрежие. Това прави доста трудно да се потвърди мащабът на престъпната дейност, но подозренията и слуховете по темата изобилстват, и понякога достигат фантастични нива.

Хотелите, които винаги остават празни, правят впечатление на всички местни хора. За всеки е ясно, че единствената причина за съществуването им е прането на пари.

В книгата си "Мафия в движение: Как организираната престъпност превзема нови територии", италианският писател и експерт по въпросите на мафията Федерико Варезе пише, че източноафриканският бряг е изгряващ престъпен център. Специално Малинди се е превърнал в място, където италианските мафиоти идват да перат мръсни пари.

Престъпните мрежи инвестират в чуждестранни общности, които познават и където имат приятели и съмнителни финансови съветници. Като Марио Меле - арестуван и екстрадиран в Италия през 2017 г., бивш собственик на луксозния ресторант Mario's Buddha Fashion Lounge and Restaurant в Малинди.

Известен като "Кралят на дискотеките" в Сардиния, където е държал някои от най-елитните клубове, Меле напуска Италия и се мести в Малинди през 2013, в опит да избегне международна заповед за арест заради измама на стойност 17 млн. евро. После той прекарва близо пет години в укриване на кенийския бряг , без реално да се крие особено. Купува няколко клуба, върху които поставя собственото си име. Организира конкурси за дами в мокри тениски и вечери със сервитьорки по бикини. Може би просто е спрял да плаща на подходящите хора?

Много италиански жители искат хората да погледнат отвъд лошата репутация на Малинди, и вместо това да се фокусират върху красивите му плажове и кристално чисти води. Но вероятно точно заради прелестта на природата в Малинди грозните неща - корупцията, долнопробността и взаимното недоверие и липса на уважение към местната култура - изпъкват толкова очевидно.

Новините

Най-четените